Най-големият Role Play Форум в България
България, 1499 година Da10
Добре дошли в All Serials!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга, аниме, манга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук Вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!


Join the forum, it's quick and easy

Най-големият Role Play Форум в България
България, 1499 година Da10
Добре дошли в All Serials!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга, аниме, манга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук Вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Най-големият Role Play Форум в България
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Здравей, страннико, добре дошъл в Мистик Айланд!


You are not connected. Please login or register

Най-големият Role Play Форум в България » Капсула на времето » България, 1499 година

България, 1499 година

Иди на страница : 1, 2  Next

Go down  Съобщение [Страница 1 от 2]

Катерина Петрова

Катерина Петрова
ВИП
ВИП
Петнадесет години след като ме превърнаха се върнах в България.Исках да видя семеиството си, ако беше останала част от него.Пък и това бе родното ми място, родителите ми бяха с български произход и си живееха в България.Сестра ми бе изчезнала, след като ни превърнаха, така че можех единствено да видя дали поне родителите ни са живи.
Върнах се в къщата в която бях израснала, но там не открих никого.След малка разходка из града и среща със стари познати ми казаха че семейството ми е било избито.Знаех, че така ще стане, просто не знаех кога точно.Върнах се обратно в огромната къща и седнах на верандата, вятара галеше кожата ми, бях адски жадна, но щях да издържа поне до утре сутринта или се надявах....Отпуснах се на стола и затворих за миг очи само за да си отдъхна бях си удома...
Малко след това се стреснах чувайки мъжки глас.Нямах идея кой е.Все още не се бях научила да се защитавам, камоли да разпознавам човека по миризмата.
Станах от стола и се огледах, опитвайки се да видя мъжа пред мен, но не се получваше.
-Кой си ти?-се отрони от устните ми.

Луцифер

Луцифер
Админ
Админ
Вече бях на 15 века и карах 16, беше ми интресно да видя какво става в тази държава. България. Отбих се в едно селце и усетих чуждо присъствие, някой вампир или нещо друго. По това време бях защитник на хората. Следвах присъствието, докато не стигнах до една къща. Там имаше момиче, беше млада и невинна, но невинността носи заплаха. Реших да разбера дали е вампир или не, за това се порязах нарочно. Цялата ми ръка плъвна в кръв. Тогава я чух да казва: "Кой си ти", а аз реших да и отговора, но първо влязъх при нея:
- Аз съм... така да се каже нов в България, особено в твойто селце. Всичко ме избягват и реших да дойда тук. Видях те как влизаш в къщата, но не чувам дали има някой. - Явно беше сама и нямаше от какво да се притеснявам. Преструвах се на някой обикновен човек, който се е изгубил и се е порязъл, но понеже съм топъл и имам пулс, нямаше да ме познае лесно....
- И как да ти кажа.... напълно съм се изгубил вече и се порязах някъде из градчето. Ръката ми е цялата в кръв, дали може малко помощ? - запитах я, това беше един от начините да разбера каква е...

Катерина Петрова

Катерина Петрова
ВИП
ВИП
След като усетих мириса на кръв, вените под очите ми изпъкнаха.По дяволите беше голяма грешка да идва тук.Кръвта му ухаеше толкова съблазнително и приятно, че едва се удържах да не го захапя.
След като ми изясни че е нов и не познава никой, пък и нормално за българите да го отбягват.Радвах се че поне в момента е тъмно и вените под очите ми не се виждаха.Приближих се до него като преглътнах няколко пъти, опитвайки се да се контролирам.До някъде успявах.
-Разбира се, ела с мен вътре ще ти помогна, само... стой малко по-настрани от мен.-хванах ръката му и малко след това влязохме в къщата.
Имаше нещо различно в него, по миризмата...усещаше се, но пък си изглеждаше като нормален човек.След като запалих свещите се озовахме в хола.
-И между другото аз съм Катерина, или просто Кат.А ти си?-представих се и се усмихнах изтичах до кухнята за кърпа и гореща вода и се върнах обратно при него.
-Може да те заболи...-промърморих и малко след това почистих раната.
Накрая когато го превързах, имаше останала малка капчица кръв на ръката му, не се сдържах и допрях устни до кожата му като съвсем внимателно я обрах с език...

Луцифер

Луцифер
Админ
Админ
Вените и се личаха видях я докато искаше да ги скрие и да отиде до другата стая. После като се върна и ми почисти раната без едно място. Там тя не издържа и се доближи до ръката ми, вените и пак се показа дори и за една малка капчица кръв, тя искаше още усещаше се, но аз си прибрах ръката в джоба и казах:
- Благодаря ти, за помощта, но не ме заболя въобще. И между другото, аз съм Тут.... Тут Уинчестър. - момичето изглеждаше много красиво. Аз продължавах с преструвките. По името ми личеше, че не съм оттук. Тя искаше да се прикрие, но на вярно тя беше вампир и то млад, защото не издържа изпитанието ми, дори и за малко, колкото и да се здържа се разбира. Тогава я запитах:
- Как така вените под очите ти изпъкнаха? И ти ли не си от тук? или си живяла преди време тук? Защото ясно се вижда, че къщата не е оправяна от години. Не съм виждал такова нещо вените да изпъкват така силно до сега, ще ми е приятно да разбера, освен ако не е проблем за теб. - Чаках ясен отговор, исках да видя дали въобще има някой който я учил или е сама в развитието си като вампир, защото точно това е много тежко. Станах, доближих я и я докоснах по лицето, то беше ледено студено и я запитах:
- Това е невъзможно, ти не би трябвало да си добре и жизнена, та ти си ледено студена... Да не ти е студено, ще запаля камината ви, за да се стоплиш. - При докосването е разбрала, че съм топъл, дори много топъл...

Катерина Петрова

Катерина Петрова
ВИП
ВИП
Какво направи, Кат?! Не трябваше да го правя, но поне след като опитах съвсем мъчничко от кръвта му вените се скриха.Поне навреме прибра ръката си преди, да впия зъби в нея.Съвсем малко ми оставаше, да го направя, но поне той ми помогна.
-Приятно ми е да се запознаем.И впрочем имаш интересно име.-усмихнах се.
Името му ме заитригува, личеше си че не е от тук, пък и беше добре сложен мъж.Малко след това въпроса му ме стресна.Рядко казвах на някой, че съм вампир, но този път сама си се издъних без да искам, пък и не бях особено виновна аз.Жаждата ми бе много по-силна, от страха ми някой да разбере.
Е, можех да му разкажа все пак можех после да му въздействам и да забрави, какво съм му разказала.Но преди да успея да кажа нещо той се приближи и докосна лицето ми, леко извърнах глава, но пък докосването беше приятно и топло.
-Не не ми е студено и съм добре спокойно.Просто не съм....-замълчах за миг и се изправих отидох до камината и внимателно започнах да редя дърветата.
-Попита ме, защо вените под очите ми изпъкват.Това което ще ти кажа може да ти се стори налудничево, но....Аз съм вампир.И да живях преди петнадесет или шеснадесет години тук.Днес се върнах и нямах време да се погрижа за къщата.Студена съм защото не съм се хранила, а в момента съм адски гладна.-докато говорех подредих дърветата и с едно малко драсване на клечката те пламнаха.
Малко след това се върнах обарно на канапето,като вече доловимо топлината се разпростираше.
Беше различен нещо ми го подсказваше, но приличаше толкова много на обикновен човек.Момент.... той беше прекалено горещ...това не е нормално за хората те имат определена температура, а тази беше доста, доста по-висока.
-Ти не си човек нали? Прекалено топъл си, а и миризмата ти е различна...-замълчах за момент и го погледнах.

Луцифер

Луцифер
Админ
Админ
Хмм.. Загледах я, но красотата и беше ослепителна. Не исках да съм груб с нея, но го казах така, дано да не се разсърди. Отидох до канапето и седнах до нея. Загледах я в очите и тогава мойте очи пробляснаха в жълто. Това беше характерно за върколаците, но дали тя знаеше, щом беше толкова млада едва на 15 години вампирски.
- Явно чак сега се усети, а Катеринке? Но спокойно няма да те нараня, не съм от този вид същества. - загледах я в лицето, с ръката си отново я докоснах, исках да усети топлината. Докато се протягах, забелязах че вече нямам нито една драскотинка на нея... Сигурно щеше да избяга от тук, защото ние сме врагове вампири и върколаци, на като имам и вампир във себе си, просто стояхме на канапето и и аз я гледах. Възвърна ми се нормалният цвят на очите - син като небето. Въпроса ми към мене съмия беше, дали тя ще се стресира и избяга, това щях да я попитам, когато и проникнах в миналото, видях два древни вампира, които може би бяха по-малки от мен, но може би и по-стари.
- Страхуваш ли се от мен Кат? - запитах я аз.

Катерина Петрова

Катерина Петрова
ВИП
ВИП
В момента в който очите му пробляснаха в жълто си обясних всичко.Върколак и на това отгоре охапването му бе смъртоностно за мен, колкото и млада да бях знаех за това, но в момента не изпитвах страх.
-Ти...не си от този вид същества? И как така?-продължавах да го гледам като съвсем леко присвих очите си.Когато ме докосна беше още по приятно да усещам топлината, която излъчваше тялото му.
Макар и да бях вампир, все още бях млада и ми липсваха някой неща, не съжалявах за дето ме превърнаха бе, просто нов начин на живот.Беше като дар, показваше нови възможности, но пък и до известна степен Виктор Дашков си имаше голяма заслуга за този живот.
Но щях да го убия когато го намеря.Сега друго бе по-важното.
След като върна нормалния цвят на очите си се усмихнах бяха хубави и толкова сини.
-Ако се страхувах, щях да съм избягала до сега и то с писъци, а какво ти говори това?-погледнах го леко учудено и накрая се засмях.
-Не е хубаво да си толкова близо до мен, все още съм гладна така че....не е добра идея.-усмигнах се и съвсем леко докоснах лицето му.
Не ме беше страх по-скоро ми беше интересно, пък и той си беше привлекателен мъж и въпреки всичко си оставах жена.

Луцифер

Луцифер
Админ
Админ
Хмм... Реших да и помогна за това си ухапах ръката и кръвта отново бликна... Беше толкова много, че преливаше и изцапваше канапето и, но това не ме интересуваше... Аз и казах просто:
- Пий, за да ти отмине жаждата. - направо можеше да се каже че и се предлагах целия, но исках да си поговоря с нея на трезва глава, а не като на умираща от жажда, защото повечето неща нямаше да ме разбере, за да чува пулса ми и да си мисли колко ми е вкусна кръвта...
- Давай сигурен съм, ще си поговорим след това и благодаря ти, че не се стресира и избяга, както повечето биха постъпили в този момент. А това ми говори че ме харесваш.- тогава се засмях. Беше хубаво поне да сключим за малко мир, а после да видя, как ще реагира, дали е войнствена или не, това чаках да видя.

Катерина Петрова

Катерина Петрова
ВИП
ВИП
Когато се ухапа и кръвта бликна вените отново изпъкнаха...Едва се удържах да не го захапя, но не посмях.Искаше ми се толкова много, а кръвта която бе изцапала канапето бе просто пропиляна.
След като сам ми се предложи не можех да откажа нали?! Пък и бях прекалено гладна да се разправям, после щях да говоря с него.
Бавно плъзнах езика си около мястоот където се беше ухапал попивайки всяка една капка кръв.Ммм...беше адски вкусен.Малко след това езика ми премина по дупчиците от зъбите му, като накрая забих зъбите си малко по-силно в ръката му, пиейки на големи глътки.
Силата ми нарастваше и се чувствах много, по-добре с всяка изминала секунда, но малко след това се отдръпнах от ръката му и внимателно облизах устните си.
-Може и да си прав, че те харесвам.Само се надявам да си добре и да не съм изпила прекалено голямо количество кръв.-усмихнах се леко засрамено.Но малко след това леко допрях устни до неговите и се отдръпнах.
-Благодаря ти за това което направи.-усмихнах се.Нямаше как по-друг начин да му се отплатя за това което направи...Е, може и да имаше, но все пак не си лягах с първия срещнат.
-Разкажи ми за себе си.

Луцифер

Луцифер
Админ
Админ
Хмм.. Не мислех че ще и хареса кръвта ми, но явно съм грешал, а и целувката след това, сякаш стана удоволствие за мен. След това пийнах малко от незарастналата рана и до секунди, кръвта ми се възстанови и от раната нямаше и дръскотинка.
- Първо смятам ти кажа и истината за мен, аз съм и вампир.... аз съм чистокръвен хибрид. Върколака ми се е предал наследствено, но не познавам родителите си... Вампир станах на 21 години. Но може би ще те стресиррам, след като ти кажа и истинските ми години, аз съм на цели 15 века и карам към 16... Това е бая време. Родил съм се преди Иисус Христос, тоест преди новата ера. След като ме направиха вампир и по случайност оцелях, та чичо ми изчезна след това. Останах сам, принуждавах се да убивам тогава, но после му свикнах с човешката храна, това е едно от приемуществата на върколака. Естествено не спрях да тренирам за овладяването на вълчата ми страна и не след дълго това стана, аз я контролирах и понеже бях Алфа и още съм такъв, разбрах че мога да се превръщам във вълк, когато си поискам, но съм го използвал само в нужди. Кръвтта ми регенерира всичко, което я всмуче, както с тебе, вече си енергична и се поопрай, потвърдих го с целувката ти. Мога да издържам на слънце, заради мойта вълча страна и почти всичко ми е взето от нея, освен безкрайния живот. Сигурно ще живея още дълго време, но какво да се прави. Също така виждам моменти от бъдещето, на рядко и виждам миналото на събеседника си. Това горе-долу са ми дарбите. Незнам какво е станало с чичо ми след това, но авно не е жив и ще ми липсва, понеже беше единствения жив от семейството ми. Незнам дали имам братя или сестри, но това няма значение, защото ако са били живи, те са нямали безкраен живот. - малко дълго се изказах и имах още неща за казване, но бяха малко, само я погледнах, нейната красота беше несръвнима. Искам те попитам:
- Ако може сега и ти да кажеш нещо за себе си, че както продължих, можеш да заспиш... - сега беше нейн ред.

Катерина Петрова

Катерина Петрова
ВИП
ВИП
Изслушах цялата му история която си беше доста удивителна.Честно казано бях и доста учудена,че е хибрид, но то си се усещаше.Макр че в началото се бях заблудила.
-Хмм....доста интересно същество си.Ще е хубаво ако имаш семейство с което да се видиш...живота понякога е съмотен.-казах преди да чуя въпроса му.
-Ами... превърнаха ме преди петнадесет години, мен и сестра ми.Но малко след това тя изчезна както и аз избягах от човека който ме превърна.Знаех че ще убие семейството ми, но не знаех, кога.И днес когато се върнах, разбрах че ги няма.И това е живота ми в общи линий.-усмихнах се мило и станах да сложа още няколко дървета в камината и се върнах обратно на канапето след това.
-Малко съм неучтива.... Искаш ли чай или предпочиташ да е коняк?-погледнах го и се засмях.Беше сладък, а и доста интересен като личност.

Луцифер

Луцифер
Админ
Админ
- Предпочитам коняк, Кат. - все още не можеш да свикна с прякора и, а името и беше българско и по-различно на останали с които съм дружил. Историята и беше тъжна, защото се е върнала за да види семейството си, а то го е нямало. Замислих се и реших да и предложа нещо, но започнах първо с въпрос, за да съм сигурен:
- Явно не си била обучавана никога досека и не можеш да задържаш глада си нали така? - щях да и предложа да я обучавам, но първо исках да разбера нейния отговор. А аз и никога не съм обучал друг вампир, така че ако искаше помощта ми щеше да е трудничко и за двамата. А ако сега пием много, не се знае къде ще се озовем двамата, защото дори и алкохола вреди на вампири, върколаци и всичко останало. И допълних:
- Ами досега откакто си станала, имаш ли някаква дарба, или не знаеш? - за младите не знаех, защото никога не съм се чувствал истински вампир.

Катерина Петрова

Катерина Петрова
ВИП
ВИП
След като ми каза че предпочита коняк, налях за него и за мен.Попдадох му чашата и седнах отново на канапето.
-Учиха ме, но само за малко и честно казано, хич не ми се получава, това с контрола.-засмях се и отпих от чашата.
Беше вярно още в началото Виктор ме бе научил на съвсем малко от това как да се владея, но на мен никога не ми се получаваше за разлика от сестра ми.Бях гладна, а когато беше така взимах нужното, дори и ако се налагаше да убия някого.
-За сега е само Внушението.Но създателя ми каза , че с годините се придобива и още една дарба.А аз ще има да си почакам още дълго време.-усмихнах се и станах да запаля всички свещи, пък и скоро щяха да изгорят всичките.
-Ъм...по-рано ми каза че си нов тук, предполагам че няма къде да отседнеш, пък и хората са странни в това селце.А ако не се познаваш с тях нямаш никакъв шанс, да те приютят.Та, исках да кажа... ако искаш остани при мен.Къщата е прекалено голяма само за мен пък и ще е хубаво да си имам компания.-не се обръщах към него докато говорех, а продължих да си паля свещите.

Луцифер

Луцифер
Админ
Админ
- Всъщност, бих приел това, но не знам, защото ти го каза, няма къде другаде да отседна, а и се сприятеляваме с теб нали? Но не знам, не съм сигурен, може да пообиколя още.... Та как издържаш на слънце ти? С някой медальон или нещо подобно? - беше ми интресно да науча. Отпих от мойта чаща малка глътка и ми хареса. Защо ли не се обръщаше, да не би да планираше да ме приспи някакси и после да прави с мен, някакви неща ... След това отидох до нея. Изпих още една глътка, оставих чашата на някакъв шкав. Бях зад нея, прегърнах я и казах тихичко на ухото:
- Да с удоволствие, ще остана тук, при теб. - и се засмях.

Катерина Петрова

Катерина Петрова
ВИП
ВИП
-Ами с медальон. Ако обиколиш няма да те приютят, познавам хората в това селце не са кой знае колко дружелюбни.-засмях се и тъкмо палех последната свещ когато усетих как ме прегърна.
Все още беше адски горещ, и точно това ме спря да се отдръпна.Можех, но беше прекалено приятно, а след като се нахраних не бях толкова студена както преди.
-Значи си намерих компания докато съм тук...-измрънках и се обърнах към него.
Съвсем леко погалих лицето му, като внимавах да не го нараня, често ми се случваше, да наранявам само при докосване, но сега бях изключително внимателна.
-Е, ела да ти покажа стаята в която ще останеш.Само да знаеш, че не е оправяно, но ще се погрижа за това.-усмихнах се и хванах ръката му повеждайки го към втория етаж на къщата.
Малко след това влязох в една от стайте, знаех че нашите правеха всичко по последна мода.След като набързо запалих някой от свещите и махнах чаршафите покриващи мебелите, стаята.Изглеждаше прекрасно.
-Надявам се да ти хареса не е кой знае какво, но все пак...-засмях се обърнах се и погледнах през прозореца.

Луцифер

Луцифер
Админ
Админ
Уха, продължава много добре. Качихме се горе и тя ми показа една от стаите, където искаше да ме приюти. Значи вече съм приютен и стаята ми изглежда много добре.
- Стаята е перфектна, но не трябваше да ми даваш толкова голяма. - и се засмях... Аз продължавах да я гледам, явно ми харесваше. После слязох долу, взех си чашата, върнах се, изпих я, а тя продължаваше да гледа през прозореца, какво ли гледаше. Отидох до нея и я запитах:
- Какво гледаш и какво искаш да правим сега?

Катерина Петрова

Катерина Петрова
ВИП
ВИП
-Ти какво искаше да те оставя да спиш на канапето или да те настаня в детската стая?-засмях се, но така и не се обърнах.
Харесваше ми гледката от тази стая виждаше се почти цялото селце, а и двора пред къщата който изглеждаше доста мърляв.Но утре щях да се погрижа да изглежда много, много по-добре.
Не го чух че излиза, но след това въпроса му малко ме стресна.Прекалено се бях отнесла в мислите си за да му обърна внимание.
-Просто гледката е прекрасна.Колкото до това какво искам да правим...не знам имаш ли някаква идея?-обърнах се за момент и го погледнах.
Беше хубав, а и знаех колко е топъл, но не помръднах от мястото си.Малко след това отидох до леглото и се излегнах, започваше да ми се доспива, а това не ми се беше случвало от доста време насам.Спях само по няколко часа колкото да си почна мъничко.

Луцифер

Луцифер
Админ
Админ
Загледях я учудено, как отиде до леглото и легна, а гледката беше прекрасна...Сигурно е от мойта топлина, защото по принцип, от това ти се приспива...
- Е явно можах да те стопля, щом ти се достипа толкова рано. - Придърпах един стол до леглото и седнах на него, загледях я отново, но не ми се лягаше до нея, но сърцето ми искаше, а аз се отказах, защото едва сега се запознахме, няма да спим заедно, дори и да е само спане...
- Е ако ти се спи, ще те оставя и ще върша нещо друго, докато си починеш малко...

Катерина Петрова

Катерина Петрова
ВИП
ВИП
Определено не беше от топлината му просто пътя до тук си беше адски дълъг, а и в крайна сметка понякога умората си казваше думата.
-По принцип не ми се спи...но днес умалях адски много.-измрънках .
Чух че приближи стола до леглото, но не го погледнах започнах да си играя с кичур от косата си.
Но когато каза ако ми се спи да ме остави се изправих и го погледнах.
Не исках да оставам сама, все още изпитвах онзи човешки страх, понякога а сега когато бях в къщата която бях израстнала този страх се появи.
-Неее...не, остани тук.-казах тихичко.
Противно на действията си се приближих и отново го целунах...
Не трябваше да го правя, но исках, а когато искам нещо го получавам...

Луцифер

Луцифер
Админ
Админ
Чух я да казва, да не я оставям сама. След това и казах:
- Няма да те оставя сама спокойно ще бъда до теб, по един или друг начин. - Тогавя тя ме целуна, буквално се устните ни се прелехипа, а на мен това ми хареса много, явно започвах да я чувствам по-близка.
Тогава почнах да действам без да мисля. Продължих целувката и я прегърнах. Топлината ми я обля цялата. Съблякох си горницата, понеже ми беше горещо и продължих с целувките. Тя сама ме подкани да върша това, а на мен ме харесваше и го правих с удоволствие.

Катерина Петрова

Катерина Петрова
ВИП
ВИП
След като ми каза че няма да ме остави се по успокоих и точно това исках, да остане и нямаше значение по кой начин.Така де имаше значение по кой начин и този точно определен начин ми харесваше.Когато махна горната част от дрехите си и ме прегърна усетих, колко е горещ и това бе най-хубавото.Не стига, че тялото му беше изкусително, ами и топлината която излъчваше беше примамлива.
Отдръпнах се от него за малко и с едно бързо движение дългата рокля се свлече на пода, като останах само по-бельо.След това се приближих и отново го целунах, като с едно малко по-бавно движение останалите дрехи по него се свлякоха на пода.Върнах се обратно при него, като умишлено притиснах тялото му към моето, беше приятно да усещам колко е горещ и възбуден.
-Сигурен ли си че искаш да продължим?-прошепнах след една от целувките и продължих да разхождам устните си по врата му.
Като същевременно пръстите ми се леко докосваха корема му.От една страна можех да продължа, но от друга не знаех дали беше сигрен.Въпреки че действията му говореха съвсем друго нещо, но все пак си оставаше съмнението.

Луцифер

Луцифер
Админ
Админ
Лол това не можаш да го повярвам, замислих се и ако се гледах отстрани, щях да се видя с отворена уста сигурно, защото не можеш да повярвам на гледката. Толкова красиво момиче, с тялково добре оформено тяло. Но след като се доближи толкова до мене, че телата ни се притисниха, а чувството беше великлепно. След като беше по-бельо, а аз без нищо, внимателно и го смъкнах, а аз се влюбих повече в това момиче Катерина. Тогава тя ме попита тихо нещо, а аз пророних набързо:
- Със сто процента съм сигурен, че искам да продължим с теб. - и аз все повече се възбуждах. Започнах да я целувам, а ръцете ми същевременно започнаха да слизат надолу и стигнаха до гърдите и, тогава започнах да и ги мачкам леко, а чувството не можеше да се опише с думи... Една от ръцете си плъзнах още по-надолу. Усните ни бяха вплетени, не спирахме дори за момент.

Катерина Петрова

Катерина Петрова
ВИП
ВИП
След като ми каза че е сигурен, че иска да продължим, нямаше какво да ме спира.Пък и бе разкарал бельото ми, усещах всяка една част от него много повече и това започваше да ми харесва.
Когато усетих ръцете му как ме докосваха, няколко тихи стона се изпълзнаха от устните ми, но малко след това отдръпнах ръката му и съвсем нарочно го бутнах на леглото.
С едно бързо движение се настаних върху него, като отново го целунах, но ръцете си плъзнах по тялото му и то в областта между бедрата му.Докосвах малко по настоятелно, докато не отделях устни от неговоте, но хапех леко долната му устна.
Разбира се внимавах да не го нараня, а в момента не исках това.
-Мм...харесва ми тялото ти...толкова е топло и хубаво...-казах измежду целувките.

Луцифер

Луцифер
Админ
Админ
Докато се усетя, бяхме в леглото, тя беше над мен, продължаваше да ме целува, дочух как каза, че ми харесва тялото, колко е топло и хубаво, а аз не можеш да пророня нищо за нейното, защото беше толкова изящно. Казах единствено:
- Оо Кат, колко си красива и привлекателна, направо вече се влюбвам, дори вече се влюбих в теб... - реших аз да поема контрол, обърнахме се и аз бях отгоре. Започнах да я целувам и тръгнах надолу. Стигнах малко по-надолу от коремчето и продължих с удоволствието за нея. Чувах я как леко издава звуци, това възбуждаше и мене, и скоро щяхме да обърнем тази страна и да почнем нещо ново...

Катерина Петрова

Катерина Петрова
ВИП
ВИП
Не му трябваше да се влюбва в мен, не се привързвах към никого, тъй като всички рано или късно си отиваха.Но после щях да поговоря за това с него, не че ме ми хареса го чуя, но не биваше така.
Малко след като го каза се преобърнахме, устните му оставяха влажни следи по кожата ми, но пък бяха изключително топли и приятни.След като усетих устните му, малко под корема ми стоновете започнаха да излизат много по-накъсано и много по-силно.Ако продължаваше така нямаше да достигна края на това което започнахме затова,хванах брадичката му и върнах устните му върху мойте.
Секунда по-късно отново се преобърнахме, беше мой ред да си поиграя с него.Преместих целувките си по врата му, надолу по-гърдите му, след това по-корема му, като там се задържах малко повече и най-накрая ги преместих върху интимните му части.
От една страна докосвах леко и нежно, от друга се заигравах с език.Няколко минути по-късно върнах устните си нагоре по тялото му, но продължих да го докосвам.
Стигнах до устните му и съвсем палаво захапах леко долната му устна и с моя помощ проникна той проникна в мен.
-Ммм....-успя да се изплъзне от устните ми, докато бавно раздвижих ханша си...

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 2]

Иди на страница : 1, 2  Next

Най-големият Role Play Форум в България » Капсула на времето » България, 1499 година

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите