Malfurion Stormrage

Malfurion Stormrage · 1 Malfurion Stormrage 12/6/2018, 16:41

Malfurion Stormrage

Malfurion Stormrage
ALL SERIALS ОФИЦИАЛЕН ПРОФИЛ

[You must be registered and logged in to see this image.]

___________________________________________________________
ОСНОВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ГЕРОЯ
¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯

» РАСА:Келвич (друид)
» ПОЛ:Мъжки
» ВЪЗРАСТ:Около 10 000
» СЕКСУАЛНА ОРИЕНТАЦИЯ:Хетеро
» НАЧАЛЕН ГРАД: Елетол

___________________________________________________________
ИСТОРИЯ НА ГЕРОЯ
¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯

Началото бе поставено преди много време в малък горски град в Тимера. Градът се наричаше Зин Азшари и черпеше от силите на великия Кладенец на вечността. Той представлявше поле със силна и много опасна магия. Елфите я използваха, за да поддържат народа си, и с право не смееха да извличат повече. По – късно Кладенецът щеше да се превърне в оръжието, донесло падението на Зин Азшари. Името на града от елфически се превежда „ слава на Азшара“ – елфската кралица, която ще донесе това падение.
Някога елфите живееха мирно. Животът представляваше радост от малките неща, но същевременно необикновено пътешествие. Като се започне от единството с природата – нашата най – голяма ценнност на този свят и приключи с битовите ни порядки, които често се обединяваха с тези на останалите същества, с които делим мястото си под небето. Да си елф в мирно време означава да се радваш на мекотата на тревата и на полъха на вятъра. Да живееш от въздуха, подарен ти от гората и от благата поднесени от земята. В наше време вече нищо не е точно такова. Повечето сте твърде млади, за да разберете...
А имаше време, когато и ние бяхме деца. Бягахме из зелената шир и се радвахме на всичко, което може да ни поднесе природата. Вечер като се прибирахме храната беше по – сладка и сънят по – спокоен. Тогава и природата беше млада – не беше заличена от сгради и пушеци. Но от тогава минаха десет хиляди години. Нещата винаги се променят с времето. В това хубаво време отраснаха две елфски момчета, близнаци. И двамата имаха надежди и мечти, бяха пълни с живот и се стремяха да ги изпълнят. Животът им предвещаваше цялото щастие на света. Наскоро бяха започнали да изучават пътя на друидизма от полубога Ценариус. Докато на единият това му се отдаваше перфектно, на другият – не толкова. Малфурион чувстваше, че е открил своето призвание в живота, докато умът на Илидан малко по малко започваше да се покварява. Тогавашната владетелка – кралица Азшара реши да се възползва от силите на Кладенеца, а след нея и повечето елфи. Така Илидан се сдоби с магия и също усети, че намира своя път в живота. Той определено имаше талант и това му донесе арогантност. Взеха го във войските на кралицата и скоро щеше да му се наложи да се сражава във битка с несломимия „Пламтящ легион“. Малфурион не одобряваше тъмните сили на кладенеца. Той знаеше, че силите на природата могат да бъдат най – верния другар. Пламтящия легион преминаваше в света на елфите благодарение на огромната сила на Кладенеца на вечността. Азшара се беше съюзила с лидера на Пламтящия легион да изградят един по – добър свят. Цената на това щеше да бъде да се убият всичките му жители и да останат само определена група избрани. Разрази се битка и все пак имаше много убити, но поне планът им не успя да се изпълни докрай. Малфурион изигра по – важна роля в тази война, отколкото би могъл да очаква. Рамо до рамо с приятелката си от детство Тиранде, и всеобщите усилия на воюващите елфи, успяха да отблъснат набезите на Пламтящия легион и да унищожат Кладенеца. Но някъде по пътя, по който бяха тръгнали, изгубиха Илидан. Той не искаше да изостави силите си. Той беше разбит от несподелената любов. Всичко му дойде твърде много и той реши да поеме по много трънлив път, сам. Превърна се в предател, съюзи се с демоните...превърна се в такъв. Пожертва очите си и цялото си минало. Създаде нов Кладенец на вечността, защото продължаваше да ламти за сила. Защо, братко?
Не исках да го оковавам, но беше необходимо. Трябваше да загърбя своята болка, да оставя егоизма настрана и да помисля какво е най – добре за останалите. Това беше момента в който загубих Илидан и не го видях цели десет хиляди години. Дали наказанието му щеше да го промени? Това няма как да знам.
Аз съм Малфурион Стормрейдж и съм архидруид. Вече не съм елф, по – скоро спадам към расата келвич. Много неща се промениха и много вероятно ще се променят занапред, но аз ще се боря доколкото мога за това, в което вярвам и това, което е най – добро за природата и за всички живи същества.

___________________________________________________________
ОТЛИЧИТЕЛНИ ЧЕРТИ НА ГЕРОЯ
¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯

» ЦВЯТ НА ОЧИТЕ: Сини
» ЦВЯТ НА КОСАТА:Зелена
» ТЕЛОСЛОЖЕНИЕ: Атлетично
» ВИСОЧИНА: 2 метра
» ОТЛИЧИТЕЛЕН БЕЛЕГ: Еленови рога, пера по ръцете, белези по тялото
» ДОПЪЛНИТЕЛНО:

___________________________________________________________
ПСИХОЛОГИЧЕН ПРОФИЛ НА ГЕРОЯ
¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯

» ХАРЕСВА: Природата, непренаселени места, животни, здравословно хранене
» НЕ ХАРЕСВА: Демонични влияния, посегателства над природата, големи градове с много бетон и високи сгради
» СЛАБОСТИ: Листни въшки
» НАЙ-ГОЛЯМ СТРАХ:Пълното унищожение на природата

___________________________________________________________
АДМИНИСТРАЦИЯ
¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯

» БЕЛЕЖКА ОТ АДМИН: