Магазин "Vogue"

Катрин взе първата дреха,която намери,преоблече се в пробната и излязе на витринта като започна да позира като манекен на магазина.Хората я гледаха като някои й се радваха,други й се присмиваха,но важното беше,че Кат се забавляваше. След минутка каза:
„- Хайде, Мел!“ Помислих си, исках нещо забавно, ето го, Катрин наистина знаеше как да ме разсмива. Мелинда поогледа дрехите и си хареса една прекрасна, стилна, къса рокля, без да му мисли, отиде до витрината, свали гащите си, след това и тениската, хората вървяха и я зяпаха, сеедно не бяха виждали човек, Мел, естествено забеляза и на всички се провикваше, като се смееше
- Какво?! Искам да пробвам тази рокля, не може ли?! - Смееше се Мел.
Най-накрая облече роклята и двете с Кат започнаха да дефилират.
- Е, не сме ли страхотни? - Засмя се Мел и я прегърна.
- Ставаш за модел, малко си извън форма, но ставаш! - Засмя се Мел.

Кат облече един бански и само ми подметна да я наблюдавам. Фръцкаше се и се радваше на вниманието на мъжете. Продължаваше с нейната теория, че не е дебала, аз знаех това, но обичах да я дразня, отидох до нея и `и дръпнах малките сладки паласчици.
- Не си дебела , а? Я се виж!! - Засмя се Мел.
- Е, Кат, какво да правим сега? Някакви идеи?

С момичетата се разхождахме из магазина.Имаше толкова неща.Незнаех кое да си харесам искаше ми се да взема целия магазин докато не видях една страхотна рокличка..Влязох в пробнята и я облякох..Реших да си я купя.Добре,че не беше много скъпа.Замислих се отново.Все някой ден трябва да почна работа.Няма да се влача само по хотели.А пък и както обичам да харча.Нямаше да мога да издържа още дълго без работа.Реших че от утре ще си търся работа.Така дее отново се отнесох в мисли.Излязох от пробнята.
-Е как съм? - попитах момичетата.Аз лично се харесвах и не ме интересуваше много какво мислят другите но ме интересуваше какво мислят момичетата!

Докато обикалях из равтовете се обърнах и видях Алекс да плаче.
- Хей Алекс какво става?! - попитахме аз и Мери в един глас
- Ами.. най-добрата ми приятелка е на хиляди километри от мен и много ми липсва - каза тя и се стече още една сълза по бялата и кожа
- Ей, не плачи - казах аз и я гушнах
Мери се присъедини към прегръдката и след малко решихме да тръгваме всяка по домовете си. Разменихме телефоните си и тръгнахме.

Когато той се съблече чисто гол..аз направо..онемях..Тяло за милиони..3 крак и той за толкова...Когато ме попита как му стоят не казах нисхтъ просто го бутнах към стената и го целунах..Боже не издържах..Целувах топлите му устни..Той ме повдигна и започна да разкопчава роклята ми...Отдръпнах се и го спрях
-Не тук..-след това го изчаках да се облече и излязохме..Видях невероятна цикламена рокля..Свалих я и я взех в съблекалнята..Когато излязох и се завъртях..Алекс нищо не каза само извика на продавачката, че я купуваме..

Не казах нищо, а направо бях готова да излизаме..Алекс плати и тръгнахме..Вървяхме още 1-2 часа и когато стана около 7:30 решихме да седнем в някой ресторант...Когато седнахме той взе сакото ми и го закачи.Върна се и седна.Сервитьорката донесе менютата и ние се запулихме в тях..

П.п пиши направо в някой ресторант избери си..:Д

Според мен, още първия ми избор беше сполучлив. Бях облякла семпла черна рокля, която леко прозираше, а отгоре имаше някаква широка бродерия. Надявах се да му хареса, защото още щом я облякох знаех, че това е моята рокля.

- Е ... какво мислиш - казах като се завъртях пред него и се усмихнах широко.

Той видя как се изчервих и го погледнах предизвикателно.
- Тогава облечи костюм, за да завиждат и на мен.
След което се върнах в съблекалнята, за да се преоблека и взех роклята, като започнах да разглеждам обувките, докато той се навиеше да облече костюм заради мен.

Той наистина ми взе думите от устата. Беше ужасно секси.
- Идва ми да ти скоча и да те изнасиля - казах сериозно и прехапах долната си устна.
Беше ... мъж мечта. Аз обаче бях намерила перфектните обувки и седнах до него, за да ги пробвам. Бяха доста високи и сега се изравнявах горе долу с размера на Раян.
- Е ... а аз секси ли съм с тези обувки?

Подсмихнах се и го погледнах тип "Няма да ти мине номера". Обувките бяха идеални, за това реших да вземем и тях. Оправих се и отидох на касата, като извадих кредитната си карта. Беше ми малко неудобно, да оставя Раян да плаща и бях решила, че сама ще си купя нещата.