Най-големият Role Play Форум в България
Мистик Таун след 5 дена. Da10
Добре дошли в All Serials!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга, аниме, манга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук Вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!


Join the forum, it's quick and easy

Най-големият Role Play Форум в България
Мистик Таун след 5 дена. Da10
Добре дошли в All Serials!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга, аниме, манга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук Вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Най-големият Role Play Форум в България
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Здравей, страннико, добре дошъл в Мистик Айланд!


You are not connected. Please login or register

Най-големият Role Play Форум в България » Капсула на времето » Мистик Таун след 5 дена.

Мистик Таун след 5 дена.

Иди на страница : 1, 2  Next

Go down  Съобщение [Страница 1 от 2]

Зоуи Редбърд

Зоуи Редбърд
ВИП
ВИП
Беше един от почивните дни в Мистик Таун и всичко беше претъпкано.Влязох в едно кафене всичко беше пълно.Нямаше свободни маси.Мярнах едно момче което седеше само и определено не беше човешко същество, затова реших да седна при него.
- Хей ! Ъм ... мястото свободно ли е ? - усмихнах се приятелски.

Потребител 19

Потребител 19
Деймън си стоеше замечтано на бара, отново с текила в ръка и отпиваше бавно, за да убива скуката и да минава времето. Поглеждаше от време на време невинните, заблудени, жалки хорица, които си говореха за какви ли не простотии и се смееха на висок глас, пияни. Тази тяхна пропадналост, го разсмиваше и разсейваше донякъде, но скуката все още не го напускаше. Тогава усети как вампир влиза в кафенето и чу женски глас. Обърна се.
- Да, свободно е. - Отвърна на момичето, усмихвайки се. Отпи отново от чашата си замислен:
'' Я, нещо ново... '' и тогава усети, че чашата му е празна. Вдигна ръка, а щом барманката го забеляза, той си поръча още едно.

Зоуи Редбърд

Зоуи Редбърд
ВИП
ВИП
Настаних се до него и си поръчах нещо за пиене.
- Катрин.Приятно ми е ! - отново се усмихнах.
След като ми донесоха поръчката отпих от чашата и огледах мястото.Не всички бяха хора.Добре де поне повечето.Личеше си отдалеч кои са пияни&кои са все още на себе си.
- Е какво води един вампир като теб на това място ?
Предполагам, че той беше забелязал, че не съм човек още от началото.Просто вампирите усещаха това.

Потребител 19

Потребител 19
- Деймън. - Отново се усмихна той, а след като тя си зададе вторият въпрос, той отговори:
- Скуката. Отегчен съм, а това да гледам тези жалки същества ме разсейва донякъде. Повечето вампири пък жадуват само за мръсната им кръв... То това всъщност е най-хубавото и смисленото в тяхното съществуване. Какво да се прави, без тях няма да сме това, което сме сега. - Отпи Дей от чашата си, замислен.
- Мммм Катрин. Толкова познато до болка име... - Стисна силно чашата и отпи голяма глътка.
- ... хубаво е.

Зоуи Редбърд

Зоуи Редбърд
ВИП
ВИП
Реших да не казвам нищо просто се усмихнах и се върнах на старата тема.
- Хм .. да. - обърнах се назад и се огледах.
- Прав си разсейващо е ! - казах смеейки се, защото видях как две пияни момичета се караха, а най - смешното беше,че на следващия ден няма да помнят нищо.Хубавото при нас вампирите беше,че алкохолът не ни хващаше лесно.Кръвта беше нещо като заместител на алкохола, но не точно.Сложно е.
- Е, Дей разкажи нещо интересно за себе си ? - обърнах се отново към него.

Потребител 19

Потребител 19
Дей също се засмя над гледката с момичетата и после се замисли над въпроса на Кат.
- Интересно ли? Хмм.. все още няма нищо интересно в живота ми. Тепърва ще започва. Прекарах последните 666 години само в убочение, така че имам доооста да наваксвам. До сега не съм бил свободен... - Нацупи се и си доизпи текилата. Врътна се на стола и загледа отново хората. Тогава забеляза група момчета, наобиколили една маса, върху която танцуваше пияно момиче, събличайки се. Деймън се изсмя на гледката, но в същото време забеляза тялото на момичето и започна да се заглежда ...

Зоуи Редбърд

Зоуи Редбърд
ВИП
ВИП
Не мислех да го разпитвам какво има предвид под това, че не е бил свободен.Не обичам да се бъркам в проблемите на хората.Отпих от чашата си и зададох следващия си въпрос:
- Значи си от скоро в града ? - всъщност не си личеше.Първоначално си помислих, че е прекарал поне два века в този град.Но външния вид винаги лъже.

Потребител 19

Потребител 19
Как се бе захласнал по циците на това човешко същество Дей .. Но е мъж все пак, нормално беше. Било то по човек, вещица, хибрид, трол, дракон, върколак, елф... природата си е природа.
- Аааа даа! - Гласът на Кат прекъсна опиянението му и той рязко махна погледа си от момичето и го насочи към Кат.
- Да, от скоро съм. Нещо против да ме разведеш? - Намигна й Деймън. - Стига и ти да не си в моето положение де.

Зоуи Редбърд

Зоуи Редбърд
ВИП
ВИП
Засмях се.
- Нямам нищо против ! Тук съм от ... много време. - подсмихнах се и отново отпих от чашата си.
Не помнех много от идването ми в града, помнех само, че бях една от тези човешки същества.След като ме превърнаха във вампир всичко се промени във хубавия смисъл.Или поне за мен.

Потребител 19

Потребител 19
- Идеално! - Каза Дей. Тогава чу силен шум. Обърна се пак към хората и видя как въпросното събличащо се момиче бе паднало от масата, а мъжете около нея, бяха започнали да й пъхат пари в деколтето. Деймън сложи ръка на рамото на Кат и й посочи гледката, започвайки да се смее.
- Охх .. ъм - Забърса си сълзите от смях. - Таа.. кое според теб е най-интересното място тук?

Офф. Ставам за малко. х3

Зоуи Редбърд

Зоуи Редбърд
ВИП
ВИП
Обърнах се и определено не можех да спра да се смея.После се замислих.
- То да беше едно ... - казах по скоро на себе си, но всички знаят онази дарба на вампирите да чуват всичко дори и да не искат.
- Предлагам първо да разгледаме кметството ... може би то е най - открояващото се нещо в града, но там не е чак толкова интересно.Може би водопада в гората ... или парка .. - разсъждавах на глас.
- Избери си нещо !

Потребител 19

Потребител 19
- Хммм.. - Обърна се Деймън към нея.
- Кметство? Водопад? Парк? Ама ние какво? Исторически забележителности ли ще ми показваш или ще се забавляваме? - Засмя се той. Приближи си столчето с един тласък към нейното, наведе се към Кат и каза с по-тих глас:
- Няма ли нещоо.. поооо.. така?

Зоуи Редбърд

Зоуи Редбърд
ВИП
ВИП
Засмях се тихо.
- Плажа е интересно място, но ако ще ходим там трябва да мина през вкъщи да си взема банските. - повдигнах вежда.
- Или ... има и по - интересни места. - усмихнах се.
Отпих от чашата си и проверих в чантата си дали нося ключовете от вкъщи.Носех ги какъв късмет.Не помня кога последно се прибрах вкъщи.Винаги бях нанякъде.

Потребител 19

Потребител 19
- Бански ли? Че за какво ти са? - Усмихна се Деймън, извади няколко долара от джоба си и ги сложи на бара. После стана от стола, бързо хвана Кат за ръката и се изстреля само по вампирски, бързо навън. Изведнъж обаче, рязко се спря и започна да се оглежда.
- Аххх - почеса се зад врата. - Само да знаех къде по дяволите е плажа ...

Зоуи Редбърд

Зоуи Редбърд
ВИП
ВИП
- Аз водя ... - засмях се и го задърпах с вампирската скорост.
След няма и пет минути стигнахме на плажа.
- Все още твърдя, че трябваше да си взема бански. - направих гримаса след това огледах мястото.Учудващо защо тук нямаше много хора както никога.

Потребител 19

Потребител 19
- Хъх .. - Огледа се Деймън. - Винаги ли е толкова пусто? Мислех, че Мистик Таун е по-оживено градче. - Повдигна рамене и започна да разкопчава ризата си, тръгвайки към водата.
- Какво? Няма ли да дойдеш? - Провикна се към Кат.

Офф. Аз ставам. т.т Утре ще го продължим, нали? Втора смяна съм, тъй че ще пиша или сутринта или към 20.00 х3

Зоуи Редбърд

Зоуи Редбърд
ВИП
ВИП
- Попринцип всичко е пълно.
После той тръгна към водата и ме попита дали няма да ида.
- С дрехите ? - засмях се.
Нямах намерение да влизам с дрехите във водата.


окейй и аз съм втора смяна ;д

Потребител 19

Потребител 19
Дей спря , точно преди да стъпи във водата. Вече ризата му бе напълно разкопчана. Хвана се за колана, започвайки да му търси края и точно тогава чу Кат. Появи се зад нея с вече изваден колан. Уви го около врата й и го стегна, за да не избяга. Както беше зад нея, прошепна в ухото й, усмихвайки се:
- Че... кой е казал нещо за дрехи? - Докосна с пръст врата й. Спусна го надолу по тялото й, заобикаляйки гърдите, по корема. Щом стигна до кръста й, той стисна силно долната част на блузката й, готов да я разкъса.
- За какво са ти?

Зоуи Редбърд

Зоуи Редбърд
ВИП
ВИП
- Посмей да я скъсаш ! Чисто нова е ! - бях напълно сериозна.
- Добре добре .. ще дойда във водата ! - извъртях очи.
Добре, че отдолу бях със ... нормален ? сутиен.Свалих блузата и дънките, оставих ги под един чадър и тръгнах ъм водата.
- Сега теб ли ще чакам ? - засмях се.

Потребител 19

Потребител 19
Той сложи ръце в джобовете си, докато тя му говореше и се подсмихваше. Когато най-накрая свърши и каза и последното си изречение, Деймън свали ризата си, сложи я върху нейните дрехи и се стрелна към нея. Хвана я през кръста, вдигна я на ръце и я метна във водата.
- Упс.. - Засмя се Дей. - Май се измокри!

Зоуи Редбърд

Зоуи Редбърд
ВИП
ВИП
- Ще ти го върна !! - казах след като изплувах на повърхноста.
Доплувах до нещо като камък и известно време гледах как Деймън се смееше, че ме е метнал във водата след това започна да плува.Когато се обърна на една страна аз се гмурнах незабелязано във водата и го хванах за крака така,че той падна.Горкия тъкмо се беше заблял на някъде.
- Опа ! - започнах да се смея.

Потребител 19

Потребител 19
- Мфп .. п .. фпло .. бл - чуваха се някакви бълбукащи звуци изпод водата. Когато най-сетне Дей успя да се изправи, отметна косата си назад, за да може да вижда и загледа как Кат се смее.
-Кхх... Много ли ти е смешно?! - Извика той. После тръгна бавно към нея, а на лицето му се появи по-скоро зловеща, дяволита усмивка. Изведнъж той скочи към кръста й и двамата се озоваха под водата ...

Зоуи Редбърд

Зоуи Редбърд
ВИП
ВИП
- Мда смешно ми е ! - отново се засмях.
След това той скочи към кръста ми и отново този път и двамата се озовахме под водата.
Този път не изплувах на повърхността,а започнах да плувам под водата като обикалях около Деймън, за да го разсея докато мислех с какво да си го върна ... отново.

Потребител 19

Потребител 19
Дей усети как тя си обикаля около него и се замисли. Очевидно мислеше как да си го върне, а той не смяташе да й позволи, защото целта му не беше през цялото време да се редуват, кой ще бутне другия по-дълбоко. Отметна отново косата си и загледа водата. Личеше си как Кат го обикаля. Деймън се подсмихна и се гмурна под водата. Както си плуваше отдолу, той изведнъж се озова точно пред лицето на Катрин. Лицата и устните им се деляха на милиметри едни от други , а погледите им се бяха срещнали централно. Двамата стояха все още плътно един пред друг и нито един от двамата не помръдваше... Хареса му... как тя изглеждаше под водата. Продължаваше да мърда краката си, за да не изплува, само и само да продължи да я гледа и да не отлепя поглед от нейния. Дей се пренесе като че ли в друго измерение, в което те съществуваха като едно, заобиколени от безгрижното време което като че ли ги подминаваше и ги оставяше извън неговия обсег. Парадоксалния момент бе дълъг за тях, но същевременно кратък за въздуха, който им липсваше. Той започна да се задушава, затова хвана ръката на Катрин и изплува на повърхността заедно с нея. Въпреки, че вече не бяха под водата той не виждаше разлика. Все едно я гледаше по същия начин. Започна да си мисли за онзи момент.. отдолу. Моментът , в който Катрин бе толкова близо до него.. Толкова близо , че Деймън усещаше ясно мекотата на дългата й мокра коса , разстляна небрежно под водата как гъделичкаше лицето му. Как гладката й мека , като коприна кожа се допираше до неговата и как всичко бе толкова грешно, но същевременно толкова правилно.. Дей сякаш не искаше този момент да свършва, но.. ''Какво ли си мислеше Катрин?'' - този въпрос в главата му го убиваше. Той.. той трябваше да знае, да намери начин, да намеря отговора! Но все пак... Деймън имаше предчувствието, че Катрин се чувства по същия начин, защото по време на магическия момент, който бе пленил и двамата, той можеше да долови явната наслада в погледа на Кат. Това го объркваше. Объркваше го до н-та степен. Той сметна, че просто не е на себе си и се обърна замислен на една страна.

Зоуи Редбърд

Зоуи Редбърд
ВИП
ВИП
Както си плувах изведнъж Дей се оказа точно пред мен.
Беше странно, но хубаво.Само стояхме и се гледахме сигурно бяхме на милиметри един от друг.Сякаш света спря за момент и бяхме само двамата.Гледах го право в очите.Тези прекрасни сини очи.Не можех да си обясня точно какво се случи.
После въздуха и на двама ни не стигаше и затова Дей ме издърпа над водата с него.Реших да не казвам нищо.Попринцип бих използвала дарбата си и бих се поразровила из мислите му,но незнайно, защо не го направих.
Просто стоях така и гледах в една точка размишлявах всичко, но не на глас.Погледна Деймън отново той също мислеше явно това беше странно и за двама ни.

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 2]

Иди на страница : 1, 2  Next

Най-големият Role Play Форум в България » Капсула на времето » Мистик Таун след 5 дена.

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите