Със Стефан решихме заедно да отидем на Рождения ден на Катерина. Все пак тя бе с брат му,които все още не познавах. Той все казваше,че нямало и смисъл да го познавам,защото не били толкова близки. Не знаех до колко Катерина ме харесваше,не я бях виждала от дълго време. Знаех,че е приятелка и на двете ми сестри,а да не говорим,че Кат сигурно щеше да ме убие за дето не й казах,че съм се прибрала. Облякох си една
черна рокля ,сложих си високите токове и оправих
прическата си. Стефан постоянно подпитваше дали бях сигурна,че искам да ида,изглеждала съм тъжна и още такива неща. Дали съвестта ми най0накрая не се обаждаше? Човещинката,която така отблъсквах явно си пробиваше път. Бях избрала хубав подарък за Катерина,надявам се да го хареса. Въпреки,че не ми се мислеше много за купони не можех постоянно да се излежавам и да мързелувам. Много добре си бях,Стефан грешеше. Хванах го под ръка и се качихме в колата му. Бързо стигнахме до мястото. Преди да вляза постоях известно време неподвижно докато Стефан търпеливо изчакваше.
- Така.. готова съм.. нека.. влизаме. - усмихнах му се и го хванах за ръка. Щом влязохме погледът ми попадна върху Катрин и Бри,а след това върху Катерина и едно друго непознато момиче. Приближихме се към тях.
- Здравейте.. - казах с леко развеселен тон. Прегърнах Бри и Кат ,а след това прегърнах леко Катерина. Подадох й една хубаво украсена кутия с
подаръкът й.
- Честит рожден ден,красавице. - казах и й смигнах. - На колко стана? 17? - попитах шеговито. Обърнах се към другото русокосо момиче и й подадох ръка.
- Приятно ми е,аз съм Елена.