Коктейл - главна зала

Веднага след като Катрийн Пиърс влезе в главната зала, в която се провеждаше коктейла влезе и Бри. Беше с дълга рокля. Почти нямаше грим по лицето си, но сияеше. Тя отиде до бара, остави чантичката си и поръча маргарита.

Отскоро бях в града, а не смятах да се затварям вкъщи или да се разхождам сам някъде. Имах нужда да се запозная с нови хора и да общувам. Вече бях убедил Зеро да дойде и той и сега поне бях спокоен, че ако не си намеря приказка с някой ще му се натреса на него. За разлика от мен той вече си имаше дама, затова без много приготовления по визията си тръгнах преди него. Не бях облечен кой знае какво - тъмни джински и леко прилепнала тениска в бяло и черно, а косата ми беше сресана и тук-там стърчеше нанякъде. Когато влязох в залата имаше много малко хора. Огледах набързо залата и не можех да отрека, че всичко беше идеално. Отправих се към бара, където стоеше стройна и изискана жена. Беше сама, затова едва ли щеше да откаже малко компания. Седнах на един стол с лице към залата и подпрях ръце на бара. Усмихнах се на дамата и казах:
- Добър вечер! Виждам, че сте сама...надявам се не Ви пречи компанията ми.
Отпратих бармана, защото не си падах особено по алкохола а и сега не ми се пиеше нищо.

Бри забеляза, че някакъв мъж седна до нея на бара. Той се надяваше да не пречи на дамата. Тя му отвърна:
- Не, не ми пречите, но нека все пак да се запознаем. Приятно ми е, казвам се Бри.

Залата започна да се пълни и Мел излезе иззад сцената. Поогледа се, усмихна се чаровно при мисълта за добре свършената работа и се устреми напред. Виждаше лица, които до преди не бе срещала, с лека стъпка се приближи до тях, докато не забеляза Кат, в този момент тя направи лек завой и отиде при нея.
- Хей, Кат! - прегърна я.
- Как си?

Прочистих гърло и си оправих вратовръзката пред вратата. Киман и бавно се намъкнах вътре. Огледах се притеснено и побързах да се насоча към по-тъмните кътчета. Не бях душа на компании, знаех го от сигурен источник. ПОбързах да се се слея с интериора, макар че се чувствах като келнер във фрака си. Може би така щях да избегна излишно внимание. закчаих си изкуствена усмивка и започнах да кимам на всеки, с когото кръстосах поглед. Едно от момичетата се изчерви, за това предпочетох да мина в противоположния край на залата.

За мое щастие тя се съгласи. Само допълни, че трябва да се запознаем и ми се представи. С още по широка усмивка се представих и аз:
- Приятно ми е, аз съм Алън.
Може би щеше да се стори страннона хората около мен, но лявата ми ръка беше бинтована до горе заради тениската и си личеше. Но във всеки случай така беше по - добре отколкото да се вижда.
- Мога ли да попитам защо сте сама в такава прекрасна вечер?

Отворих вратата и се огледах. Залата беше невероятна. както винаги Мел се бе справила чудесно.
Имаше сравнително доста хора. Някои на групи, дреги сами. Огледах се за познати лица и фокусирах Алън на бара да си говори с една жена. Реших да не ги прекъсвам. Отидох до една маса. Щом Алън беше тук, и Зеро щеше да дойде.
Бях облякла удобна чарна къса рокля с дантели. Беше свободна и подходяща за танци. Надявах се да се забавляваме както на предното мероприятие.

Той попита Бри защо е сама. Тя го погледна с малко по- странен поглед, който "вадеше", когато не бе сигурна дали да се довери на събеседника й. Но все пак се реши:
- Вечерта наистина е прекрасна. Сама съм, защото така и не успях да открия свой кавалер.- каза тя, а след това добави:
- Надявам се, че докрая на вечерта ще открия такъв. Ами вие, защо сте сам?

Взех една от чаша от масата и се зазяпх през стаята. замислих се над всеки, от пристигналите, коиот видях. Белокосото момче в страни. Мел и приятелката ѝ, Катрин...
Погледнах с известно пренебрежение чашата. Започна да се стопля и да ми мокри ръкавиците. Оставих я и се замислих над идеята да запаля алкохола в чашата.

Видях Александър да влиза в залата, проследих го с поглед, докато слушах Кат, обърнах се към нея и й кимнах в знак на съгласие, въпреки, че не чух почти нищо само разкъсани фрази на: Добре съм; справила си се; Усмихнах се й добавих:
- Е, радвам се! Благодаря ти!
- Ъм.. Кат, ще ме извиниш ли за малко? - леко оправих косата си и тръгнах към Александър.
- Добър вечер! - шепнеща казах промъквайки се зад него.

След няколко секунди тя отговори на въпроса ми. Каза че е сама, защото досега не си е намерила кавалер, и добави че се надява до края на вечерта да промени това.
- Не се съмнявам в това - казах, след което добавих
- Моля, говорете ми на "ти"
Огледах залата. Вече беше започнала да се пълни. Тя на свой ред ме попита същото.
- Пристигнах скоро. Единствените, които познавам са едно момче и едно момиче, които ще дойдат заедно - усмихнах се

Залата бе започнала да се пълни малко по малко с хора. Бри се увери, че ще може да си говори цяла вечер със събеседника й, Алън, след като той й каза да му говори на ти.
- Добре. А от къде идваш?- го попита тя, а след няколко секунди мълчание добави:
- Аз живея тук от малка, имам кетъринг бизнес, който се занимава с организирането на партитата и събитията в града.- знаейки, че трябва да "издаде" малко информация за себе си.
След това тя отпи от питието си.

Кат се приближи към мен и ме поздрави. Усмихнах се в отговор.
- Здрасти Кат. Как си? Какво ново? - попитах старата позната.
Бяхме се видели веднъж в гората и след това нямахме възможност да се видим, но тази кратка среща беше приятна и двете се бяхме сближили поне малко.

Примигнах озадачено. Обикновено не бях чак такъв мухльо... но днес не се чувствах както преди. Усмихнах се притеснено на Мел. Беше ме издебнала из отзад. Почти ме беше срам, че не я усетих. Почти.
- Ем, добър вечер, госпожице, с какво мога да ви бъда полезен? Желаете ли нещо?
Внимателно подхванах едно подносче с малки водки.
- Любимото ти...

Попита откъде идвам и след това добави малко информация за себе си. Доста находчиво. Аз обаче не се притеснявах да говоря за себе си. И все пак можех доста да я объркам с моите разкази.
- Ами от малък съм сирак, и не се задържам на едно място. Доскоро бях в Япония по работа. Член съм на организация наречена Черния Орден и постоянно пътувам. И сега съм тук по работа, но изглежда ще се задържа доста. А и започна да ми харесва.
Говорех си спокойно, въпреки че това което казвах беше объркващо. Посто не исках да издавам на хората неща, за които не са готови да научат.
- Хмм...кетъринг. Звучи ми като голяма отговорност!

Александър може и да е изгубил добрата си форма и погледа, който кара всяка дама да пада в обятията му, но поне чувството му за хумор вървеше с него.
- Благодаря ти! - усмихнах се аз и добавих: Знаеш ли.. отива ти да се правиш на сервитьор на другата забава може да предложа да те наеме като бонус. - намигнах му закачливо.
- Какво е станало с теб, Алекс?

Вдигнах рамене и оставих подноса на страни.
- Ами,нищо особено - смотолевих тихо и погледнах обувките си, - Просто нещо не се чувствам добре.
Почесах се по врата и я погледах в очите.
- Много... много хубав коктейл, ти ли го организираш? С такова усещане останах от поканата.

Не се чувствал добре?! Няма да мине с този номер и изместването на темата не вещаеше нищо добро.
- Благодаря ти, прав си, аз го организирах. Как позна? Какво й беше на поканата? - засмях се.
- Виж, Алекс.. не се познаваме от вчера, кажи ми какво те притеснява, знаеш, че можеш да разчиташ на мен. Ако те притеснява миналото, остави го зад теб, не е важно, няма и да бъде, нито за теб, нито за мен.

Както винаги в началото отказвах да дойда на подобно мероприятие, но в крайна сметка ето ме и мен в залата. Естествено идвах със закъснение и пак сам. Имах си дама, но преди да и предложа да я взема тя каза да се срещнем на място. Този път нямаше маски, което си имаше и плюсове и минуси. Като влязох, вече имаше доста хора. Огледах се и видях Алън и някаква жена. Поне сега бях спокоен, че ще си прекара добре. Всъщност това беше коктейл, което значи поне малко алкохол. Още една причина да дойда. После видях и Деница, но тя си правеше компания с друго момиче. Не исках да изниквам неканен, затова отново се подпрях на един ъгъл, докато оглейдах възможните места от които да си взема пиене.