Маями,преди 4 дни.

Елена бе решила все пак да замине в колежа. Трябваше все с нещо да запълва вечността си,която вече й се струваше непоносима. Всяка крачка която правеше й се струваше грешна. Най-хубавото бе,че вече не изпитваше нищо към Джак. Може би винаги така става.. обичаш някой толкова много,че когато не ти отвърнат пламъкът малко по малко изгасва. Не бе чувала нищо за Джейк.. отново бе изчезнал на някъде и това я притесняваше ,но какво можеше да направи? Определено нямаше да го следи,да му нарежда да прави каквото и да било. Той знаеше за нейните чувства,значи това бе достатъчно.Нямаше да му се моли. Бе му признала,че още има чувства към онова момче от плажа. От тогава не бяха говорили.. може би го бе наранила ,това правеше най-добре напоследък. Беше му се извинила,макар да знаеше,че това не е достатъчно. Тази вечер един от момичешките братства бе организирало преспиване с палатки в горите на Флорида. Щеше да има и още други хора,понеже щяха да са на място от където щяло да се наблюдават някакви си падащи звезди. На Елена не й пукаше особено много,но реши,че й трябва малко почивка,а това щеше да е идеалното решение,само ако през целия път Лилиън не спря да й дърдори глупости на главата докато накрая не си отнесе един шамар от нея. След като пристигнаха Елена се оправи с палатката си и започна да се разхожда сама из гората,въпреки,че около нея имаше поне милион заблудени души,чакащи звездите. Едно време и тя ги чакаше в захлас.. но едно време всичко беше различно. Не бе толкова пре*бана както бе сега. Взе едно питие от раницата на някакъв симпатяга,намигна му и го отнесе със себе си до огъня които другите бяха запалили. Отпи от шишето и след като се загледа в далечината като че ли видя Джейк. Изправи се леко несигурно и тръгна към него ,макар да бе с гръб към нея тя бе сигурна ,че това е той. Ръката й съвсем леко премина по голият му гръб ,а след това устните й леко докоснаха кожата му. Щом той се обърна към нея тя се усмихна леко.
- Здравей.. - каза с леко виновен тон и веднага отклони погледа си настрани. - Не очаквах да те видя тук.. - продължи с още по-несигурен тон. - Още ли ми се сърдиш?

- Здравей! - отвърна лаконично той като се обърна към нея изненадан от присъствието й тук. - Не...не ти се сърдя.
Джейк се вгледа в красивите очи на Елена и въздъхна тежко.Беше му трудно да си признае,че тя го бе наранила като му каза,че още има чувства към онова момче на плажа.За това и я бе отбягвал за да реши в крайна сметка към кой от тях двама изпитва по-големи чувства.
- Радвам се да те видя!- после бързо рече той като се усмихна леко и я целуна по бузата прегръщайки я с ръце.
Държеше я близо към себе си като бе обвил ръцете си около кръста й.

Елена усещаше,че все още го болеше от това което му бе казала преди вече толкова време.. или поне за нея се бе минало много време,всичко беше различно. Ходенето й до Испания при леля й я бе променило. Спомените й за братовчед й.. за това което винаги й е говорил."Не бива да позволяваш на изкушението да препречи пътя на любовта." Брюнетката потрепери леко щом усети устните му върху бузата си,скорострелно се сгуши в него силно. Мислеше си,че го е загубила.. и си го заслужаваше.
- Толкова ми липсваше. - промърмори малко след това,личеше си колко виновно изглеждаше и че съжалява. Беше се залъгвала.. имаше чувства към Джейк а не към онзи.. Съвсем леко се отдели от него и го загледа малко по-сериозно.
- Реших че повече никога няма да искаш да ме видиш.. честно казано щях да те разбера. Ако бях на твое място и аз бих си тръгнала. - въздъхна съвсем лекичко и се отдели от него. Искаше да му каже че много го обича,но реши да замълчи. Не биваше да избързва толкова ида го задушава така..
- Аз.. искаш ли да идем при другите или да си вземем питие и да се разходим? - попита малко след това. реши,че няма да е добра идея да седят при другите.. за това взе две бутилки. едната с шампанско,другата с бърбън и започнаха да се разхождат по-навътре в гората. От някъде се чуваше водопад и като че ли инстинктивно бяха тръгнали натам.
- Как си? Къде беше? - попита Ел , разкъсвайки ужасната тишина която се бе настанила между тях.

- Ами може да се каже,че съм добре!Обиколих някой места, но ето ,че вече съм тук. - усмихна се той като я погледна в очите.
Щом погледите им се срещнаха той потръпна и леко прехапа устна.
- И ти много ми липсваше.- добави после той с гузно изражение. - Съжалявам,че стоях настрана от теб.Едва се въздържах да не дотичам при теб така,че доста исках да те видя.
Той я хвана за ръка да я подържи така за да й покаже,че още държи на нея и, че я обича дори много повече от преди.

Ел седна заедно с Джейк до езерото с водопада,облягайки се на една от скалите. Преплете пръсти в ръката му и го загледа,докато думите му се сипеха като мелодия. Толкова много й бе домъчняло за този глас,за тези очи. Той не биваше да се чувства виновен...бе напълно прав.
- Беше прав да го направиш.. - каза малко след това. - Дори смятах,че повече няма и да те видя. - Ел замлъкна след това и си пое въздух. Май бе по-добре да му признае всичко.. нямаше вечно да прикрива чувствата си.
- Просто.. шашнах се.. изпитвах такива чувства към теб,че.. беше ме страх да не си тръгнеш ей така. истината е че съм се лъгала.. не съм изпитвала нищо към него.. - Ел звучеше объркано. Мислите й не се подреждаха правилно,езикът й се преплиташе. Това правеше той с нея. Караше я да се побърква в добрия смисъл на думата. - Обичам те,Джейк. Това е. Обожавам те.. Каквото и да правя колкото и да греша винаги ще е така. - след това се приближи лекичко до него и го целуна страстно,така в сякаш им бе за първи път. Поне имаше такова чувство.

Джейк потъна в страстна целувка с Елена като я прегърна през кръста силно за да я задържи близо до себе си прилепена.Около тях само можеше да се чуе шума на близкия водопад и мокрото мляскане на езици и устни прилепящи се едни в други.
- И аз те обичам! - пое си въздух той след като отдели устни от нейните. Толкова те обожавам,че не искам никога да те загубя.
Очите му жадно се взираха в нейните показвайки желание да бъде само с нея во веки и веков.
- Искам те...тук и сега!!!
Не мукаше къде се намираха.Просто я полежи на скалата и пак започна да я целува като се мушна между краката й като ги разтвори широко.

Можеше да се каже,че най-накрая Ел бе много щастлива. От отдавна не си бе позволявала да изпитва щастие,винаги си мислеше,че ма някаква задна мисъл,че всичко ще се развали,но не и сега.
- Едва ли някога ще се отървеш от мен,внимавай какво си пожелаваш ,красавецо. - прошепна му,а след това отново впи устни в неговите,показвайки,че също го желае,но в никакъв случай нямаше да остави той да води. Повдигна го и пристисна тялото си в неговото,преобръщайки го внимателно. Той бе отдолу. Свали тениската му набързо и я метна някъде,зад себе си. Много бързо остана и без дънки. Ел започна да целува всяка част от тялото му която видеше. Целувките бяха топли,влажни. Оставяше много смучки след себе си,за да покаже,че си е само нейн. Щом стигна до корема започна да забавя целувките за да го дразни възможно най много.

Той потрепери от огромно удоволствие в следствие на нейните невероятни целувки.Целия настръхна от допира на нейните нежни устни които направо го подлудяваха.Нямаше как да не му харесва всичко това което тя правеше сега.Той вплети пръсти в нейната коса за да я държи докато тя бавно го целуваше по корема.
- Мммм определено знаеш как да подържаж пламъка буен между нас. - измърка доволно като котарак той след малко.
Усмивка се разля по лицето му и очите му грейнаха още в момента в който срещнаха нейните.Джейк гледаше надолу към Ел с доста голяма доза желание да я притежава вечно все така
- Много добре знам какво си пожелавам и го искам!!! - заяви твърдо мускулестия мъж.