Даване на интервю
Дзррр.. дззррр...
-Ох.. този будилник... - изправих се погледнах часа.. О боже, беше вече 8 и 30, а аз от 9 съм на интервю.
- Не, не, не, не, нееее..
Бързо станах от леглото. Измих лицето и зъбите си, хвърлих си един душ за 2 минути, облякох се и директно хукнах. Хубавото беше студиото за татуировки беше на 5 минути от вкъщи, няма нужда да хващам автобуси или таксита.
Докато тичах си мислех как не трябва да пропускам този шанс за работа, трябваше просто да стигна на време и знаех, че работата е моя. От доста време не се бях чувствала толкова уверена в себе си.
Стигнах в студиото точно в 9 без 5, бях страшна късметлийка. Нямаше много кандидати, още една жена и трима мъже. Поне интервютата също преминаваха бързо и не чаках много. Бях последна, извикаха ме в 10 и 30. Не бях притеснена, чувствах се съвсем спокойна и.. доста изморена (от тичането и вероятно от купона снощи).Но това нямаше значение, знаех че ще се справя и си го повтарях постоянно.
-Добър ден. - казах и се усмихнах чаровно.
-Добър ден. Какво сте ми подготвили госпожице...
-Уинчестър.- усмихнах се отново и подадох портфолиото си на управителя господин Никс.
Той започна да разгръща страниците със снимките на моите творби.
-Хмм.. много добро... харесва ми - възкликваше той след всяка снимка и тогава - Кога можете да започнете?
-Веднага. - отвърнах аз.
-Страхотно. Но все пак въпреки добрите Ви творби ще бъдете на пробен период, за да съм сигурен, че наемам правилният човек.
-Няма проблем. Разбирам Ви напълно.
-Добре тогава. Ела с мен. - излязохме от кабинета и отидохме в друга стая. Там седеше човек на стола, явно клиент чакащ да го обслужат.
-Здравей Сам. - каза господин Никс.
-Здравейте. - отвърна Сам.
Господин Никс се обърна към мен и започна да ми обяснява кое къде се намира и аз тогава осъзнах, че директно се захващам за работа, но нямаше проблем.Господин Никс ми обясни, че днес Сам искал малка татуировка, носел си готов шаблон и всичко, така че трябвало само да му я татуирам. Аз отвърнах, че ми трябват само 5 минути да се приготвя и можем да започваме.
Докато татуирах господин Никс ме наблюдаваше, разбира се, но не казваше нищо, вероятно се справях добре.Усмихнах се и си помислих, че поне вече си имам работа.
Дзррр.. дззррр...
-Ох.. този будилник... - изправих се погледнах часа.. О боже, беше вече 8 и 30, а аз от 9 съм на интервю.
- Не, не, не, не, нееее..
Бързо станах от леглото. Измих лицето и зъбите си, хвърлих си един душ за 2 минути, облякох се и директно хукнах. Хубавото беше студиото за татуировки беше на 5 минути от вкъщи, няма нужда да хващам автобуси или таксита.
Докато тичах си мислех как не трябва да пропускам този шанс за работа, трябваше просто да стигна на време и знаех, че работата е моя. От доста време не се бях чувствала толкова уверена в себе си.
Стигнах в студиото точно в 9 без 5, бях страшна късметлийка. Нямаше много кандидати, още една жена и трима мъже. Поне интервютата също преминаваха бързо и не чаках много. Бях последна, извикаха ме в 10 и 30. Не бях притеснена, чувствах се съвсем спокойна и.. доста изморена (от тичането и вероятно от купона снощи).Но това нямаше значение, знаех че ще се справя и си го повтарях постоянно.
-Добър ден. - казах и се усмихнах чаровно.
-Добър ден. Какво сте ми подготвили госпожице...
-Уинчестър.- усмихнах се отново и подадох портфолиото си на управителя господин Никс.
Той започна да разгръща страниците със снимките на моите творби.
-Хмм.. много добро... харесва ми - възкликваше той след всяка снимка и тогава - Кога можете да започнете?
-Веднага. - отвърнах аз.
-Страхотно. Но все пак въпреки добрите Ви творби ще бъдете на пробен период, за да съм сигурен, че наемам правилният човек.
-Няма проблем. Разбирам Ви напълно.
-Добре тогава. Ела с мен. - излязохме от кабинета и отидохме в друга стая. Там седеше човек на стола, явно клиент чакащ да го обслужат.
-Здравей Сам. - каза господин Никс.
-Здравейте. - отвърна Сам.
Господин Никс се обърна към мен и започна да ми обяснява кое къде се намира и аз тогава осъзнах, че директно се захващам за работа, но нямаше проблем.Господин Никс ми обясни, че днес Сам искал малка татуировка, носел си готов шаблон и всичко, така че трябвало само да му я татуирам. Аз отвърнах, че ми трябват само 5 минути да се приготвя и можем да започваме.
Докато татуирах господин Никс ме наблюдаваше, разбира се, но не казваше нищо, вероятно се справях добре.Усмихнах се и си помислих, че поне вече си имам работа.
Социални
Лични съобщения