В двора на училището, днес следобед

Оставих банкнота от 10 евро на масата в бара за капучината и излязохме. С Фей вървяхме около 20-тина минути и най-накрая стигнахме до гимназията.
Уау! Тук човек с желание трябваше да идва, за да учи!
Влязохме в двора... навсякъде имаше градинки с прекрасни цветя, а фонтана... мдаа, гледката бе неописуема! Седнахме на една от пейките и с Фей започнахме да обсъждаме:
- Е, Фей?! Кои предмети мислиш да запишеш или вече си записала?

-Театрално изкуство,Литература и Теория на видовете. Ами ти?Може да сме заедно някъде?
- Добър избор си направила... Ами аз записах Теория на видовете, Сексология и Свръхестествено. - казах и продължих да оглеждам двора.
- Е, явно ще сме заедно при Теория на видовете. - усмихнах се.
Чудех се какво да я попитам, защото май само тя питаше и се опитваше да задържи разговора на ниво. А когато тишината превземаше разговора, ставаше прекалено неловко. Сетих се, че тези дни ще има бал за откриването на учебната година... затова заговорих:
- А ти, избра ли си рокля за бала?

-Да.Една приятелка ще ми я шие.Тя е моден дизайнер.Всъщност се получи много хубава.Ще бъде лилава,без презрамки и се разширява в талията.И ще има много воали и коприна.Нали партито е в ретро стил.Ами ти,харесали си нещо?
- Както ми я описваш, явно ще бъде много красива... нямам търпение да те видя с нея! - казах развълнувано. - Ааами да, може да се каже, че съм си харесала... не е особено ретро, дори въобще, но ми беше подарък за рождения ден, когато бях на кораба. Красива е, обожавам я и нямам търпение да я облека. А самата рокля е дълга и розова, без презрамки, бюстието е обсипано с камъчета, на талията има един черен колан, който отзад е вързан на панделка и разбира се, надолу се разширява. И ако успея да си намеря кавалер за бала, ще бъде просто страхотно! - засмях се.

-Ами,както ти ми разказа за Улисес,сега и аз ще ти разкажа за едно момче. - каза Фей, но усетих нотка тъга в думите ѝ.
Не казах нищо, просто се усмихнах леко и зачаках да заговори отново:
-Аз ти казах,че не съм се влюбвала истински...и това е вярно,но...миналото лято направих едно ГОЛЯМААА щуротия!!!
- Уау, продължавай.
- Имам най-добър приятел,още от 2-ри клас.Казва се Капи.Познаваме се от цяло вечност.Сега е студент в колеж в Тексас.И така с Капи....така,да се каже се напихме малко и правихме секс на един купон.
Когато тя заговори за момчето, замлъкна за момент, но след това продължи с разказа:
-И най-гадното е,че знам,че е влюбен в мен още отдавна и въпреки това го направих,макар да нямах същите чувства като неговите.Не знам дали си била в подобна ситуация.Сигурно ти надух главата.
- Не, не си ми я надула... напротив, радвам се, че реши да споделиш с мен нещо толкова лично и съкровено - усмихнах ѝ се. - Не съм попадала в подобни ситуации, попадала съм в най-различни, но не и в такива. Не знам какво да ти кажа, не съм особено по съветите, дори не знам дали искаш съвет от мен. Но мнението ми е, че ако сте се чувствали добре тогава, нищо друго не е било от значение. Имам предвид... дори да не изпитваш същите чувства, които той изпитва към теб, всичко е било моментно, а и не сте били особено трезви. Може би мога да се поставя на негова ситуация, както ти бях споделила по-рано, винаги съм била влюбена в най-добрия си приятел. На кораба се опитах да го забравя, но не се получи... когато Улисес ме целуваше, аз виждах неговото лице - лицето на Аче. И това от което ме боли е, че го познавам от както се помня, но все още не съм му признала за чувствата си. И се боя от това, защото знам, че мога да го загубя. - потънах в спомените прекарани с Уго, но бързо се отърсих. - Съжалявам, отново говоря за себе си, когато ти си важната сега. - усмихнах се виновно.

Със Зоуи излязохме на двора, където седнахме в кафенето. момичето си поръча едно кафе и отиде до лафката. Докато я нямаше и аз си поръчах нормално кафе. Не след дълго тя се върна и ме попита какво съм си поръчала, докато я няма. Носеше чипс, който отвори и постави в средата. Взе си няколко кръгчета и кафетата ни пристигнаха в картонени чаши за еднократна употреба.
- Нормално кафе. - отвърнах на въпроса и, и надигнах чашата, за да го види.

Тя се облегна на стола и привлече вниманието ми със следващите си думи. Отпи от кафето си, а аз любопитна казах:
- Какво чакаш, не ме дръж в напрежение. - и се засмях.
Отпих от своето кафе. Беше приятно.
Зачаках Зоуи да започне да ми разказва, защото имах чувството, че ще е нещо интересно. Погледнах я в очите и насочих вниманието си към нея.

Изведнъж Зоуи заби поглед в земята и заговори. Изслушах я внимателно. Когато каза, че го е целунала не повярвах на ушите си, не защото беше лошо, а защото не го очаквах. Зачудих се каква ли е била реакцията му. Усмихнах се развеселено като си я представих. Зоуи приключи и ме погледна, а аз побързах да и кажа:
- Зо, мисля, че си постъпила много смело. Дори не мога да си представя изцяло реакцията му - засмях се и продължих - ..,но определено си го оставила изненадан, а това е много важно, когато искаш да му привлечеш вниманието.
Усмихнах се мило. Надявах се, че не ме е разбрала погрешно, но ако беше така пак щях да и обясня.

Тя отпи от кафето си и замълча, загледана в нищо и всичко едновременно. Беше се замислила. Това продължи няколко минути, през които я гледах и пиех от своето кафе. В крайна сметка любопитствата ми тадделя:
- Какво има? - попитах я.
Не можех да преценя дали мисли за нещо негативно или позитивно, защото от намръщена изведнъж се усмихваше и сменяше емоциите си често.

Отначало та каза, че не мисли за нищо, но промени мнението си и ми отговори. Изслушах я леко озадачена. Не ми бе споменавала за тези момчета, нито за старото си училище.
- Ще ми разкажеш ли? - попитах я предпазливо, защото не знаех дали ще пожелае.
Можеше темата да е болезнена за нея и да откаже и в такъв случай щях да я разбера. Но наистина бих се радвала, ако тя ми споделеше.

Зоуи каза, че ще ми разкажеи започна. Първо потърка челото си и на него се появи татуйровка, която не бях виждала преди. Сподели, че е белязана и така е станала вампир. Не разбрах какво представлява това, за това реших да я питам по-късно. Явно е учила в специално Училище за вампири..не знаех, че има такива. Зоуи има и други татуйровки от Никс, нейната богиня.. щях да я питам и за тях. Спомена и няколко имена, за които не успях да разбера много, но това което разбрах е, че беше загубила първата си любов от ръката на Калона...
Тя приключи и закри татуйровката си, като си сложи фондютен.
- Какво представлява белязването и как става? - попитах првият си впрос ине изчаках отговор, за да попитам и другите. - Какво представлява и училището, не разбрах как имаш богиня и войн..
- Съжалявам, просто това е нещо ново, което звучи интересно, но и разбирам че е болезнено за теб. Ако искаш не ми разказвай.

Изслушах историята на Зоуи внимателно. Беше толкова интересна, а самото момиче я разказваше така увлекателно, с толкова емоция, че все едно бях там. Когато приключи аз казах:
- Това е невероятно. Не мога да повярвам... Междудругото, мисля, че Старк те усеща дори и сега, щом имате толкова силна връзка.
След това се сетих нещо, което реших да добавя.
- И аз имам сила над тези елементи...както и нд още много неща... - казах и се засмях.

Зоуи се есмихна и каза, че ако имам още въпроси - ще ми отговори. Имах само още 2-3.
- Ами са,.. - започнах - каква е ролята на татуйровките и колко и какви имаш? - попитах и се усмихнах. Беше ми интересно да науа за тях. Аз смятах да си правя татуйровки, но от обикновените, разбира се.
- И.. - допълних - ..., ако не те притеснява да ми разкажеш за Калона и..Хийт.
Не исках да я обременявам със спомени за такъв гежък момент. Затова и се притеснявах да я питам за него.