Зала 2

Реших да отида и аз на празника празника на града . Смятах да се видя с приятелки ,понеже Джак реши да си остане вкъщи. Приготвих се набързо и тръгнах на там. Реших да отива във втора зала . Влязох и се огледах . Както обиновено бяха надминали себе си и изглеждаше невероятно.
На една от масите видях Алис и Лекси и се запътих към тях. Откога не ги бях виждала.
-Здравейте момичета - поздравих ги с усмивка- Как сте? Може ли да се присъединя към вас? - попитах ги ,защото беше неучтиво просто да си седна до тях.

Седнах до тях и точно щях да ги питам какво правят се появи още едно момиче. Тя ги поздрави и след това и седна при нас на масата. След това ми подаде ръка и се представи.
-Аз съм Рейчъл, Рейчъл Бери и на мен ми е приятно -подадох и ръка и и се усмихнах в отговор. Изглеждаше дружелюбен човек.
-Е момичета какво правите? Какво ново при вас? -попитах всички и след това се обърнах към Лекси и Алис - Вас двете не съм ви виждала от толкова отдавна ,забравих ви - засмях се.

- И аз така! - включих се към Рейчъл. - Не може да се сетите да звъннете! Ако ме беше отнесло торнадо нямаше да забележите! - засмяхме се леко.
След миг и четирите говорехме и се смеехме. Нямахме кавалери, нямахме нищо за пиене. Беше добре.
- Защо сте сами? - беше един от въпросите, на които и трите млъкнаха и зачакаха някой друг да отговори. - Хайде, де! Защо? Лекси? Алис? Рейчъл?

Беше ми забавно с тях ,не спирах да се смея. Даяна изведнъж попита защо сме сами и всички млъкнаха. Реших да отговоря първа не ми пукаше.
-Амиии приятеля ми реши да си остане вкъщи. Не му се излизаше и реших да дойда да се видя с приятелки. Ами ти Даяна? Защо си сама тази вечер? - зададох и същия въпрос и и се усмихнах.

Погледнах към Рейчъл и и се усмихнах.
- Ами.. нещо подобно.
Усмихнахме се и продължихме с разговорите за всичко. По едно време погледнах Рейчъл и и се усмихнах
- Рейч, къде работиш? - игнорирах Алис и Лекси напълно - И от кога си в града? Не съм те виждала. - сигурно не беше от момичетата, които обикаляха по баровете като мен. Хаха.

-Ами със сестра ми имаме звукозаписно студио. И така от време на време някое участие - засмях се. -А иначе съм в града от доста време вече. Но просто почти не обикалям разни барове повечето пъти не ми се случват хубави неща в тях или след тях ,като изключим Джак . С него се запознах в бар - продължих да се смея.
-Ами ти? Къде работиш? От кога си в града? -и аз не я бях виждала из града. Вярно не обикалях кой знае колко ,но все пак познавах доста хора от града.

- Джак? Джак се казва гаджето ти? - учудих се, но какво странно имаше. Нямаше само един Джак.
- Аз работя в стриптийз клуба като барманка - поясних бързо преди да е успяла да си каже "ужас, тя е уличница" - И... няколко месеца. Но рядко ходя на такива събития. Започнах скоро. Повече ходя по баровете. Там ми се случват хубави неща от време на време. - засмяхме се леко и я погледнах - От къде си? Предполагам, че не си живяла тук винаги.

Тя малко се учуди като казах името на Джак ,но явно доста момичета тук го познаваха. Дали имах повод за ревност ,май не имах му вяра.
-Да ,Джак се казва.Защо? - попитах я бързо.Каза ми ,че работи в стриптийз клуб като барманка.
-Интересна работа имаш -отвърнах с усмивка. Работа като всяка друга .Все пак всеки трябваше да си изкарва прехраната по някакъв начин. Като ме попита от къде съм се зачудих дали да и разказвам историята ,но просто и казах:
-От тук и от там ... от никъде - засмях се и добавих- Ами ти? Откъде си?

- Ами, да. Джак. Спомних си за един стар... познат. Но едва ли са един и същи човек. - усмихнах и се - Аз съм от... Англия. По принцип се водя от там, но обичам да обикалям на сам на там. Рядко се задържам дълго на едно място.
Усетих нещо странно в Рейчъл, когато я попитах от къде е,но всеки си имаше тайни все пак. Нямаше да я разпитвам.
- Рейчъл, сама ли живееш?

Тя ми каза ,че е от Англия ,това беше толкова яко. Обожавах британски анцент.
-Наистина ли си от Англия? Толкова е яко ,можеш ли да говориш с акцент? -засмях се. Наистина звучеше страхотно ,когато някой говореше така. После тя ме попита дали живея сама. Зачудих се защо ме пита ,но и отговорих:
-Ами нещо такова- засмях се - Така де първо живеех със сестра ми ,после с едно момиче ,а сега не знам и аз- продължих да се смея.
-Ами ти? С приятеля ти ли живееш или с някоя съквартирантка?

Бях станала за малко от масата понеже другите се заговориха ,а аз исках нещо за пиене. Както си вървях изведнъж едно момиче се блъсна в мен. Не разбрах ,аз ли бях виновна или тя. В последно време мяй бях доста разсеяна.
Тя започна да ми се извинява и аз просто и се усмихнах и казах:
-Спокойно ,случват се и такива неща , пък и може и аз да съм виновна малко съм разсеяна - засмях се леко. Погледнах момичето срещу мен. Мисля ,че я виждах за първи път , затова реших да се представя.
-Аз съм Рейчъл . Приятно ми е - подадох и приятелски ръка.

Изглежда се притесни . Каза ,че си мислела за нещо ,но не довърши . Предположих ,че е някое момче . И аз като се сетех за Джак и прекрасните му сини очи направо не можех да мисля за нищо друго.
Усмихнах и се отново и казах:
-Спокойно , нищо страшно не се е случило. А мога ли да предположа за какво си мислеше? Или по-точно за кого ? -засмях се леко. -Залагам на някое момче. - добавих с усмивка.

Знаех си ,доста добре я разбирах . Нямах и идея откога е с него но предположих ,че са като нас отскоро ,от начина по ,който се притесни и се изчерви и на мен ми беше притесненя ,когато трябваше да казвам ,че имам гадже , въпреки ,че той ме правеше най-щастливото момиче.
- Разбирам те- усмихнах и се окуражаващо. - Знам как е. Имам предвид и аз мисля за ... ами... приятеля ми ... тоест гаджето ми почти постоянно - беше ми странно да си призная пред някой ,че толкова често си мисля за него.
-Искаш ли да седнем някъде? - попитах ,защото осъзнах ,че все оше стоим прави по средата на залата.

Седнахме на една от масите и тя започна да ми разказва. Оказа се , че и тя не е обикновен човек.
-Ехаа ти си сукуба - казах изненадано. -До сега не бях срещала ,имам предвид познавам вампири , демони ... имам чувството понякога ,че съм последния обикновен човек в града -засмях се.
Тя ми каза ,че в началото е бил с нея само по една причина. Много се дразнех на такива мъже попринцип.
-Малко се дразня ,че някои мъже мислят така в началото. Но според мен важното е ,че сте видяли нещо един в друг и сега сте заедно ,защото изглеждаш доста хлътнала. - усмихнах и се.

Тя ми каза ,че е най-добре да си остана нормална. Аз нямах нищо против това ,че съм човек ,пък и за сега не смятах да ставам вампир или демон или каквото и да е било.
Беше ми доста интересен разговора с нея. Тя ме спря и каза ,че според нея било нормално ,мъжете да започват връзките си с само заради 1 нещо. Може би беше права до някаква степен. После спомена драмите и ето ме и мен...
-Е седиш срещу човек ,който изживя всичките възможни драми ... -засмях се.
-Ами ние в началото бяхме повече от приятели ,но не и точно двойка ...Той малко ме изревнува от един друг и ме изостави .. аз изпаднах в нещо като депресия и за малко да спя с друг ... но накрая се събрахме . И сега сме двойка. Сигурно ти звуча като героиня в някой латиноамерикански сериал - засмях се.