Най-големият Role Play Форум в България
Някъде из Мистик Таун преди седмица Da10
Добре дошли в All Serials!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга, аниме, манга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук Вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!


Join the forum, it's quick and easy

Най-големият Role Play Форум в България
Някъде из Мистик Таун преди седмица Da10
Добре дошли в All Serials!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга, аниме, манга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук Вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Най-големият Role Play Форум в България
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Здравей, страннико, добре дошъл в Мистик Айланд!


You are not connected. Please login or register

Някъде из Мистик Таун преди седмица

Иди на страница : 1, 2, 3, 4, 5  Next

Go down  Съобщение [Страница 1 от 5]

Thor

Thor
Беше вечер и слънцето се беше скрило. От доста време бях доста немарлив към работата си. Откакто бях пристигнал в Мистик Таун не бях свършил нищо. А тук имаше толкова същества за ловуване....
Дори не знаех дали няма да е прекалено опасно. Но мен опасностите ме преследваха през целия ми живот. Можех да намеря края си навсякъде и съвсем не беше страх от това градче.
Намирах се в един голям парк. Странно е, че по това време имаше толкова малко хора, но това на мен не ми пречеше. Дори улесняваше работата ми. Доста същества се разхождаха наоколо това време. Не бях въоръжен както трябва, но поне знаех как да се измъкна от дадени ситуации и как да се покрия щом е нужно. Нямаше нищо "интересно" наоколо, затова тръгнах да се махам от това място и да потърся другаде. Нещо обаче ме спря. Видях я...вампир който бях преследвал преди. Трябваше досега да съм направил нещо, но аз стоях и я гледах.

Кейт Уилямс

Кейт Уилямс
ВИП
ВИП
Вечерта беше прохладна и красива,а аз имах нужда да подишам въздух. Бях седнала на една пейка в парка и нблюдавах малкото хора,които минаваха.
За мое учудване тази вечер в градчета не беше никак оживено,може би защото се очакваше да вали,но мен това не ме притисняваше.
Докато гледах небето и преценявах кога ще завали се почувствах сякаш някой ме наблюдаваше.
Това чувство не ми харесваше,по принцип аз бях хищника и наблюдавах някого. Извърнах поглед към човека,който стоеше в сенките,съвсем близо и ме наблюдаваше. За мое очудване това беше онзи ловец Сам,който искаше да ме убие,и сигурно все още го иска.
-Здравей,Сами-поздравих го с усмивка аз,знаейки,че няма да предприеме нищо на публично място,въпреки че нямаше хора наоколо.

Thor

Thor
Тя ме видя. Разбира се, че ще ме види. Дори ме поздрави.
Сами!? Отдавна не бях наричан така. Само Дийн го правеше, но с него не се бях виждал скоро. Дали бях самотен? Да. Но не беше момента да мисля за това сега.
Приближих се бавно до пейката на момичето.
- Изненадвам се, че помниш името ми...
- Сигурно сега си доволна от това колко ловко ми се изплъзна миналите пъти.
Дийн не знаеше за нея. Тя беше от личностите, които бях ловувал сам.
- Така ли е, Кейт?
Опитах се да прикрия максимално погледа си на невинно дете, който доста често ме караше да се чувствам като такова. Последният път, срещата ни беше доста по - бурна. И бурна, в лошия смисъл. Странно бе сега да стоим и...да си говорим...
Не знаех какво ще предприема. Не знаех дори дали ще мога да се защитя ако реши да ме нападне. Но все пак аз бях ловец. Бях подготвен за всичко.

Кейт Уилямс

Кейт Уилямс
ВИП
ВИП
Усмихнах се широка.
-Все пак искаше да ме убиеш,как няма да помня името ти-казах.
Странното беше,че той също помнеше моето. Дали беше дошъл тук за да направи поредния опит да ме убие? Или срещата ни бе просто случайна?
-Не се сърди,Сами,ако знаех,че като си тръгна ще нараня чувствата ти щях да остана. Трябваше просто да бъдеш малко по-мил с мен-казах с лукава усмивка.
Не пропуснах възможността си да го подразня. Това може би не бе толкова добра идея имайки предвид,че ме мрази и иска да ме убие,а аз допълнително подклаждах омразата му.

Thor

Thor
Както и последния път чувството и за хумор беше на ниво.
Поех си въздух и нищо не казах. Аз от своя страна не разбирах от хумор, затова просто си останах с безизразно лице. Досега трябваше да съм я атакувал и да съм започнал да я разпитвам дали няма вампирско гнездо наблизо. Но според славата на този град тук е пълно с такива. Това е прекрасна работна среда за мен, нали? Каква идилия.
Огледах се, за да разбира дали има потенциални слушатели наоколо.
- Сигурно се чувстваш като у дома си в този странен град...
Продължих да задавам странните си въпроси, защото този път нещо просто ме спираше да се опитам да я убия. Какво ми ставаше? Аз бях ловец. Отстрани сигурно бяхме доста странна гледка. Аз стърчах и бях напрегнат, а тя си стоеше спокойна на пейката.
Не помня къде се бяхме срещали преди, но не беше тук. В едно съм сигурен - с това момиче шега не бива.
- Спри да ме наричаш така - обелих накрая
Тази жена ме караше да се чувствам странно. В главата ми беше пълен хаос а аз не знаех как да отговоря на думите и, и затова ръсех пълни простотии. Зачаках да видя какво ще направи. Имаше много варианти: да си тръгне, да ме нападне или да каже още някой бисер.

Кейт Уилямс

Кейт Уилямс
ВИП
ВИП
Харесваше ми да го дразня,въпреки че той рядко отвръщаше на моите закачки. Огледах се наоколо вече бе доста тъмно и хора почти не бяха останали,което не ми харесваше особено имайки в предвид,че пред мен стои ловец,който ме преследва за да ме убие. Все пак запазих хладнокръвие и останах спокойна. Въпреки че бе човек,той бе добре обучен,а и доста силен. Не биваше да го подценявам.
-Честно да ти кажа,беше ми малко скучно и самотно без теб,но сега след като си тук вече наистина се чувствам като у дома си-казах с усмивка.
Какво ли искаше от мен и защо не ме уби досега. Ако другите вампири в града разберат,че е тук това няма да свърши добре. Може да прозвучи странно,самата аз дори не знам защо си го мисля,но не исках да му се случи нещо. Беше още млад и живота бе пред него. И въпреки че той искаше да ме убие,аз не исках същата съдба за него. Аз също бих постъпила като него,ако бях човек,щях да искам да убия всеки вампир до който се добера.
-Тук е опасно за теб,Сами.
Въпреки забележката му от по-рано да не го наричам така,аз си знаех моето.

Thor

Thor
Изглежда се забавляваше. Възможно ли е толкова да се радва да ме види или просто се правеше. Вярно, че си имахме нашите "моменти", но ря все още беше загадка за мен. Не я познавах, не знаех що за характер е. А съм обучен да я приемам само като опасност и враг.
- Поласках съм, че толкова се радваш да ме видиш...- да, моите приказки не бяха толкова духовити като нейните, но както споменах по - рано нямам добро чувство за хумор.
А тя си стоеше и само ме гледаше. Нямаше хора вече наоколо, а тя не нападаше. МОже би чакаше аз да нападна пръв. Това си имаше и положителни и отрицателни страни. Можех да я изненадам, но тя пък от своя страна щеше да е подготвена.
-Тук е опасно за теб,Сами. - каза тя, а аз присвих устни
- Навсякъде е опасно за мен. А и предполагам ти си първоначалната опасност?
Гласа с който го каза не беше заплашителен, но все пак не знаех дали това е заплаха или просто предупреждение. Та аз дори не знаех дали тук има други ловци.
- За теб не е ли? Няма ли и други ловци тук? - това беше лесен начин да изкопча информация
Е, това беше в случай, че знаеше и решеше да ми каже.
- Запознат съм със славата на този град.
Да, бях запознат и все пак дойдох...сам. Дали не беше глупаво от моя страна?

Кейт Уилямс

Кейт Уилямс
ВИП
ВИП
-Думите ти ме обиждат,Сами-започнах аз-опасността не идва от мен,ако исках досега щеше да си мъртъв,но за разлика от теб аз не копнея да те убия.
Така си беше,вече не бе останала жива душа на улицата освен нас двамата и имах идеалната възможност да го убия ,но както вече казах не искам и няма да го направя. Само се чудех защо той не ме уби досега,може би първо искаше да измъкне информация от мен.
-Не съм имала честа да срещна друг ловец освен теб тук-отговорих накрая на въпроса му от по-рано.
Може би имаше други ловци предвид славата на градчето,но за щастие не ги бях срещала. Докато оглеждах Сам за да преценя действията му видях скрити сенки зад дърветата. И нито бяха хора,нито бяха приятелски настроени към събеседника ми. Веднага се напрегнах.
-По дяволите-изругах.
Бързо обмислих следващите си действия,те бяха поне четирима и всеки момент щяха да нападнат. Скочих от пейката и дръпнах Сам за ръката.
-Да се махаме,имаме си компания-осведомих го.

Thor

Thor
Знаех, че ако искаше можеше да ме убие или поне да ме нарани доста. Затова стоях нащрек през цялото време.
Реши да даде отговор на въпроса ми, дори да не беше длъжна. Мисля, че и тя се чудеше защо не съм я нападнал досега. Предишният път я атакувах веднага щом надуших удобния момент, но сега...нямах това желание. И аз съм объркан честно казано.
Замислих се. Дали би било добре за мен да срещна други ловци? Принципно с Дийн имахме връзки навсякъде, но точно тук нямах познати. Дали тукашните вампири бяха толкова опасни или тукашните ловци просто са потайни. Във всеки случай сега явно щях да работя сам. Това, че съм ловец на свръхестествени същества май ме правеше враг на почти целия град...
Кейт ме откъсна от тези мисли, като изруга, скочи и ме дръпна за ръката. Веднага надушил опасност, аз измъкнах кола от под тениската си и един голям нож. Да си призная кол под тениската през лятото не беше най - удобното нещо на света. Загрях, че опасността не е Кейт, а някой друг.Тя ме помъкна в някаква посока, а аз вече се срамувах, че не съм ги усетил веднага. Обърнах се и видях, че приближават. Един вече беше до нас. На външен вид беше огромен почти колкото мен, но пък доста по - силен. В началото си помислих, че това е капан и Кейт е на тяхна страна, затова се отскубнах от хватката и и забих ножа във врата на вампира. Това го спря за един момент и това ми позволи да забия кола право в сърцето му. Но се изненадах и убедих в обратното, когато вторият - някаква дребна жена вече беше до нея и мислеше да я нападне...

Кейт Уилямс

Кейт Уилямс
ВИП
ВИП
Сам веднага реагира и извади своя кол и някакъв нож. Честно да си призная това му действие ме уплаши малко имайки предвид,че не отдавна този кол бе насочен към самата мен. Веднага побегнахме навътре в гората,но пък и бързо ни настигнаха. Сам се отскубна от ръката ми,явно си мислеше,че аз съм устроила тази засада. Единият вампир-едър мъж бързо намери смъртта си след като се нахвърли на ловеца. Срещу мен пък скочи една жена,която успях да отблъсна. Странно е,че го казвам,но в този момент ми се искаше и аз да имам един кол. Друга жена пък атакува Сам в гръб,докато той се бореше с друг вампир. Счупих бързо един остър клон от дървото и успях да я наръгам преди да се добере до него. Докато той се занимаваше със следващия кръвопиец върху мен скочи жената,която бях отблъснала преди малко. Явно бе взела пример от мен,защото бе насочила някакво подобие на кол към мен. Дървото се заби в кожата ми и видях как малка струйка кръв потече. За щастие ме уцели близо до сърцето,но това и даваше преимуществото. Извади бързо дървото от мен и отново го насочи този път сигурна,че ще го забие на правилното място...

Thor

Thor
Доколкото видях, Кейт успя да отблъсне другата вампирка. След това не можах да следя много какво става защото още един мъж се беше насочил към мен. Беше по - дребен от предишния, но пък за сметка на това - много по бърз. Той ме хвана за гърлото, като изби кола от ръката ми. Един женски вампир се готвеше да ме нападне в гръб. Усетих го, защото той затова ме държеше. Сигурно Кейт я беше неутрализирала, защото мъжът се озъби още по - жестоко. Заби ме в едно дърво и усетих силна болка в гърба. Опитах се да достигна гърлото му с ножа, но не можах. Той започна да ме души, а аз с леко премрежен поглед забелязах, как последният вампир парви опит да наръга Кейт с отчупен клон. Трябваше да действам бързо, затова сритах мъжа в слабините и го оставих да се свива. Нямах време за него, защото женската беше наръгала Кейт. Изненадах я отзад и започнах да режа гърлото и. Не можех така изведнъж, защото обезглавяването си беше трудно, а колът беше на няколко крачки разстояние. Най накрая се справих с обезглавяването. Женската падна мъртва и обезглавена, но аз усетих как някой ме захапва за врата и се готви след няколко секунди да го пречупи. Не знаех, какво да правя, затова забих вече кървавия нож в десния му хълбок, но това нямаше да ми помогне за дълго.

Кейт Уилямс

Кейт Уилямс
ВИП
ВИП
Очаквах повторния удар на подивялата вампирка,но за моя изненада той така й не последва. Сам я бе убил точно на време. Това малко ме учуди честно казано. Защо щеше да ме спасява след като съм една от тях,може би мислеше,че ми го дължи след като го отървах от другата вампирка,а може би искаше собствено ръчно да ми забие кола по-късно. Сега обаче нямах време да мисля за това,защото трябваше да му помогна,независимо какво мислеше да прави с мен след това. Използвах докато тя бе заета да пие кръвта му и скочих да взема кола му,който стоеше наблизо. Взех го и я прободох в сърцето,тя отпусна хватката си и се строполи мъртва на земята,а врата на Сам още кървеше. Усетих аромата на кръвта му,веднага ме завладя и ми се прииска аз самата да впия зъби във врата му. Използвах цялата си воля и някак успях да надвия жаждата си и да запазя самоконтрол.
-Добре ли си?-попитах го веднага след като успях да се овладея.
Бях преброила правилно,бяха четирима и всички лежаха мъртви,но със сигурност бяха предупредили,че наоколо се навърта ловец.
-Трябва да се скрием,скоро ще дойдат още и ще бъдат много ядосани след като видят това-казах и посочих труповете.

Thor

Thor
Ето че и последния вампир беше на земята. Кейт го беше атакувала в сърцето и така отново...ме беше спасила.
Измъкнах ножа и кола от тялото и се хванах за раната на врата, като изгледах вампирката до себе си подозрително.Зачудих се какво точно беше станало преди малко. Тя защитаваше мен...аз защитавах нея! Какво беше всичко това? Последните пъти, в които защитавах някой, който би трябвало да убия не свършваха добре. Обикновено Дийн ги довършваше. Но сега него го нямаше и трябваше да се оправям сам.
- Да...доста по - добре в сравнение с друг път.
Продължавахме да се гледаме странно.
Тя предупреди, че трябва да се махаме, защото ще дойдат още. Погледнах към труповете.
- Сигурно са членове на гнездо.
Не всички вампири бяха в "гнезда", но тези явно бяха.
- Така ли ще ги оставим? Може поне да ги подпалим и тогава да избягаме...може някой човек да ги види...
Замислих се. Колко хора се разхождаха из горите? И колко вампири се разхождаха из горите по това време.
- Не.Не. Да тръгваме. Приятелчетата им ще ги открият скоро.
Насочих се към еди от по - неизполваните изходи на големия парк, като се обърнах да видя дали тя ме следва.

Кейт Уилямс

Кейт Уилямс
ВИП
ВИП
Тъкмо щях да възразя на казаното от Сам да се погрижим за труповете,когато той сам стигна до заключението,че трябва да тръгваме незабавно преди нещата да са се усложнили. И двамата бяхме ранени,въпреки че моята рана почти бе зараснала,за разлика от неговата. Следвах го,но вървях на известно разстояние,защото не исках да рискувам. Силите ми бяха по отслабнали и имах нужда от кръв,но при стеклите се обстоятелства едва ли щях да се сдобия с такава скоро.
Знаех за едно място,на което нямаше да се сетят да ни търсят. Мястото не бе много далече и имаше провизии и за двама ни.
-Сам-обърнах се към него докато вървяхме-благодаря ти,че ми спаси живота!
Не бях сигурна дали трябваше да прибързвам с благодарностите си,но думите сами се изплъзнаха.

Thor

Thor
Май и двамата бяхме доста отслабнали. На врата ми май щеше да има синини, а от врата ми не спираше да тече кръв. Не знам колко бях загубил, но не беше добре. Притиснах го още по - силно. Нямаше да е зле да се установим някъде, за да се справим с тези проблеми. Тя ми благодари, което още повече ме озадачи. Не бяхме ли върли врагове?
- Ъм...май сме квит...- допълних
- Защо го направи? - не се сдържах да попитам
- Защо ми помагаш, след като знаеш, че ловците са лукави същества и може всеки момент да те убия? А и в миналото съм се опитвал да го направя не веднъж...
- Ъм...това за колко време ще зарасне? - попитах и посочих към мястото на дрехата и, което беше напоено с кръв
- И къде..къде ще ходим?

Кейт Уилямс

Кейт Уилямс
ВИП
ВИП
Сам ме попита защо съм му помогнала. Аз самата не бях сигурна.
-Нямах голям избор,видяхме как си бъбря най-спокойно с ловец,помислили са,че съм на твоя страна,така или иначе щеше да тръгнат след мен.
Е,това не беше точно обяснение на въпроса му,а по-скоро леко отклонение от темата в опит да го заблудя. Истината бе,че аз самата не бях много наясно защо го направих,може би заради слабостта ми към хората,не знам. Все още нямах логично обяснение за действията си.
-Отиваме в една къща,никой не знае за нея-казах уверено.
Бях се погрижила никой друг да не може да разбере за това място.
-Там има храна,дрехи и...всичко от което се нуждаем-продължих да му обяснявам.
Щях да добавя и кръв,но не исках да насилвам късмета си.
-А,що се отнася до раната ми,ако...ако бях пила кръв до сега щеше да е зараснала-казах много бързо.
-Но скоро ще ми мине. Повече се притеснявам за теб,кървенето спря ли?

Thor

Thor
Кейт отговори на въпросите ми един след друг. Продължавах да се изненадвам
- Никой не знае за нея...но ще я покажеш на мен?
Ако и тя беше попитала мен защо съм и помогнал, щях да кажа просто, че съм искал да върна услугата. Когато спомена, че ако пие кръв ще и мине, погледнах към моята рана. Това беше кръв...
Как и устояваше? Това беше още една причина да стоя все още напрегнат. Вампир, плюс бликаща кръв - не беше особено добра комбинация. Забавих малко крачката и казах:
- Ами тогава ти ще водиш. Аз не знам накъде да вървя.
Едва ли беше минала през всичко това, за да ме заведе в някой капан. Разбира се все още премислях всякакви варианти. Така бях обучен.
- Не, не е...- казах
- Загубих доста кръв, но съм свикнал на подобни неща, затова ще мога да издържа още известно време.
Известно време вървяхме в мълчание. Май и за двама ни случилото се беше необичайно и странно.
- Май ще трябва отсега нататък и теб да те оборудваме с кол...- направих жалък опит за шега

Кейт Уилямс

Кейт Уилямс
ВИП
ВИП
Доста уместна забележка. Щях да покажа на ловец тайното си скривалище. "Много умно,Кейт,браво на теб" поздравих се наум. Но не коментирах забележката му,по простата причина,че не знаех какво да обясня.
-Мога да помогна-казах плахо-за раната имам предвид.
Бих му дала от кръвта си,за да се излекува раната му и кървенето да спре,така и двамата щяхме да сме много по-спокойни,но не смеех да му предложа. Той не бе глупав и сигурна разбра какво имах предвид,така че,ако искаше изобщо помощта ми щеше да ми каже. Или поне се надявах.
-Идеята ти никак не е лоша-засмях се на предложението му за кола.
Всъщност наистина имах нужда от кол,сега след като си бях спечелила нови врагове.
Най-накрая стигнахме на мястото.
-Пристигнахме-казах и му посочих малката къщичка срещу нас.

Thor

Thor
Мисля, че се досетих какво имаше в предвид под помощ. Спрях погледа си на нея и направих въпросителна физиономия, но си замълчах.
- Благодаря но...мисля, че ще се справя по стария начин. Това доста калява - направих опит за усмивка.
Май прие идеята за кола. Дори и на шега.
- Имам цял арсенал в колата. Няма да ти хареса...предполагам
Тя спомена, че сме стигнали и посочи малката къща.
- Представях си го доста по - зле.
И това също беше някакъв опит за шега.
Застанах на едно място и зачаках да влезе или да отвори. Отново се подготвих някой да ме нападне вътре, но вече не бях чак толкова сигурен, че ще ме сполети нещо подобно.

Кейт Уилямс

Кейт Уилямс
ВИП
ВИП
Както и предположих Сам отказа да му помогна. Просто се надявах кръвта му скоро да спре,защото едно бе навън,друго да сме затворени в тази малка къща. Свалих синджирчето от врата си и с ключа,който беше закачен на него отключих вратата. Влязохме вътре и се озовахме в нещо като хол. Въпреки че къщата бе малка и стара,бе чиста и добре подредена. Вече бях по-спокойна,защото бяхме на сигурно място.
-Натам е кухнята,ако искаш храна или нещо за пиене,а в другата посока е банята-обясних на Сам.
Моята рана вече бе зараснала и нямах търпение да сваля тези кървави дрехи от себе си.
-Ти ли ще се изкъпеш пръв или аз?-попитах-Или предпочиташ да се изкъпем заедно?
Когато видях физиономията му не се сдържах и се засмях.
-Последното беше шега-уточних се.


Thor

Thor
Отместих кървавата си ръка от раната, и забелязах, че вече не течеше толкова силно. Скоро щях да я превържа.
Вътре беше доста хубаво и уютно. Съвсем не приличаше на вампирско скривалище. Тя влезе първа, а аз след нея. Обясни ми кое къде е, а аз кимнах.
Изгледах я втренчено и леко притеснено, когато каза, че може да се изкъпем заедно, но след малко тя се засмя и каза, че е било шега.
- Дамите първо - казах на въпроса и
Все още ми беше странно да се чувствам във свои води. Откъснах парче плат от тениската си и го завързах на врата си. Кръвотечението вече беше слабо, но все пак това беше кръв. А на Кейт сигурно и беше трудно да се сдържа. Седнах на едно кресло, защото бях започнал да отпадам...

Кейт Уилямс

Кейт Уилямс
ВИП
ВИП
След като Сам джентълменски предложи да се изкъпя първа не попитах втори път,а веднага се запътих към банята. Взех си душ набързо и се преоблякох,като преди да се върна в стаята при Сам се отбих до банките с кръв. Влязох в стаята вече доволна и с нови сили за разлика от него. Изглеждаше доста слаб и лежеше на дивана. Приближих се до него като преди това взех аптечката.
-Сам,добре ли си?-попитах.
Надявах се да не изгуби съзнание или нещо подобно от загубата на кръв,защото щях да се паникьосам. Видях,че си бе направил импровизирана превръзка на раната.
-Може ли да погледна?-попитах,кимайки с глава към раната му.

Thor

Thor
- Да, добре съм! - казах светкавично и разкарах дланта от очите си.
Не знам колко време бях потънал в мислите си. Или не бях наясно с времето ,или просто тя беше много бърза.
Поизправих се малко, защото не исках да изглеждам слаб. Това беше просто една проклета рана от ухапване а аз бях голям и силен. При това ловец. Не можех да изглеждам като дете, което се оплаква от драскотина.
- Може...- казах след няколко секунди и махнах превръзката
Замълчах за малко и отново проговорих:
- Извинявай но...имаш ли кока кола? - не ми се искаше да нахалствам, но все пак можеше малко да ме разведри
- Извинявай, че нахалствам така...

Кейт Уилямс

Кейт Уилямс
ВИП
ВИП
Не очаквах Сам да ми позволи да видя раната му,аз самата не се доверявах на себе си. Но сега след като не изпитвах жажда,а и той вече не кървеше ми бе по-лесно да се контролирам. И все пак,когато махна превръзката се поколебах преди да погледна или да се доближа. Въпросът,който ми зададе ме разсея и аз се отдръпнах за момент.
-Не ставай глупав,изобщо не нахалстваш.
Отидох до кухнята и се върнах с кола и чисти дрехи.
-Заповядай-казах и му подадох колата.
Оставих дрехите на масата.
-Не съм сигурна дали ще ти станат,но поне са чисти-казах му.
След това се приближих и огледах раната му. Беше лошо захапан,не случайно кървя толкова дълго време.
Промих раната и направих нова превръзка.
-Така е по-добре-казах накрая и го погледнах.

Thor

Thor
Изглеждаше изненадана, че и позволих да ми погледне раната. Аз също бих се изненадал от себе си ,ако си го бях помислил днес или по - рано вчера, но сега...сякаш започнах да и имам доверие. Беше ми помогнала доста и май щеше да продължи да ми помага. Като всеки нормален мъж и аз се чувствах леко засрамен, че изглеждах слаб пред жена, дори тя да беше по - силна от мен в някой отношения.
Тя донесе колата, която исках и други дрехи. Огледах ги. На мен наистина трудно ми ставаха горни дрехи.
- Благодаря - казах леко.
Тя се погрижи за раната ми, а аз стоях мирно и отново ми беше леко притеснено. Не, не ме беше страх.
- Отново благодаря - казах пак
Изправих се и взех дрехите. Отидох в другата стая, за да се преоблека. Тъмните дънки ми станаха, но зелената карирана риза с къс ръкав ми се опъваше доста. Беше плътно прилепнала за тялото ми, но както каза тя - поне беше чиста. Върнах се при Кейт.
- С това ще ми е малко трудно, но е за предпочитане пред кървавата ми тениска - засмях се
Тя ми подаде кутийката с кола и аз отново се усмихнах. Отворих я и се налях яко. Това беше защото освен уморен бях и жаден.
- Мисля, че сега трябва да си ми бясна - подех пак
- Заради мен сега имаш врагове сред расата си...

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 5]

Иди на страница : 1, 2, 3, 4, 5  Next

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите