Вината в нашите звезди

Не мога да разкажа любовната ни история и затова ще говоря за математика. Несъм математик, но знам едно: между 0 и 1 има безкрайно много числа. Например 0,1, 0,12,0,112 и така до безкрай. Но, разбира се, безкрайните множества от числа между 0 и 2 и между 0 и милион са много по-големи. Едни безкрайности са по-големи от други. Научихме това от един писател, когото и двамата харесвахме. Има дни, в които ме обзема негодувание срещу размера на моето безкрайно множество. Искам повече числа,отколкото най-вероятно ще получа, и Бог ми е свидетел, че искам за Огъстъс Уотърс повече числа, отколкото той получи. Но, Гас, любов моя, не мога да ти опиша колко съм признателна за нашата малка безкрайност. Не бих я заменила за нищо на този свят. За броени дни ти ми подари цяла вечност и затова съм благодарна.

Това са думи на Хейзъл. Когато е само на 13 години, тя вече е приела съдбата си и
знае, че не й остава много време. Една година по-късно експериментално лекарство й подарява още няколко години живот. На 16 тя вече гледа на себе си като на
„професионално боледуваща” и е преминала отвъд всичко – училището, приятелите,
нормалността. Докато един ден в групата за взаимопомощ, която посещава, не среща Огъстъс. Той е интелигентен, привлекателен и забавен. Двамата обсъждат книги, слушат музика, гледат филми и се влюбват. Да бъде с него, е едновременно неочакван подарък и необходимо пътешествие за Хейзъл, подтиквайки я да преразгледа как болестта и здравето, животът и смъртта определят нея самата и следите, които всеки остава след себе си... А те, както казва Гас, често се оказват белези.
Дързък, проницателен и суров, „Вината в нашите звезди” е най-амбициозният и сърцераздирателен проект на писателя Джон Грийн до момента, брилянтно изследващ смешното и трагичното в това да си влюбен и на крачка от смъртта.Романът се появява на книжния пазар в САЩ в началото на 2012 година. Не след дълго заема челно място в класациите за бестселъри на издания като „Ню Йорк Таймс”, „Уол Стрийт Джърнъл”, „Дъ Букселър” и „Индибаунд”. Правата за книгата са продадени в редица страни, сред които Великобритания, Холандия, Германия, Испания, Франция,Швеция, Дания, Исландия, Израел, Китай и Португалия, а тези за екранизацията са купени от филмовата компания „Фокс 2000”. Читатели и литературни критици се влюбват в творбата на Грийн. В „Ню Йорк Таймс” я наричат „неустоима комбинация от меланхолия, философия, хумор и романтика”, „Тайм” я определят за „гениална”, от „Уошингтон Поуст” отбелязват, че „Грийн ловко смесва дълбочина и тривиалност в сурово и трогателно любовно обяснение пред човешкия дух”, а от Националното обществено радио в Щатите заявяват, че „стилът на
автора е толкова привлекателен и натрапчиво четивен, че надскача категоризации”. Джон Грийн е роден на 24 август 1977 година в Индианаполис, Индиана. Израства
в Орландо, Флорида, завършва гимназия в Бирмингам, Алабама и получава магистърска степен по английски език и религиозни учения от колежа Кенион. Работи като асистент в издателска къща, докато пише първата си книга Looking for Alaska (2005). Романът се превръща в бестселър и му донася не само голяма популярност, но и първото литературно отличие – „Медалът на Принц”. Следващите му книги се радват на не по-малък успех, авторът печели и престижната награда „Едгар” през 2009 година с творбата си Paper Towns. Междувременно, заедно с брат си Ханк, Джон създава Vlogbrothers (youtube.com/vlogbrothers) – един от най-популярните видеопроекти в света. Понастоящем писателят живее заедно със съпругата си Сара и сина си Хенри в Индианаполис, Индиана. Можете да се присъедините към последователите му в Twitte (@realjohngreen) или да го посетите онлайн на johngreenbooks.com.