Някъде из Мистик Таун, преди 2 години

Беше късно вечерта, а на мен никак ама никак не ми се стоеше в къщи. Облякох едно, черно долнище на анцунг и един черен суитчър. Вързах косата си на кок обух някакви маратонки и излязох. Подухваше лек ветрец и луната грееше не уморно.. От колкото и време да живех тук не можех да се насладя на тази красота. Тръгнах по улицата на долу и за момента нямаше жива душа..

Продължавах да вървя с умерена стъпка. Срещу мен вървеше някакво момче. Беше с черна коса с мусколесто тяло и изглеждаше адски секси, но тези мисли далеч отт мен. Засмях се на собствения си мисли и реших да го заговоря.
- Добър вечер. =- усмихнах му се - Да не сте се загубили. - повдигнах веждата си и се засмях
Минах от другата му страна и зачаках отговора на въпроса ми, въпреки, че се шегувах ми беше интересно..

- Ако си съгласен ще те разведа, не че има какво толкова да видиш в.. - погледнах черния часовник на ръката си. - В 23:30, но все пак. - засмях се
Като се замисля наистина от страни изглеждаше като момченце, което търси майка си из тълпата.
- Леле, колко съм недосетлива... Роуз, приятно ми е. - подадох ръката си и отново го дарих с ослепителна усмивка.

Леко стиснах ръката му и се усмихнах.
- Това какво значи, че не искаш да се разхождаш с мен ли? - казах с лека насмешка. - Шегувам се, както си прицениш. - отново се усмихнмах
Видях една пейка точно до нас и седнах на нея като крастосах краката си.
- Е, ако не искаш да се разхождаш може да постоим тук. Ако откажеш и на това, ще ти разбера намека и просто ще си тръгна. - засмях се

- Мда, това е втората ми година в Мистик и повярвай ми, на моменти може да бъде адскии скучно. - кимах с глава докато говоря незнайно защо, сигурно той щеше да ме помисли за психично болна, ако не го е направил до сега..- Ами ти от къде си и какво те води в малкото ни градче? - усмиханх му се отново
Седнах по турски на пейката, все пак не можех да стоя на едно място дълго време.

- Ооо испанче си ти, обичам испанци и Испания.. Ходила съм не веднъж там. - усмихнах му се - Ами.. не знам .. на някъде, всъщност и на мен не ми се стоеше сама в къщи, пък и съквартирантката ми скоро нямаше да се прибере, за това реших да се разхдоя .. затова и аз не знам точно на къде бях тръгнала.. сигурно към скалите... - усмихнах му се
Отново смених позата си.
- На колко години си ?

- Не въобще не трябва да те притеснява. - засмях се - Ами.. аз съм на 19 почти.. - усмихнах се отново..- Хайде да се разходим дее.. младо момче си, какво ще ми стоиш цяла вечер тук ли... Хайде, хайде.. само ми кажи какво ти се прави за да знам къде да те заведа. - засмях се не прибързаната си реакция и скокнах на крака като го хванах леко за коженото яке и го задърпах съвсем леко.

- Не съм екскурзовод.. повечето екскурзоводки са сбръчкани с очила, и с разширени вени и с бели коси.. аз на такава ли ти приличам? - засмях се на описанието, което дадох.
Е не всички екскурзоводки са такива де, но все пак..Когато се изправи разликата във височината ми се отрази леко като комплекс... той стърчеше минумум глава над мен.. а аз все пак бях с ниски обувки и 1.65 .
- Мамка му, висок си. - засмях се и се надигнах лекичко на пръсти. - Добре нека да тръгнем на там. - посочих му една посока. - Пък кой знае къде ще стигнем.. - засмях се отново
Добре де аз знаех, първо щях да го заведа в парка.. после на плажа и после при скалите на плажа.. Трите ми най-любими места, но той това не го знаеше..

- Не си извинен мисля, че трябва да се постараешш малкооо повече. - засмях се, като продължих да си ходя лекичко на пръсти .. - Виж. - изкрещях лекичко и му посочих нищото .. - Добре де превидя ми се.. Мисля, че наистина скоро ще ме помислиш за луда ..
След още малко ходене стигнахме до парка..
- Това е нашия невероятен, невероятен парк. - засмях се и му посочих с ръце.

Извадих телефона си от джоба и светнах, до колкото е възможно..
- Така по-добре ли виждаш.. - отново се засмях като недомаслена. - И стига ми се смя, комплексирам се от високи типове - засмях се отново
Той ме попита дали често идвам тук.
- МИ.. всъщност това е едно от любимите ми места.. и често го посещавам . - усмихнах му се

- Знам. - казах, когато ми каза, че тук е приятно.. - Нощем особено е перфектно тук.. - усмихнах му се
Всеки път, всеки божи път се наслаждавах на това място, не зависимо колко пъти идвах тук.
- Айде сега на бързичко да го обиколим и да продължим нашата нощна разходка.. - казах му и тръгнах. - Това е любимата ми пейка. - казах и му показах една много осветена пейка..

- Хмм.. ами на следващото място на което ще те заведа, хайде. - дръпнах го отново, но този път за ръката с голям ентусиазъм.
Бързо стигнахме до плажа.
- Ето тук обичам да ходя.. и почти всяка вечер съм тук.. - усмихнах му се.. - Спокойно, тихо и красиво.. - какво повече може да иска човек. - засмях се леко - Харесва ли ти ? - попитах го и го погледнах.

- Мисля, че това няма особено значение.. - усмихнах се
Въпросите му ми напомняха много за миналото ми, а въобще не исках това да става... Сведох погледа си надолу.
- Съжалявам, просто и аз не помня къде точно живях.. - усмихнах му се леко тъжно ..
Наистина беше така.. Леко стиснах ръката му след това я пуснах с мисълта, че ме е хванал просто от учтивост..