Първият ми опит за нещо смислено така, че съжалявам ако не е от най-сполучливите неща.Получи се така с помощта на Лекси Нортман, която влезе в ролята на редактор 
Глава 1
- Мег....Меган! Къде е Емили? – попита леля Джулс , която се беше появила сърдита и с ръце на кръста точно пред стаята ми.
Подяволите.Забравих за Емили.На последък се бяха случили доста неща и за 10ти път този месец забравях за малката си сестричка.Погледнах към часовника на стената и видях че минаваше 18:30ч.Сигурно пак беше останала сама и щеше да ми се разсърди....
- Съжалявам .. Веднага отивам да я взема . – Грабнах чантата си и се запътих към детската градина.Добре,че тя не беше далеч от нас и за по-малко от 10 мин. бях там.
Когато пристигнх позвънях на звънеца и преди да го направя пак вратата се отвори.Беше г-жата на Емили..
- Извинявай Ани.Знам, че и днес закъснях.Само не ми казвай, че отново е сама.
Ани – учителката в градината, ме измери със сърдит поглед от горе до долу и обратно и чак тогава се узмихна и каза :
-Този път не е.Али – дъщерята на семейство Дейвис още е тук.Предполагам, че нейния брат също я е забравил.Колко разсеяни са днешните тинейджъри!-малко се смутих от коментара й. - Ще имаш ли нещо против да я заведеш до тях.Не е далеч от тук.-попита Ани и след това извика момичетата.
- Нямам нищо против.Мисля че знам къде живее.-кимнах уж щастливо.
Можех ли да откажа , след като забравих сетра си за пореден път.Е аз поне се бях сетила навреме .След по-малко от минута Ани дойде заедно с Емили и другото момиченце. Явно си бяха добри приятелки , защото още от далеч чувах смеха им.
- Али, това е Меган.Тя е по-голямата сестра на Емили.Тя днес ще те заведе у дома.
Али беше сладко момиченце със сини очи точно като на Емили, но косата и бе руса, а не кафява.-момиченцето ме погледна усмихна ми се и попита
- Да не би да си новото гадже на Тайлър?
- Какво?Не ! – бях изненадана от въпроса й , но тя явно се изненада от отговора ми , за това побързах да добавя – Имам предвид че дори не го познавам , който очевидно също е забравил и няма да дойде и .... - млъкнах – е искате ли да тръгваме ?
Аз,Али и Емили тръгнахме по улицата, която стигаше до тяханата къща.Обадих се на леля Джулс да я предупредя, че ще закъснеем малко за вечеря, а момичетата през целия път скачаха и се смяха.За около 20минути вече бяхме пред къщата на семейство Дейвис.Отидохме на верандата и почукахме на вратата – Али си беше забравила ключа.Какво съвпадение.След 2 минутно тропане, се чуха стъпки и вратата се отвори рязко.
- Какво? – извика момче , вероятно братът на Али, буквално в лицето ми.Отвори толкова силно вратат , че се учудих как не я счупи.Явно до сега бе спал, защото косата му беше леко разрошена .
- Амии ....... – още не можех да си събера мислите от шока, който ми донесе – Забравили сте сестра си в градината и аз .... е доведох я.
- Какво? – забеляза Али, която беше зад мен – О, Боже.Колко е часът? 19:00?!? Мамка му-Пренебрегна ме ,клекна пред Али и изражението му веднага се смекчи.Докато не ме виждаше го разгледах до колкото можех от тази страна.Имаше кестенява коса,не беше много дълга, също така беше с доста добро телосложение и тениската му стоеше невероятно секси.- Мъниче, съжалявам, че те забравих.Прибрах се от тренировки и просто съм заспал.Няма да ми се сърдиш,нали?
- Да, да както и да е. Първи път ти е и ти е простено, но само този път.Радвай се, че и Меган беше забравила Емили. – И двамата се засмяха.Тогава той се изправи погледна ме с топлите си кафяви очи и каза:
- Извинявай за това, че се развиках.Не исках, но беше доста настоятелна..... – усмихна ми се.Леле каква усмивка. – Аз съм Тайлър помеждудруготоПриятно ми е! – подаде ръката си към мен.
- Ааа.....няма нищо.Никой не обича да го будят от сън.Аз съм Меган. - стихнах му ръката.Нямаше как да се сърдиш на човек с такава усмивка и очи и ........беше силничък.Загледах се в него и той в мен.Тогава Емили ме дръпна за ръката и аз се осъзнах
- Мег, няма ли да тръгваме?Гладна съм!
- Какво?О да. – пуснах ръката му.- Беше ми приятно да се запознаем.
- На мен също.И благодаря за Али и отново извинявай, че ти се развиках.
- Няма нищо.Лека вечер. Чао, Али.Беше ми приятно, че се запознахме.
- И на мен също- каза тя.- Чао,Ем!
Емили й махна , погледнах отново към Тайлър,хванах Емили за ръка и тръгнахме.По пътя тя ми разказа как е минал денят й и че много се е забавлявала с Али и, че с нея са много добри приятелки.Аз я слушах с голямо усилие, защото Тайлър не ми излизаше от главата.Най-сетне се прибрахме и явно леля Джулс тъкмо беше сготвила.Миришеше невероятно.
- Момичета вие ли сте? – попита тя
- Даа! – отговори Емили и се затича към кухнята.
- Време беше.Притесних се за вас. – погледна ме сериозно, но всички в стаята знаехме, че леля Джулс не можеше да ни се сърди на нас двете за нищо.
- Ами Мег закъсня и Тайлър закъсня и си играхме с ... – започна да обяснява Емили, но леля Джулс я прекъсна.
- Чакай малко.Кой е Тайлър?
- Ти чакай да ти разкажа.Тайлър е по-големия брат на Али.Та аз и Али си играхме – продължи да обяснява Емили – и Мег дойде да ме вземе, но Ани я помили да заведе и Али до тях,защото бързала и ходихме до Али и Мег се запозна със Тейлър и те май се харесаха и ако знаеш как ...
- Какво има за вечеря? – този път аз я прекъснах – Ем нали и ти беше гладна?
- Направила съм спагети.Измийте се и идвайте. – Емили хукна към банята, а аз се измих в кухнята.
- Та кой е Тайлър? – попита леля Джулс.
- Ааа никой и се казва Тейлър.Брата на Али.Запознахме се.Когато я заведох у тях.
- Аха.Щом казваш. – каза тя и се засмя.
След вечеря седнах да уча.На другия ден имах входно по биология.Но как да учиш, когато някой се е настанил в мозъка ти и не иска да излезе от там. Та реших да проверя кой е този Тайлър.Не го бях виждала в училище.Влязох в сайта на двете единствени гимназии в района и започнах да търся в страницата на училището ни.Нямаше го.Значи учеше в друго училище извън града.Или в частното в Уестън.Да.Ето го и него – Тайлър Дейвис.Заместник капитан на отбора по баскетбол.Явно голяма работа в училището.Гаджето му – Амбър Хол.Мисля, че я познавам или съм я виждала няколко пъти.Най-добър приятел – Мейсън Браун.Ходи с ... Лоран Адамс.Подяволите!
Ако на някой му хареса да каже да кача и втора глава.
Глава 1
- Мег....Меган! Къде е Емили? – попита леля Джулс , която се беше появила сърдита и с ръце на кръста точно пред стаята ми.
Подяволите.Забравих за Емили.На последък се бяха случили доста неща и за 10ти път този месец забравях за малката си сестричка.Погледнах към часовника на стената и видях че минаваше 18:30ч.Сигурно пак беше останала сама и щеше да ми се разсърди....
- Съжалявам .. Веднага отивам да я взема . – Грабнах чантата си и се запътих към детската градина.Добре,че тя не беше далеч от нас и за по-малко от 10 мин. бях там.
Когато пристигнх позвънях на звънеца и преди да го направя пак вратата се отвори.Беше г-жата на Емили..
- Извинявай Ани.Знам, че и днес закъснях.Само не ми казвай, че отново е сама.
Ани – учителката в градината, ме измери със сърдит поглед от горе до долу и обратно и чак тогава се узмихна и каза :
-Този път не е.Али – дъщерята на семейство Дейвис още е тук.Предполагам, че нейния брат също я е забравил.Колко разсеяни са днешните тинейджъри!-малко се смутих от коментара й. - Ще имаш ли нещо против да я заведеш до тях.Не е далеч от тук.-попита Ани и след това извика момичетата.
- Нямам нищо против.Мисля че знам къде живее.-кимнах уж щастливо.
Можех ли да откажа , след като забравих сетра си за пореден път.Е аз поне се бях сетила навреме .След по-малко от минута Ани дойде заедно с Емили и другото момиченце. Явно си бяха добри приятелки , защото още от далеч чувах смеха им.
- Али, това е Меган.Тя е по-голямата сестра на Емили.Тя днес ще те заведе у дома.
Али беше сладко момиченце със сини очи точно като на Емили, но косата и бе руса, а не кафява.-момиченцето ме погледна усмихна ми се и попита
- Да не би да си новото гадже на Тайлър?
- Какво?Не ! – бях изненадана от въпроса й , но тя явно се изненада от отговора ми , за това побързах да добавя – Имам предвид че дори не го познавам , който очевидно също е забравил и няма да дойде и .... - млъкнах – е искате ли да тръгваме ?
Аз,Али и Емили тръгнахме по улицата, която стигаше до тяханата къща.Обадих се на леля Джулс да я предупредя, че ще закъснеем малко за вечеря, а момичетата през целия път скачаха и се смяха.За около 20минути вече бяхме пред къщата на семейство Дейвис.Отидохме на верандата и почукахме на вратата – Али си беше забравила ключа.Какво съвпадение.След 2 минутно тропане, се чуха стъпки и вратата се отвори рязко.
- Какво? – извика момче , вероятно братът на Али, буквално в лицето ми.Отвори толкова силно вратат , че се учудих как не я счупи.Явно до сега бе спал, защото косата му беше леко разрошена .
- Амии ....... – още не можех да си събера мислите от шока, който ми донесе – Забравили сте сестра си в градината и аз .... е доведох я.
- Какво? – забеляза Али, която беше зад мен – О, Боже.Колко е часът? 19:00?!? Мамка му-Пренебрегна ме ,клекна пред Али и изражението му веднага се смекчи.Докато не ме виждаше го разгледах до колкото можех от тази страна.Имаше кестенява коса,не беше много дълга, също така беше с доста добро телосложение и тениската му стоеше невероятно секси.- Мъниче, съжалявам, че те забравих.Прибрах се от тренировки и просто съм заспал.Няма да ми се сърдиш,нали?
- Да, да както и да е. Първи път ти е и ти е простено, но само този път.Радвай се, че и Меган беше забравила Емили. – И двамата се засмяха.Тогава той се изправи погледна ме с топлите си кафяви очи и каза:
- Извинявай за това, че се развиках.Не исках, но беше доста настоятелна..... – усмихна ми се.Леле каква усмивка. – Аз съм Тайлър помеждудруготоПриятно ми е! – подаде ръката си към мен.
- Ааа.....няма нищо.Никой не обича да го будят от сън.Аз съм Меган. - стихнах му ръката.Нямаше как да се сърдиш на човек с такава усмивка и очи и ........беше силничък.Загледах се в него и той в мен.Тогава Емили ме дръпна за ръката и аз се осъзнах
- Мег, няма ли да тръгваме?Гладна съм!
- Какво?О да. – пуснах ръката му.- Беше ми приятно да се запознаем.
- На мен също.И благодаря за Али и отново извинявай, че ти се развиках.
- Няма нищо.Лека вечер. Чао, Али.Беше ми приятно, че се запознахме.
- И на мен също- каза тя.- Чао,Ем!
Емили й махна , погледнах отново към Тайлър,хванах Емили за ръка и тръгнахме.По пътя тя ми разказа как е минал денят й и че много се е забавлявала с Али и, че с нея са много добри приятелки.Аз я слушах с голямо усилие, защото Тайлър не ми излизаше от главата.Най-сетне се прибрахме и явно леля Джулс тъкмо беше сготвила.Миришеше невероятно.
- Момичета вие ли сте? – попита тя
- Даа! – отговори Емили и се затича към кухнята.
- Време беше.Притесних се за вас. – погледна ме сериозно, но всички в стаята знаехме, че леля Джулс не можеше да ни се сърди на нас двете за нищо.
- Ами Мег закъсня и Тайлър закъсня и си играхме с ... – започна да обяснява Емили, но леля Джулс я прекъсна.
- Чакай малко.Кой е Тайлър?
- Ти чакай да ти разкажа.Тайлър е по-големия брат на Али.Та аз и Али си играхме – продължи да обяснява Емили – и Мег дойде да ме вземе, но Ани я помили да заведе и Али до тях,защото бързала и ходихме до Али и Мег се запозна със Тейлър и те май се харесаха и ако знаеш как ...
- Какво има за вечеря? – този път аз я прекъснах – Ем нали и ти беше гладна?
- Направила съм спагети.Измийте се и идвайте. – Емили хукна към банята, а аз се измих в кухнята.
- Та кой е Тайлър? – попита леля Джулс.
- Ааа никой и се казва Тейлър.Брата на Али.Запознахме се.Когато я заведох у тях.
- Аха.Щом казваш. – каза тя и се засмя.
След вечеря седнах да уча.На другия ден имах входно по биология.Но как да учиш, когато някой се е настанил в мозъка ти и не иска да излезе от там. Та реших да проверя кой е този Тайлър.Не го бях виждала в училище.Влязох в сайта на двете единствени гимназии в района и започнах да търся в страницата на училището ни.Нямаше го.Значи учеше в друго училище извън града.Или в частното в Уестън.Да.Ето го и него – Тайлър Дейвис.Заместник капитан на отбора по баскетбол.Явно голяма работа в училището.Гаджето му – Амбър Хол.Мисля, че я познавам или съм я виждала няколко пъти.Най-добър приятел – Мейсън Браун.Ходи с ... Лоран Адамс.Подяволите!
Ако на някой му хареса да каже да кача и втора глава.
Социални
Лични съобщения