Късно следобед в Мистик Таун

След като се разбрах да изляза с Емили, изхвърчах от стаята си и се озовах в банята. Взех си бърз душ и си измих зъбите, защото бях сигурен, че бисквитите бяха оставили следи.
След това се сресах и започнах да тършувам из миниатюрния си гардероб. Лятото скоро щеше да бъде към края си, затова реших да се възползвам от късите панталони докато още мога. Облякох една тъмно синя тениска, която не бях носил отдавна и черни къси панталони и чифт от любимата ми колекция адидаски.
Бях готов и се запътих към вратата. Вампирския Граф беше в стаята си и най - вероятно кормеше някое животно, затова когато минах покрай вратата му, само ударих с юмрук и извиках:
- Аз излизам!
Парка не беше много далеч, затова с бързи крачки стигнах доста бързо там. Седнах на една свободна пейка. Погледнах часовника на телефона и се усмихнах. Бях подранил с три минути.

Първото което направих беше взимането на душ. Измих си зъбите след което отидох да се оправя в спалнята. Набързо избрах тоалета си, който се състоеше от потник, дълги но леки сиви дънки и разбира се обувки, които бяха в тон с потника. Реших да бъда с пусната коса, затова само я сресах. Взех портмонето си и излязох. Не след дълго се озовах в парка. Надявах се да не съм закъсняла. Огледах се и видях Алън. Отидох при него. Бях толкова въодушевена, че не можах да се сдържа и веднага му дадох една топла приятелска прегръдка.

Не ми се наложи да чакам много, когато тя се появи. Изправих се като я видях, тя ме прегърна а аз и отвърнах.
- Приятно е да те видя пак. - вметнах
Разроших все още влажната си коса и се усмихнах.
- Премислих за много места, на които може да отидем, докато идвах. Имам доста идеи, но ми се иска първо да чуя твоето мнение. Къде ти се ходи като за начало?
Мен не ме бъркаше особено къде ще ходим. Единственото в което съм сигурен е, че ще бъде забавно. Емили беше от малкото хора, които можеха да ме разведрят напоследък.
- Хубави обувки - казах
Миг след това се почувствах тъпо, защото това беше най - идиотският комплимент, който някой можеше да каже. Погледнах встрани защото пак започнах да се притеснявам.

Алън отвърна на прегръдката ми след което каза, че се радва да ме види.
-Аз също се радвам.
Вметнах набързо. Той каза, че докато идвал насам премислил за много места, на които може да отидем. Честно казано нямах никакви претенции понеже на мен ми беше много приятно в неговата компания, а мястото то не беше от голямо значение.
-Честно, не знам.. Нямам претенции за мястото, така че ти избери, а и аз все още не знам кои места са най-добри за разходки.
Докато обсъждахме това, Алън ми направи комплимент за обувките. Изглежда се почуства някак странно след това, защото отвърна поглед.
Аз му се усмихнах, след което казах:
-Благодаря! Отиват си с потника, нали?
Подхвърлих въпроса ей така, за да може Алън да излезе от може би конфузната ситуация.

Е, явно все пак аз щях да избера. След ужасния ми "комплимент", тя ми благодари и спомена, че си подхождат с потника. Огледах и потника и отговорих:
- Да, подхождат си.- засмях се
- Харесвам Великобритания - това не знам защо го казах
Прехвърлих на ум идеите от по - рано:
- Може да отидем на кино. Откакто съм тук никога не съм ходил, а ако не ни хареса никой филм ще се махнем от там и може да отидем в някое кафене...
Разбира се ако не и харесваше никоя от идеите ми можеше да откаже. Не исках да се съгласява на нещо само от любезност.

Той погледна потника ми и се съгласи, че си подхождат. Вметна и че обича Великобритания.
-Наистина ли? Аз също харесвам тази страна. С удоволствие бих я посетила.
Алън ми предложи да отидем на кино, а ако не ни хареса филма може да отидем на някое кафене.
Обожавах да ходя на кино като дете, затова изобщо не се поколебах в отговора си.
-Да, звучи чудесно.
Бях съгласна и за кафенето, но не се знаеше дали ще ни се пие кафе или ще ни се хапва, когато излезем от киното.

- Аз съм ходил там стотици пъти. Дори по едно време живеех там. Познавам Лондон доста добре - това може би звучеше като хвалене.
Орденът имаше много клонове там, както в цяла Европа.
Емили се съгласи за киното, което също ме успокои. Дори не бях погледнал в интернет какви филми има, но това не бъркаше. Щяхме да видим като отидем.
- А какво предпочиташ - да се разходим или да ни закарат?

Отново заговорихме за Англия, след което темата скочи отново на киното. Алън ме попита дали искам да се разходим до там или да ни закарат.
-Може би с превоз.
Усмихнах се невинно.
-Днес по рано бях на джогинг и честно казано няма да откажа един малък превоз. Но може след киното да се разходим.
Надявах се да няма нищо против да отидем до там с такси.

Аз бях си мързелувал цял ден за разлика от нея, затова не ме бъркаше дали ще вървим или ще ни закарат. Усмихнах се на отговора и и кимнах.
- Добре тогава.
Тръгнахме към изхода на парка и като се озовахме на улицата зачакахме да спрем такси. Няколко минути това беше невъзможно. Забелязах спирка за таксита на другата улица
- Имаме късмет...
Пресякохме и се озовахме на другия тротоар. Качихме се на задната седалка в едно такси и аз казах да кара към кино "Мистик". Попаднахме в задръстване, което доста ни забави, но след десетина минути вече бяхме пред киното. Влязохме и застанахме до касата, където на монитор пишеше всички филми и точен час. Загледах се в заглавията...

Излязохме от парка и зачакахме да се появи някое такси. Огледахме се, но нито едно не мина. Тъкмо си помислих, че нямаме късмет и Алън забеляза спирка за таксита на другата улица. Пресякохме и се качихме на задната седалка на едно от такситата. Алън каза на шофьора дестинацията, към която се бяхме запътили. Попаднахме в задръстване, но след около десет минути вече бяхме в киното. Влязохме и застанахме до касата. На монитора бяха показани всички филми и точния им час. И двамата се загледахме в заглавията. Бяха изнесени едни от най-новите филми като "Приятелю Тед", "Браво, момчето ми!", "Храбро сърце", "Снежанка и ловецът", "Зов за завръщане" и още много други.

Интересни заглавия. Огледах всяко едно от тях. Киното беше голямо и прожекциите на поне три от филмите щях да започнат след 20 минути или след половин час.
- Да ти кажа, аз нямам претенции, но ако ще гласуваме аз съм за "Снежанка и ловецът" или "Храбро сърце".
Да аз доста обичах анимациите. Нямаше нищо лошо в това, а тази изглеждаше интересна. Но Снежанка исках да я гледам отдавна. В крайна сметка Емили трябваше да избере.

На Алън му се искаше да гледа "Храбро сърце' или "Снежанка и ловецът". Аз вече бях гледала 'Храбро сърце", но исках да гледам и Снежанка, защото бях чувала допри отзиви за нея.
-Ами, искаш ли да гледаме "Снежанка и ловецът"? Чух, че бил много хубав филм?
Усмихнах се като изчаках отговора му.

Емили предложи да гледаме "Снежанка и ловецът". Кимнах и се усмихнах. Аз също бях чувал, че е хубав. А и доста време го очакваха всички. Дано наистина се окажеше такъв.
- Значи решено! Да отидем да си купим билети...
Отидохме до касата.
- Два билета за "Снежанка и ловецът" - казах на жената и се усмихнах.
Тя ме накара да избера места на екрана, след което и дадох парите а тя билетите. Обърнах се към Емили:
- Надявам се нямаш нищо против, че избрах места на предпоследния ред. Избери си билетче. - и вдигнах двата билета нагоре.
- И имаме около двадесет минути, докато започне. Може да изчакаме на една от онези пейки. - предложих

Той се усмихна и отиде да купи билети. Избра местата и плати билетите, след което вдигна и двата билета към мен и ми каза да избера единия. Дръпнах това от ляво. Алън се надяваше, че не е проблем че е избрал пред последния ред. За мен нямаше значение затова се усмихнах и казах, че няма никакъв проблем.
Тъй като филма започваше след 20 минути, Алън ми предложи да седнем на една пейка и да изчакаме.
-Добре, но 10 минути преди да започне трябва задължително да си вземем пуканки и начос.
Засмях се леко, защото осъзнах че прозвуча някак странно.

- Разбира се, че ще си вземем! - казах, след като се запътих към една от пейките.
Обкрачих я и седнах като обикновен тийнейджър, защото така можех да зяпам фонтанчето. Ако бях седнал нормално щеше да остане зад гърба ми и нямаше да мога да го виждам. Извадих си телефона на пейката, за да мога лесно да виждам колко е часа.
- Намери ли си вече жилище? - попитах я аз

Отидохме до една от пейките. Алън я обкрачи и седна точно като типичен тийнейджър. Аз обаче седнах нормално и кръстосах крака. Той извади телефона си за да може да вижда часа, след което ме попита дали съм си намерила жилище.
-Да, дори се нанесох преди няколко дни.
Огледах наоколо, киното беше доста пълно, но това не ми пречеше.

Тя каза, че си е намерила и дори се е нанесла преди няколко дни.
- Това е страхотно, радвам се за теб. Но не е ли много самотно, когато живееш сам? - попитах
Идваха доста хора. Изглежда беше добре, че вече си купихме билети, защото май залата щеше да се напълни.
Поглеждах часовника на телефона от време на време. Все още имахме няколко минутки.

Той каза, че се радва за мен, след което ме попита дали не ми е самотно, тъй като живеех сама.
-Да, малко ми е самотно, но предполагам, че ще свикна.
Погледнах го и му се усмихнах, след което вметнах.
-Ела ми нагости някой път.
За момент се загледах във фонтана който беше близо до пейката, на която бяхме седнали.

Да, може би се свикваше. Аз нямах този проблем и ми беше забавно така.
- Може би в някой случаи е по - добре. Доста често се стига до караници. Особено ако живееш с такъв с какъвто аз живея - опитах се да разведря обстановката.
Тя ми каза, че мога да и отида на гости ако искам:
- Мерси за поканата, ще го направя - засмях се
- Но не забравяй, че първо ти имаш да идваш до нас.
Погледнах отново часовника и реших, че е добре да си купим ядене и да се вмъкваме в киното.
- Хайде да ходим за пуканки. - казах и станах като прибрах телефона си в джоба.
Отидох до щанда и започнах:
- Едни големи солени пуканки, едни малки - сладки, две кутии с начоси, две коли една фанта, както и един Сникърс...моля - засмях се
Изглежда и продавачката и Емили се изненадаха от количеството храна, което бях поръчал, но аз си бях такъв. А и мразех да ми свършва "оборудването" още в началото на филма.
Продавачката започна да ми стоварва поръчаното, а аз се награбих.
- Ще ми помогнеш ли? - казах на Емили и посочих малките пуканки и едните начоси

Алън каза, че понякога е по-добре да си сам, защото поне се избягват караниците.
Той благодари за поканата, но каза че първо аз трябва да му отида нагости.
Вече беше време да си вземем ядене. Отидохме до щанда и Алън започна да поръчва. Бях леко изненадана от количеството, което той поръча. Продавачката започна да носи нещата, когато Алън ме попита дали ще му помогна.
Кимнах, платих поръчаното и взех останалите неща, които Алън не можа да вземе. Преди да влезем в залата взех по един чифт от 3D очилата.
Влязохме в залата и заехме местата си. Оставих нещата около себе си.
-Надявам се да ни стигнат.-леко се засмях.

Тя ми помогна и се запътихме към залата. Добре че Емили взе два чифта очила, защото аз само си дадох билета на проверяващия и напълно игнорирах нуждата им.
- И аз се надявам.Този филм сигурно ще е дълъг.
Сложих нещата така, че да не могат да паднат. Извадих кърпичката от пакетчето, което ни бяха дали с очилата и започнах да си ги почиствам. Може би беше странно но много ми харесваше аромата. Дойдоха доста хора, но отзад бяхме почти само ние. Тези хора не знаеха ли, че на предните места е гадно. Нищо...тъкмо по - голямо спокойствие за нас. Започнаха рекламите на другите филми и аз награбих големите пуканки. Поставих трите бутилки с газирано между нас и казах:
- Не знаех какво искаш, затова взех и една фанта. Избери си, което искаш. И си вземай от пуканките - и повдигнах грамадната кутия
- Преди да съм ги изял....

Алън сложи храната, така че да не падне, след което започна да си чисти очилата. Аз също почистих моите, след което си ги сложих.
Залата почти се напълни, но хубавото беше че повечето си бяха взели места по-напред и около нас нямаше почти никой.
Алън спомена, че е взел и напитки, но не е знаел какво искам затова е взел една фанта.
-Или си ми прочел мислите, или просто си уцелил на късмет.-леко се засмях като взех фантата.
Алън вдигна грамадната кутия с пуканки и каза да си вземам преди да ги е изял.
Усмихнах се широко и си взех малко от пуканките.
Най-накрая рекламите свършиха и започна филма. Наместих се удобно, оправих очилата и се втренчих към екрана, като от време на време си вземах пуканки или начос и отпивах от фантата си.

Усмихнах се на думите и. Явно имах на разположение цели две коли. На екрана изписаха да слагаме очилата и аз го направих. Филма започна. Вероятно изглеждах като бебе, но от време на време махах очилата, за да гледам как се размазва. Но поне не беше като първия път, когато ходих на 3Д със Зеро и в първия момент се забих в седалката, когато космическия кораб от рекламата на "Междузвездни войни" се стрелна "към мен". Тъпчех се и доста се бях заблеял във филма. Още от началото ми беше грабнал вниманието. Веднага разпознах мацката от "Здрач" и пича, който играеше Тор във филма. А пък кралицата наистина беше много готина. След известно време наливане с кола едното шише беше свършило, а в кутията имаше много малко пуканки. Междувременно взех неразпечатаните начоси и нагънах и тях.
По едно време имаше някакъв смешен момент, на който се задавих леко от смях. Преглътнах с помощта на още кола.

Филма беше страхотен. Нито за миг не отвърнах поглед от екрана. Нямаше как да не позная актрисата, която играеше Снежанка, а този който играеше ловеца беше страхотен, но и кралицата не си поплюваше. Филма наистина беше, меко казано, страхотен. Много скоро двамата с Алън буквално излапахме пуканките и естествено се прехвърлихме на начоса. На една от забавните сцени Алън за малко не се задави. След като изпих фантата спрях и да ям.
Филма беше към края си затова реших да съм напъно съсредоточена в него.

Към края на филма, където естествено беше най - интересно Емили май се отказа от яденето и тогава аз бях във вихъра си. След като отдавна бях приключил с едните пуканки и начосите, се лепнах за сладките пуканки. Те бяха скъпи, но пък имаха уникален вкус. Още преди края на филма бях изтъпкал абсолютно всичко и се отпуснах на седалката доволно. След известно време започнаха надписите и всички започнаха да стават, а аз да си обирам боклуците. Излязох от залата, като Емили ме беше последвала. Най - накрая се сетих да махна очилата и да ги върна на излизане. В крайна сметка отново бяхме пред касите. Обърнах се с усмивка към нея.
- Филма беше хубав...и беше приятно.