Дубай,преди два дни.

Всичко вървеше много добре.. в същност повтарях си това постоянно,все още ми бе гузно,че не казах нито на сестра си,нито на Дияна,че отново заминавам на някъде,но май те вече бяха свикнали с тези номера. Сложих си една лятна рокля ,стилни обувки и реших да изляза докато Стефан си почиваше,бе спокоен,че няма как да избягам при Джак,тъй като той бе много далеч от нас. Слязох на рецепцията,за да оставя ключа си когато до мен застана някого. Не обърнах внимание,поне докато не започна да говори. Веднага погледнах към нея и видях сестра си.
- Катрин ?! - възкликнах изненадано и се засмях. - И накрай света пак ще се засечем.. - казах шеговито и я прегърнах. Късче от стария ми свят.
- Какво правиш тук?

Реших да отговоря на въпросите й щом стигнем в кафенето,виждаше се,че бях нервна и доста притеснена.
- Как да върви. -казах сядайки. - Пълен хаос.. Кат.. пълен хаос.. - засмях се леко и си поръчах едно кафе. Запалих една цигара,за успокоение.
- Но да не говорим сега за мен.. ти как си? Как върви твоя живот.. не се бяхме виждали то доста време..

Засмях се.. С времето бях осъзнала,че Тай е просто една стара детска любов и че имам много по-сериозни проблеми от това.
- Не знам дали знаеш,но чичо се опита да ме убие понеже и аз съм станала вампир,а родът ни бил върколашки.. - вметнах набързо,защото темата не бе толкова вълнуваща,колкото другата.
- Обичам Джак.. тоест.. обичах.. или не знам.. наистина не знам. Не си струва да обичам такъв егоист.. - гласът ми бе толкова несигурен,че всеки би се усъмнил в това. - Понеже започнах много да откачам и да убивам наред Стефан ме доведе тук,за да ме преправи.. пък и реших да му дам шанс..може и да го обикна. Като че ли той е най-добро за мен сега. - засмях се с онзи мой доволен смях и отпих от кафето си. Радвах се ,че можех да споделя на сестра си. Наистина много я обичах. Като малки толкова обичахме да се скубем и бием,че направо ми става смешно щом се при сетя сега,

Засмях се,а след това се подсмихнах.
- Можеш да наминеш за някоя тройка тогава.. - казах също шеговито. В същност.. наистина започвах много да хлътвам по Стефан.. или поне така мислех,опитвах се да оценявам всеки негов жест,макар и поне малко да ми напомняше за онова другото момче,но и тези спомени щяха да избледнеят.
- Ами доста добра... задоволяващо. И в леглото и извън него.. вчера ми купи огърлица с един сапфир и една невероятна рокля.. - подсмихнах се,чувствах се като някоя принцеса,толкова ме обгрижваше.
- А при теб как е любовния фронт?

- Ако го хвана този келеш ,жив няма да остане. - казах подразнено. Бе напълно луд да изостави сестра ми така, Сто на сто момчетата се препъваха пред вратата й. След това кимнах и написах един есемес на Стефан,че излизам с Кат. Първото място на което отидохме бе магазина за бельо. С Кат веднага започнахме да разглеждаме,докато не си харесах дантеленанощничка ,а след това реших да я пробвам. Излязох и дефилирах пред Кат.
- Е как съм,сладурано? - чух разни подсвирквания от минаващите момчета,което ме накара да се разсмея.

- Ще се помъчим..- казах шеговито. По принцип всичките ни съседи на бързо се изнасяха след бурните звуци,но едва ли Кар щеше да го направи.. даже направо можеше да се присъедини към нас. След това тръгнахме за обувки.. нещо което тя обожаваше.. моята страст бяха роклите и бижутата и все пак не бих отказала един чифт хубави обувки.
- Ще ти отиват много.. - подметнах,докато тя оглеждаше един чифт невероятни обувки,а след като ги пробва кимнах в знак ,че е супер. За мен си избрах един чифт необикновени обувки

- В същност все още не.. не му давам нищо - засмях се. Беше шантаво.. но си бе мое право. Все някога щях да се отпусна и да му дам всичко от себе си,но трябваше ми още малко време за да забавя Джак. Щях да възразя,когато тя започна да плаща,но щом е свила картата на Джена нямах
нищо против.Разсмях се и излязохме от магазина. отпред ни чакаха двама мускулести типа,които видяхме в магазина за бельо.
- Е,мацета.. защо не дойдете да ви черпим нещо? - каза единия,облягайки се до Кат. Подсмихнах се и повдигнах вежди към нея. - Добре.. защо не. - казах,дори без да питам Кат и хванах единия под ръка. Просто щеше да е забавление. Заведоха ни в някакъв бар,където си поръчах коктейл. Докато те двамата си шушукаха нещо ,аз подшушнах на Кат ;
- Май ще ти излезе късмета тук..

Мъжкото внимание очевидно ми харесваше,но мисълта,че не мога да се отпусна както преди ми пречеше да се забавлявам с тях. Изпих шотовете на екс.
- Хайде да се омитаме.. - промърморих и се подсмихнах. Хванах я под ръка ,а в другата държахме покупките. наистина трябваше да ги оставим в хотела Тръгнахме натам. Засякохме Стефан по пътя който най-спокойно ме целуна и продължи на някъде,казвайки че има малко работа. Предупредих,че няма да се върна до късно. Поне можеше да е спокоен че няма да бъда с .. както и да е.
- Колко мило.. - промърморих и оставих покупките. - Не знам дори как ме пуска.. не ме изпуска от очи,за да не би да се появи от някъде.. знаеш кой. - казах към Кат,която се оглеждаше. - Накъде ще вървим сега?