Ски Курорт ' Snow Time ' - 2000г.

Зимата в планината, лятото на морето. Лекси просто ме мразеше. Цяла години ми говори: "Какво ще кажеш да се отбием до ски курорта?". Съгласих се с голяма мъка.
- Лекси мисля, че се вълнуваш повече от колкото трябва. - не исках да и прецаквам ваканцията затова добавих - И да ще е забавно ако има готини момчета и мнооого алкохол. - Стаята беше хубава, така че един плюс за ваканцията. - Какво искаш да правим? Да хапнем, да отидем до Спа центъра или да се пуснем по склона?

Не обърнах много внимание на поредната й забележка, тя просто си беше такава. Замислих се за предложенията й какво да правим.
- Спускането по склона определено е от нещата които с нетърпение искам да направя. Но има време и за това.
Отидох до куфара си и го отворих. Загледах се в него и в нещата които бях взела и отново го затворих.
- Ким - казах обръщайки поглед към нея - не искаш ли първо да се разходим наоколо, да хапнем по нещо и след това да посетим спа центъра? От това пътуване се чувствам малко схваната.

п.п. Дари къде ще ядем

С Лекси тръгнахме по коридора и се запътихме към ресторанта на хотела. Заговорихме се за всякакви неща. Качихме се в асансьора и след малко бяхме в ресторанта. Имаше няколко сладки сервитьори. Избрахме си маса до прозореца, от където се виждаше цялата писта.
- Е как мислиш дали ще имам шанс с някое от тези сладурчета - кимнах леко към един от тях и облизах устни. Тя ме изгледа доста ... хм,странно. - Какво? Нали трябва да се забавляваме?
- Трябва да си купим ски екипировка. - разтворих менюто и започнах да го разглеждам бавно. - Нямам нито ски, нито нищо.

Нямаше как да не се засмея. Лекси можеше да бъде много досадна, но и забавна. Поръчахме си бързи закуски, а аз се заех с огледа на сервитьора. Мамка му. Готин задник имаше. Облизах си устните, а Лекси ме плесна през ръката. Погледнах я въпросително, а тя се изсмя.
- Лекси, защо мразиш забавлението? Или по-точно мъжете. Можеш да имаш всеки един в хотела, без тези, които си заплюя, но ти не и не. Само заради спускането ли си дошла? - разбираше знаех, че не е така, но обичах да я дразня. Загледах се и кимнах зад нея - Виц онзи там. С тъмната коса. Не е ли сладур?

Забележка и след т'ва гадния и поглед.
- Лекс, знаеш, че пред мен не минават тия. Или го имаш или аз ще го имам! - отново погледнах към него и го огледах от главата до петите - Но твой проблем. Спускай си се, аз ще се плъзгам по ... други неща. - един многозначителен поглед беше достатъчен, за да я накарам да си остави вилицата. Нямаше как да не се засмея. Пуснех ли нещо като това тя сякаш ставаше друг човек - Оо, Лекси не му мисли толкова. И за теб ще оставя някой. - Боднах парченцето палачинка, което бях отрязала и и се усмихнах весело.

- Първо ще има на какво да се плъзгам дори и да ми отмъкнат сладура. Второ - няма да ми го отмъкнат. Още по-малко тези двете - казах го мало по силно и те ме погледнаха - Гледай и се учи.
След тези думи станах от стола си и се запътих право към сладура. Уж без да искам се блъснах в него.
- Извинете ме. - казах му и се усмихнах с най-очарователната си усмивка. Най-стария номер за запознанство, но работеше - Много съм не внимателна днес. Добре ли сте?
- Не се притеснявайте. Няма ми нищо. Но вие добре ли сте? Блъснахте се доста силно. - след това леко се обърнах към Лекси и другите две повлекани и се засмях леко
- Нищо ми няма. Както и да е. Аз съм Кимбърли. Но можеш да ме наричаш просто Ким. - плана действаше. Имах си забавление поне за една вечер.
- Майк, приятно ми е Ким. Ще се спускаш ли днес?
- Да, но по-късно. Сега трябва да се връщам на масата си. Ще се радвам ако се видим отново Майк. - дарих го с един многозначителен поглед и се обърнах - До скоро - казах през рамо.
Погледнах към Лекси, която ... Не знаех какво мисли тя. След това точно преди да се настаня на стола си, погледнах към момичетата до нас, които ме гледаха доста студено. Но не им останах длъжна. Дадох им един от най-студените си погледи и те на момента сведоха очи.
- Е какво ще кажеш? Дали не съм добра? - изкикотих се на Лекси и се заех с палачинките си.

- Не ми се подигравай, Лекси. И не не взех номера на стаята му, но по-късно ще се спускаме. - замълчах за момент - И за сега сме разбрали само за пистата. Името му е Майк.
Усетих как някой ме гледа и не ме харесва. Рязко обърнах главата си към двете момичета и им се усмихнах
- Искате ли нещо? Шамар или избит зъб? - дразнеха ме до припадък. Лекси не ме гледаше никак мило - Какво? Знаеш, че не ми харесва да ме зяпат и то точно те. - не се притеснявах, че ще ме чуят. Беше ми все едно.

- Все тая - вече привършвах със закуската - Хайде да отидем и да си вземем екипировка? Все пак имам среща. - вдигнах ръка към сервитьора и той се приближи бавно към нас - А може и да си оредя две. - засмях се леко.
Поискахме сметката и оставихме бакшиш на сервитьора, нищо, че не бе направил нищо особено.
Стигнахме магазина и влязохме вътре.
- Как мислиш - зелено или синьо? - отново бяхме започнали със нормалния разговори и бях доста радостна от това

Обърнах се наляво и видях висок сладур с ослепителна усмивка.
- Мисля, че така ще е най-добре. - вдигнах ръка и подвикнах - Извинявай. - веднага ме погледна - Би ли дошъл за момент. - бавно започна да се приближава, а аз се усмихнах на Лекси - Знаеш ли, че по някога си страшно умна.
След това се обърнах към продавача и пуснах в действие чара си.
- Здрасти. Имам проблем с цвета. Кой ще ми отива повече според теб? - момчето ми се усмихна и погледна към екипите, които държах
- Според мен най-много ще ти отива лилавото. - Имаше плътен кадифен глас.Обърнах се към лилавия екип и се усмихнах
- Благодаря ти много ... - погледнах към табелката на блузата му - Джош. Да Джош. Аз съм Ким - усмихнах се отново и една мисъл премина през главата ми - А това е Лекси. Лекси Джош.
Засмях се леко а изражението, което се изписа на лицето на Лекси, но усещането беше супер

Просто не знаех как все още не съм се привила от смях. Усещах, че Лекси ще ме убие, но за това щях да му мисля после.
- Лекси, знаеш ли какво мисля аз? - не искаше да чуе мнението ми, но все тая - Няма смисъл да ви преча. Ще отида да пробвам екипа и после ще дойда. - тя се опитваше да ме изпепели с поглед. Радвам се, че не може. - Къде е пробната? - Джош ми показа накъде да вървя, а Лекси беше почервеняла от яд. Уникален момент. Изкикотих се и ги оставих сами.

Бях пред магазина за бельо, когато Лекси дойде при мен
- Така ли? - казах и се засмях - Значи, Джош става, а? Хаха. Перфектна съм - казах и тръгнах бавно към асансьора - Безупречна съм в моето уреждане с мъже и ставам за сватовница. По-добре от това на къде? - засмях ме се и се качихме в асансьора. - Лекси как мислиш, дали можем да си разменим хм, новите ни приятелчета. Само да видим как ще е? - обичах тази нейна недоволна физиономия - Дишай спокойно. Не го искам. За сега. - казах и се засмях

- Лекси, Лекси, Лекси! - казах бавно -Що за живот живееш ти? Няма никакво разнообразие при теб. Ти не умееш да се забавляваш. Предлагам ти само да ги разменим, а не да се съберем четиримата и да правим ... - замълчах, а в главата ми се оформяше уникална идея - Знаеш ли какво? Осени ме страхотна идея! - още докато го изричах главата на Лекси започна да се клати отрицателно. Изкикотих се, а на нея и се искаше никога да не ме бе срещала.

- Ох, Лекси. Научи се да живееш. - вратите на асансьора се отвориха и аз изтичах напред с тъпо изражение на лицето. - Точно за това,че ти ме домъкна тук трябва да се радваш, че се забавлявам и не ти прецаквам скапаната ваканция. И ако толкова много си искала да дойдеш тук, заради снега щеше да дойдеш и сама. Все пак ти си кралицата на запознанствата и се сприятеляваш с всички. Но не и с готините момчета, чийто лиги текат по теб - отключих вратата на стаята ни, хвърлих новия екип на леглото и започнах да събличам якето си. - Но какво ли разбирам аз. Все пак аз съм ... нищо. Все тая. За*би! - нацупих се и се замъкнах в банята