Празник на града ( главна стая )

Влезнахме под ръка, като се страех да ходя в крак с нея. Мел както винаги беше зашеметяваща, но това си е мое мнение. Постарах се нито да бързам, ниот да се бавя за да не я карам да подтичва след мен.
Посочих едно от местата и я попитас жест дали да седнем. Отказа ми с изящо поклащане на глава. Някой мислят, че с напредване н бременността женит погрозняват. Според мен е добре тия хора да се прегледат, защото Мел изглеждаше потресаваща тази вечер. Побързах да го отбележа, макар че ми прозвуча в собствените ми уши доста слабо...

Влязохме с Алекс в залата. Както бе редно бяхме първи. Дано шоуто си заслужаваше и този път. Бях облечена ето така:




Той взе питие от масата до нас и се насладихме на монета. Отпих, след което промълвих:
- Е, добра работа свършихме, а? Надявам се да дойдат повече хора. - усмихнах се.

- Непременно - сългасих се аз и закимах бързо-бързо, - Само да се посъберат и тук ще е живо гъмжило от хора.
Огледах се и се замислих:
- Ти нали няма да ме шамаросаш, ако предложа игра на шише?
Погледнах я ъс леко злобничка усмивка и чаках да се разлюти

- Игра на шише? - засмях се и продължих:
- Това ли правиш по партита? Опипваш и целуваш дами, както правят малките дечица, с това ли ги спечелваш? - продължих да се смея и го целунах. - Нямам нищо против - усмихнах се. - Но не знам колко ще остана.

- Е, не се задоволявам само с целувчици... последня път когато въобще бях на празненство, бях в Рим. Там ако накараш някоя от метресите да се съблече тя само казва щрак с две катарамки и всичко пада... е въпросът е че никой не би искал да види повечето от римлнките голи.... В съшност исках да кажа, че няма да се отделям от теб, освен ако не искаш да те обвинят че си донесла някой досадник от вън... разбираш ме..

Засмях се. - Явно доста си обикалял аз от години седя тук. Какво ще кажеш да излезем заедно от Мистик Таун за няколко дни, седмици .. Ще бъде забавно, а и може да ми покажеш как се играе и на някоя друга игра, знам, че си на ТИ с нещата. - продължих да се смея.
- Колкото до оставането ти с мен, не се тревожи и аз няма да се отделя от теб този път. Имам да се реванширам за предното избягване от празненството. - целунах го.

Усмихнах се и я целунах в отговор. беше красиво чувство, не знам зао другите демони го презираха...
Прегърнах я но бързо се овладях. Седмица на вярност и вече взе да ме стяга шапката. Голяма грешка.
- Един танц... или смяташ че ще навреди на малкия... тъкмо ще превим нещо докато обмисляме пътуването си.

- Разбира се, нека танцуваме. - пуснаха бавна и хубава песен. Александър ме хвана през кръста и се понесохме в ритъма на танца. Не спирах да го гледам, беше като в сън.
- Е, трябва да ми разкажеш за своите приключения. Къде си ходил? Какво си видял .. интересно ми е. Кое местенце те впечатли най-много и защо?

Подхванах внимателно момичето си и се вгледах в нея.
- Да не се хвля, но няма място, на което а не съм бил. Освен по светите земи, понеже там няма да ме пуснат по смъртно. КОе ме впечатли ли?
Замислих се сериозно. Като демон, никога не бях си задавал въпроса дали гледката ми харесва или нещо от сорта... по-скоро ме интересуваше конкетна задача...
- Всъщност най ми хареса едно място. Именно Мистик Таун... - пуснах една лукава усмивка и я погледнах в очите, - Знаеш ли защо?

Засмях се и казах иронично : - Мистик Таун? Че какво пък има тук, което на други места да го няма. Стана ми интересно кое те впечатли толкова в това малко, забравено от Бог градче? - усмихнах се и очаквах отговора му. Може би бе свързано отново със задача? Или пък нещо друго конкретно.

Усмихнах се. Не беше нито ехидните ми усмивки по адрес на някой, когото ме дразни, нито студените усмивки на превъзходство към противниците си. Още по-малко оголването на зъби по време на битка.
- Посочими само един град, в който живее друго такова...
Наведохс е и я целунах по бузата.
- ... сладко
Другата буза.
- ... и весело...
А сега челото.
- ... момиче, което да познавам.

Закикотих се и промълвих:
- Толкова си сладък! - спрях танца, хванах го за ръката и го заведох до бара, като започнах да го целувам страстно. Сложих ръката му на корема ми и се усмихнах.
- Ти и това нещо в мен сте всичко, което някога съм искала - целунах го. Махнах ръката му и го прегърнах, след което прехапах устни и продължих:
- Стига толкова сантименталности. Нека се забавляваме, обещавам ти една дива нощ. - усмихнах се дяволито и отново излязохме на дансинга да танцуваме.

- Правилно - заявих решително и се насочих след нея. Пляснах с ръце, но звукът беше приглушен заради ръкавиците.
А сега високо и ясно!
- Надявам се да не стане някое сакатламенко и после да трябва да вадим тока ти от окото ми - пошегувах се и се ухилих. Малко не бях в свой води... и все пак

Засмях се.
- Знаеш ли, обичам тази песен! Днес имаме късмет до тук всички песни са хубави! - усмихнах се.
- Какво ще кажеш след малко да спрем и да отидем да си починем? - погледнах го миловидно, след което се приближих до него и промълвих тихо:
- Искаш ли да разбереш с какво съм отдолу? - погледнах го с лека нотка на перверзност.

Спънах се при думите й. имах чувството че са ме шамаросали с тухла четворка, държана от бесен трол единак в размножителния период през юли.
Пбързах да се окопитя и я поледнх като че съм очаквал този въпрос. Дали ще се хване?
- Можеш да се обзалжиш. - отвърнах тихо и се ухилих зъбато.

Засмях в знак на отговора му. Останах с чувството, че се притесни. Прокарах ръка по ризата му, като се спрях на панталона. Погледнах го, усмихнах се и казах:
- Така ли? А искаш ли да го съблечеш, защото не ми е много комфортно така? - ухилих се.

Метнах поглед през рамо. Вратите към другите зали бяха широко отворени и за това побързах да се приближа плътно до Мел за да не се виждаме ясно.
- Ще ни видят - изсъсках тихо. - Сигурна ли си че е добра идея?
Примрях щом усетих ръката й. Дявол да вземе и мен и вечно нетърпеливи ми пакет.
- Да си потърсим ли някое местенце?

- "Ще ни видят? " 0ткога се притесняваш от това? - дръпнах се, когато той ме приближи към себе си.
- И без това няма почти никой тук. Колкото до местенцето .. може и да измислим нещо. Въпреки, че тук няма много възможности където може да се скрием.

Тръснах глава. Нямаше смисъл. Може да се пъхнеш в миша дупка, но непременно щяха да те спипат. Ето ти примера с Кастър Краоли, лека му пръст. Той даже се беше направил на момиче и пак го познаха.
- Както кажеш - прошепнах и погледнах отново през рамо. Вярно, няма никого.
- Хайде ела ми... - регърнах я и се заех да я целувам. Като след дълго време без цигари, ми се зави свят на първата целувка

Ухилих се.
- Наистина не ми е ясно от какво толкова се притесняваш. Нали сме заедно? Няма какво да говорят хората, нямат причина затова. Не знаех, че Кастър е умрял?! - спрях целувките му и се поинтересувах какво се е случило.
- Теб не те бях виждала откакто отиде при него. Да не си замесен в това? - погледнах го заплашително, въпреки, че не вярвах да има пръст в тази история.

Вдигнах ръце пред себе си. Бях убеден, че точно сега някой много силно ми се подиграва от големите шефове - насрой се на вълна любов - аре тни, настрой се за танци, бельо, като се съгласих на бельо, ей, бой!
Уснюмихнах се и помахах с ръце.
- Не се притеснявай - Кастър е не умрл, зашото не е бил никога жив... знаеш че е бил винаги нещо като излиние на сенките. Спокойно, е е сред нас, не по-късно от... две години

- Добре. - прегърнах го и го целунах по врата, като приложих малко сила.
- Нека продължим? - засмях се и ръката ми се плъзна надолу по тялото му, като отново се спрях на панталона, стигнах го за момент и отместих ръката си. Засмях се и го целунах.
- Виж какво правя.. Нещо ми става, не мога да го опиша, но знам само една, искам те! - погледнах го.

Постарах се да не не ми проличи, че ми деше да разкъсам роклята й на място. Посарах се да съм добър и само я прегърнах.
- Защо ми го казваш, сякаш е нещо странно? а не мислиш, че ще се дърпам. Преди бих се дърпал по определени причини... но ега не бях в настроение.
Плъзнах ръце по тялото й и тихо прошепнах ухото й:
- Та какво носеше отдолу, че забравих?

Ухилих се доволно.
- Какво нося отдолу ли? Помниш ли с какво бельо бях когато се запознахме. Онова, което едва не разкъса като диво животно, когато бяхме в бара. - усмихнах се. Обляха ме хубави спомени, които още повече ме възбудиха.