Най-големият Role Play Форум в България
Мъртвата зона Da10
Добре дошли в All Serials!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга, аниме, манга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук Вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!


Join the forum, it's quick and easy

Най-големият Role Play Форум в България
Мъртвата зона Da10
Добре дошли в All Serials!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга, аниме, манга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук Вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Най-големият Role Play Форум в България
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Здравей, страннико, добре дошъл в Мистик Айланд!


You are not connected. Please login or register

Мъртвата зона

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1Мъртвата зона Empty Мъртвата зона 7/7/2018, 21:20

Death

Death
[You must be registered and logged in to see this image.]

Death

Death
Както винаги Били се занимаваше със своята работа, след като бе повишена във Смъртта, след убийството на старата Смърт. Както винаги той не си беше вършил работата и оставаше всекиго на свобода, но такива неща повече нямаше. Били беше тук в това мрачно място пълно със смърт поради една единствена причина да убие създание, което винаги се е изплъзвало от своята гибел. Последно го била засякла около тази мъртва зона. Всичко наоколо беше пустош, нямаше почти никаква растителност, само едно изсъхнало дърво в далечината леко се движеше от лекия ветрец. Беше мъгливо и Били не виждаше много от околността. В последно време изпълняваше всичко, което си беше поставила точно и бързо, този път бе решила да го намери по-бавно и да не бърза за никъде.
Били знаеше, че старата Смърт беше убит, защото носеше със себе си своя сърп, единствето нещо което може да убие дадена Смърт. За това сега тя била скрила на сигурно място своя сърп, където никое живо същество или мъртво, не може да го намери. Беше се подсигурила, все пак един път вече беше умряла наистина, не искаше да преживява отново своята смърт, заради нелепа грешка.
Докато вървеше бавно се оглеждаше, усещаше доста същества в сенките, но никое не се реши да се изправи пред нея, все пак може би бяха чули за нейното пристигане. Опитваше се да познае този който търсеше по различната аура, но така и не го намерише.
След известно време, усети доста различна аура, която наближаваше към нея. Не беше усещала такава никога, наподобяваше нейната, което може би беше голяма рядкост. Създанията, които бяха в сенките и в мъглата, от тях се усещаше някаква ярост, на какво ли се дължеше това? Това създание, което наближаваше Били беше на около 20-тина метра, заради мъглата не се виждаше нищо от него. Кой ли беше това? Се зачуди настоящата Смърт...


ПС: Героя ми е от Supernatural, наскоро е станала Смърт, знае че е един от 4-те конника на Апокалипсиса, но не познава останалите 3-ма, така че измисли го някакси яко да бъде хехе

Fury

Fury
Ярост бе изпратена на мисия от Консулите за да разбере кой е новият конник след като старият бе убит от братята Уинчестър , и то по много нелеп начин за една Смърт. Трябваше да бъде доста по - предпазлив от колкото той беше.  Консулите бяха казали на Ярост ,че новата Смърт ще бъде някъде около "мъртвата зона" Това място доста трудно се намираше. Конникът Ярост не беше от тези места и заради това , намирането на подобно място не беше особено лесно. Тя беше питала няколко създания които бе срещнала по пътя , които те "любезно" я упътиха към това място. Дори едно от тези създания бе чуло ,че Смъртта щяла да бъде там и заради това погледна Ярост с поглед тип "Дори да бях луд пак нямаше да отида там". След като женският конник събра достатъчно информация тя се запъти към мястото на нейният кон. Той беше доста по - масивен от нормалните коне които хората притежаваха ,а от него "бликаше" червено - лилава енергия каквато беше и нейната коса.  Не се мина много време и тя прекрачи портите на това място. Явно е било нещо щом има порти. Едната напълно я нямаше , а другата беше изкривена. В моментът в който Ярост прекрачи прага на това място тя усети съвсем лека , почти недоловима миризма на смърт и разруха. Също така тя усещаше аура на създание което най - вероятно беше самата Смърт. Други създания просто седяха отстрани и гледаха какво щеше да се случи. Те изглеждаха така сякаш бяха публика в някоя арена , а битката тепърва предстоеше. До някъде Ярост разбираше защо гледаха така , но това вече си беше малко прекалено.  
 Едно създание се оказа малко по - глупаво от останалите и реши да нападне конникът както тя беше на своят кон. Ярост бързо извади магическият си камшик който веднага бе облян в същата енергия в която бе облян и нейният кон. Чу се замах , но не от камшик , а от синджири. Защото този камшик бе метален. Рев на създание и червено - розова енергия в мъглата която зачезна за един миг.



П.С: Изгледал съм всички епизоди на SN , ще се опитам да се придържам към твоят персонаж. Надявам се този пост да ти хареса защото от доста време не съм водил РП-та

Death

Death
Но имаше нещо странно в момента, в който странната аура подобна на моята приближаваше. Сякаш някое от съществата спотайващи се в сенките тръгна заплашително към нея. Дали беше глупаво от негова страна или не, Смъртта се обърна в посоката където се случваха събитията. Беше и интересно какво се случва посредата между мен и съществото с подобна аура на нейната. Били леко тръгна да върви в посока на събитията, като леко се чуваше и кон, което я подсети, че единственото същество което има подобна енергия на Смъртта, всъщност не е едно, а цели три, но в момента усещаше само едно, и те имаха коне, са конниците на Апокалипсиса.
Да не би това да беше друг от тях. Но тя не знаеше за тях къде се намират, все пак, ако и четирите конника са на едно място, Апокалипсиса ще настъпи, но за сега беше добре, само 2-ма бяхме. Любопитството я грабна. Били усети че странника е готов за битка, а малоумното същество атакуваше, но продължаваше да върви бавно към събитието. Ако беше конник, щеше и сам да се справи.
Беше вече близко до тях, когато атакуващото създание беше издърпано обратно в сенките от синджири и след секунда се видя  червено - розова енергия в мъглата, която набързо изчезна, сякаш беше за момент и настана отново тишина. Дали този който беше таргета на Били, беше този от мъглата, не се знаеше, но със сигурност се знаеше, че създанията които се спотайваха бяха доста силни, а това което атакува бе от слабите... Все пак не всеки ден някой влизаше в мъртвата зона, може да са си помислили че е слаб, но всичко вече се гадаеше.
Сигурно и аз като това създание излязах от мъглата пред конника, която беше жена като мен самата. Изглеждаше бойна, а конят и от своя страна беше обгърнат от червено - лилава енергия, което я наведе вече на мисълта, че със сигурност това е друг конник на Апокалипсиса.
По принцип и Смъртта имаше кон, но не обичаше да го вика за обикаляне, е естествено, когато бързаше да хване някой тогава, но в последно време само вървеше, все пак имаше цялото време на света и нямаше да умре по нелепия начин като миналата Смърт. Били погледна конника и каза:

- Здравей, усещам че Ефира като мен, но не просто обикновенна Ефира, различна си и аз съм различна от останалите Ефири, да не би случайно да си свързана със четирите конника на Апокалипсиса? - директно я попита, като знаеше, че без нейния сърп, няма какво друго да я убие.



ПС: не схванах много това със синджирите, затова го написах така

Fury

Fury
След като създанието което бе тръгнало да напада Ярост бе вече унищожено , нямаше какво друго да се пречка на пътя ѝ ... освен Били. Но все пак тя беше тук заради самата Смърт. Нямаше да се бие с нея , нейната мисия бе друга. Мисията която бе дадена от Консулите бе да проучи новият конник Смърт след като старият умря по такъв нелеп начин. Тази определено беше  тези които се пазеха. Когато Били се спря пред коня на Ярост , тя дръпна юздите и конят спря мигновено на едно място. Наклони глава настрани и огледа Били от глава до пети. Тя нямаше сърп със себе си. Това значеше , че тя не може да бъде убита толкова лесно колкото бе убит предният конник Смърт.
Ярост свирна рязко и кратко. Конят на който тя седеше изведнъж изчезна и от него остана само само червено - лилава енергия която бавно се разнесе из въздуха. Ярост стъпи стабилно на земята и тогава чу какво Били я попита. Ярост обаче нямаше да отговори точно в този момент на нейният въпрос.


-Здравей Били.. или да те наричам Смърт? Тук съм за да следя развитието ти от близо. Не казвам ,че си направила нещо което не трябва , или ,че не си направила нещо което трябва. Консулите ме изпращат просто да те проуча и ако имаш някакви въпроси , те да ти бъдат дадени.

Замълча за моменти продължи.


-Да , аз съм същата като теб. Конник съм. Аз съм Ярост. Нека името да не те залъгва. В повечето случаи съм спокойна и уравновесена личност. -  направи кратка пауза. - Докато не дойде време за битка, но се надявам никога да не станеш свидетел на нещо подобно. За разлика от теб аз не мога да се телепортирам , заради това използвам моят кон , който от своя страна може , но на кратки разстояния и на места на които съм била вече.

Ярост даде възможно най - много информация за себе си колкото бе възможно да се даде на този етап. Не искаше да стряска Били по никакъв начин. Е едва ли Смъртта щеше да се стресне от нещо , но все пак. Това бяха част от инструкциите на нейните господари. Конникът Ярост намали аурата си която до този момент бе сравнително силна , за да не смущава Били

П.С: Няма проблеми. И така си е добре.

Death

Death
Били изслуша спокойно своята събеседничка като разбра, че тя е Ярост, един от другите три конника на Апокалипсиса, което буквално означаваше, че Смъртта, току що намери своята сестра. От друга страна и беше любопитно кои са другите двама и кои са тия консули. Явно са голяма клечка щом ни контролират, е не баш контролират, но щом Ярост им следва заповедите има нещо повече от това...
- Значи ние наистина съществуваме като конниците на Апокалипсиса.. Забелязах откакто бях повишена, че старата Смърт не си беше вършил работата както трябва. Дори е имало и момент на слабост, да допусне да бъде контролиран от самия Дявол. - не че и казвах нещо ново, все пак тези Консули биха и дали такава информация, но защо не са помогнали на старата Смърт тогава, след толкова дълго на тази позиция, все още ли са го били тествали, не и се вярваше на Били.
- Интересно ми е за тези Консули, никой не се е свързвал с мен, откакто бях повишена в сегашната ми позиция на Смъртта, един от четирите конника на Апокалипсиса. Ти си първата, подобна на мен, която ме посещава, явно имат доста работа или не знам, не искам да гадая действията им.... - замълчах малко след което допълних с малко нормален и леко забавен тон.
- Това ни прави сестри, нали така? - изгледах я, щом казва, че не трябва да се подлъгвам от името и, значи можеше и да доловя нейната добра страна..
А докато ние си говорихме, аз бях забравила да следя аурата на съществото, което търсих. Надявах се да не си усложня работата така. Все пак това до една степен беше отклонение, но от друга страна погледнато, двама конници на Апокалипсиса в тази забравена от бога дупка, можеха да направят голям хаос и да си излязат доволни от тука, а след тях да има само трупове, кръв и много мъртви същества.
Но като я гледах не ми се струваше, че ще стигне тя до такива крайности, но като се замислих, та тя е Ярост, просто трябва нещо да я ядоса и ще си покаже истинската същност. Не че би ме стреснала, а по-скоро зарадвала, че съществува и някой като мен, от една страна луд в битките, безсмъртен, за това не бях сигурна за нея. Всеки имаше нещо, което може да го убие, за пример си давах старата Смърт. Явно вече не му се бе живяло и за това е решил да направи така..

- Така като слушам за тези Консули, сигурно знаеш какво е сполетяло, бившото същество на моята възраст, не знам дали е било акт на слабост от негова страна или вече не му се е живяло, но знам едно, че няма да бъда като него. - дори и да не бях много изразителна, се надявах Ярост да ме разбере, ако знае истината за старата Смърт..
- А един от другите ми въпроси е, какво става с другите двама конници? - попитах я и зачаках отговор...

Fury

Fury
Ярост изслуша внимателно каквото имаше Били да ѝ каже и да я попита. Лошото бе ,че Били нямаше да получи всички отговори на въпросите които тя зададе към нейната сестра. Бе прекалено рано да ѝ бъдат отговорени някои от тези въпроси, но на други с удоволствие щеше да отговори.
Ярост си пое дълбоко въздух за да усети от аромата на това място пълно със смърт. Може да се каже ,че ѝ харесваше до някъде тук. Беше някак си... спокойно , дори уютно. Може би някой ден щеше да се засели тук по тези земи, кой знае.


-Да, правилно си информирана. Човекът на което място си ти в момента, имаше вземане-даване с "Дявола", също така и с някои от човеците , което е неприемливо. Съветът реши ,че той вече не е достоен за тази позиция , това бе и причината те да не му помогнат. Къде се е чуло и видяло Смърт да умре? Знаеш какво става когато няма жътвари и някой умре. - направи кратка пауза. - Той просто не умира. Жътвар не може да прибере Смърт, което означава,че дори покосен от неговото оръжие, той може да се върне обратно, но с помощта на Консулите.

Ярост замълча за момент за да се наслади на тишината, но същевременно реши да се поразтъпче малко защото вече не ѝ се стоеше на едно място. Тя с бавна крачка започна да обхожда и да оглежда, без да се отдалечава много от Били. Все пак нямаше да е готино да си викат една на друга от голямо разстояние.

-Да , ние сме сестри Били. В буквален смисъл. Създадени сме от един и същ баща и майката. Всъщност ние бяхме доста повече , не говоря за конници. Винаги сме били четири, но имаше и други като нас. Сега официално сме само четири като нас. -пое си въздух и продължи: - Което ми напомня за въпросът който ти ми зададе. Ти си конникът Смърт , най - силният от четиримата, след това идва конникът Война, който е малко след теб по сила. След това съм аз и накрая е конникът Глад. Той е конникът който най - често посещава тези места. Може да е най - слаб но сее най - много разруха сред смъртните създания. Конникът Война в момента с е малко неясен статут , но за това малко - по късно.

Ярост се спря рязко пред Били , но с гръб. Завъртя се на пета също толкова рязко за да е с лице към нея и я погледна право в очите. Присви нейните лесно и преправи гласа си така ,че да звучи странен и мистичен.

-Консулите.. те са създание което не може да докоснеш или да видиш. Не могат да бъдат убити, а само чути. Ти не можеш да го направиш, но те могат да те докоснат, видя и УБИЯТ - отсече рязко Ярост на убият, а след това на лицето ѝ се появи усмивка и се изкикоти леко

Death

Death
Беше интересно да науча и за другите конници на Апокалипсиса. Явно аз съм най-силната, което и по името ставаше ясно. Но като местоположение на другите двама, разбрах че Глад нанася в момента най-много жертви над хората. Все пак в днешно време храната е важен източник. Преди няколко века, може би Война е нанасял най-много жертви, но в днешно време, няма толкова войни и особено жертви, медицината им се развива доста бързо на хората. Но все пак той е втория по мощ от четиримата. Ярост не бях сигурна дали в момента нанася много жертви по целия свят, да има си доста яростни хора, ядосани, гневни, но дали нанася огромни жертви е друго. И в крайна сметка аз, тичам подир тримата и обирам душите на умрелите, което не е баш толкова лесна задача. Затова ги има и жътварите, каквато бях и аз, преди да бъде повишена. Сега като Смърт, едно от най-древните същества живяло някога и бая силно, не можех да се сравнявам със старото аз, само да обикалям и събирам душите на умриращите.
Но това със старата Смърт, със взимане-даване с хората, беше ми ясно за Сам и Дийн Уинчестър, че са имали доста сделки и през повечето време той им е помагал, чисто и просто казано.

- Ясно разбирам това което ми каза. Но все пак не съм на твоето мнение, че трябва сляпо да следваме Консулите, дори и да са толкова мистични както ти самата казваш, ние сме конниците на Апокалипсиса, ако се съберем на едно място, можем да постигнем много неща. - погледнах я стремглаво, исках да разбера, до каква степен Ярост следва техните заповеди и защо не избира тя самата какво да прави. Сигурно има нещо което я държи, да не им се опълчи, но какво ли беше това...
- Има нещо, което те задържа, за да не бъдеш себе си към тях, тези Консули, нали така? Или греша. - Не можех да допусна и аз да им следвам заповедите. Не знам старата Смърт и Консулите какво отношения са имали, но щом те не са помогнали на него, значи не са били добри. Може би с това ще си приличам с него, не мога да оставя на някакви същества да избират съдбата ми. Веднъж вече умрях, знаех какво е чувството, но с тази сила, която придобих от конника, нещата се променят за всички.
Щом започна да върви наоколо вече не я задържаше на едно място. Замислих се, но в този момент усетих и аурата която следвах от преди да се срещна със сестра ми. Може би щеше да забележи моето отсъствие за няколко секунди, може би не, но бях решена да си довърша задачата, която аз сама си бях поставила, не някой друг и вече след това да продължим с Ярост.
Телепортирах се зад съществото, което гоних и просто го докоснах. Това му стигаше да се гътне и да извлека душата му, която беше избягвала старата Смърт толкова дълго, или може би са имали някаква сделка, кой знае... Важното беше, че има нова Смърт, аз, и старите неща нямаше да се повтарят...
След което може би вече беше минала минута, отново се върнах при Ярост и и се извиних:

- Извинявай за това, трябваше да се погрижа за едно същество, заради което дойдох тук. Сега поне ми е спокойно на ума, че няма какво да ме притеснява, че мога да изтърва нещо... - след което направих кратка пауза...

Fury

Fury
Когато Ярост чу това което каза Били се появи лека усмивка на лицето ѝ, а след това затвори очи и поклати глава в знак на несъгласие.

-Те контролират дори и теб. Това,че все още не са разкрили пред теб, не означава, че не го правят. Просто бъди нащрек. Повече от това не мога да ти кажа като информация относно тях.

Конникът Ярост усети малко по - странна аура която се появи. След като аурата бе наяве нейната сестра Били изведнъж изчезна. Явно това бе създанието което тя търсеше. Беше време за отнемане на животи. На Ярост това ѝ харесваше. На върха на показалецът ѝ се появи червено-лилава енергия , а след това тя очерта кръг  във въздуха с пръстът си. Магията остана там под формата на кръгът който тя бе очертала, а вътре в самият кръг беше Били и онова създание. Искаше да види как новата Смърт щеше да подходи към задачата която тя сама си бе поставила да свърши. Наблюдаваше внимателно и с интерес. Младата Смърт имаше умения , това не можеше да се отрече. Явно доста добре бе проучила собствените си сили и тяхното предназначение. Не мина много време и Били отново се появи пред Ярост. Замахна с ръка и магията изчезна пред очите на двете сестри. Вдигна двете си ръце на нивото на коремът си и започна да пляска бавно, направи го може би три или четири пъти и свали ръце поглеждайки към Били

-Браво сестрички! Успяла си да овладееш част от силите си, но това което направи току що не покрива дори един процент от това което реално може да направиш със своите способности като Смъртта. В момента не правиш нищо ново. - за момент запази мълчание. - Искам да кажа нищо ново от това което правеше и преди като жътвар. Ами ако ти кажа ,че тази способност която току що използва върху онова създание може да бъде използване от разстояние? Говоря за стотици метри, но мисля,че все още не си готова за подобно нещо. Може да пострадат невинни създания.

Върху двете ръце на Ярост се появи отново магия с обичайният цвят за нея. Тя се доближи до Били, а след това я докосна и Били изчезна. Няколко секунди по - късно и самата Ярост изчезна от това място. Двете се озоваха в нищото. Беше тъмно и нямаше абсолютно нищо. Ярост щракна с пръсти и от земята започнаха да излизат стени и да се формира къща. Не след дълго и ограда зад тях. Малко по - късно и растителност около оградата и под краката им. След по - малко от 2 минути вече се бе оформило всичко и изглеждаше все едно изляло от приказва. Всичко наоколо беше зелено усеено със зелена трева и цветя. А  в средата на всичко това имаше една къща.   Къщата беше обвита в лиани и брашлян,но не от отровният. Ярост ги бе телепортирала някъде.

10Мъртвата зона Empty Re: Мъртвата зона 11/7/2018, 21:52

Death

Death
Изслушах я внимателно, беше интересно да науча, че мога да правя и всичко от разстояние, може би заради това не бях виждала старата Смърт толкова много сред нас, все пак той явно беше овладял тези свои способности, а и ако беше първото създание, което се появява като Смърт, значи е било ясно. Но за мен, това бяха нови способности, защото докато бях жътвар, просто прибирах душите на умрелите, получавах задачи и си ги изпълнявах, дори и да имах проблеми с братята Уинчестър последните дни от жътварството ми. Но до една степен и на тях трябва да съм благодарна, че от една страна те повлияха на това да се повиша в нещо много древно. Но това са стари истории.. Не бях влизала в битки откогато бях новото ми аз, по-скоро не в истински битки, просто бях по-умела да хващам създанията по-бързо от преди. Но сега с помощта на Ярост, или по-скоро новата ми сестра, можех да овладея и нещо ново.
Не ми хареса това, което каза за Консулите, може би съм избрана не от тях, да бъда новата Смърт. Но всяко може би имаше и ответен удар...
За момент се замислих над всичко това с Консулите и за момента, когато Ярост ми разказа за останалите двама конника. Направих връзката и ми се струва, че те някакси държат Война, защото неговия местоположение не се знаеше, което беше странно, все пак те, като върховни същества, са споменали на сестра ми, къде да ме търсят, но за Война, нямат и представа, беше странно...
Докато размишлявах и седях безмълвна, Ярост се доближи до мен, докосна ме с едната се ръка и след секунди се озовахме на друго място, дали не беше някакъв вид спомен от нейна страна или просто пресъздаде друго изображение на мястото, където се намирахме. На Били това и беше непонятно все още, затова и я запитах:

- Ярост, къде се намираме в момента, това твой спомен ли е или се телепортирахме на друго място? Знам вече си свърших задачата, която си бях поставила, така че дори и да сме на друго място, по-добре. Ще разведрим обстановката, да не сме насред нищото... - след като я погледнах.. Погледа ми се измести настрани и огледах настрани, за да видя дали тя наистина пресъздаваше нещо или се бяхме телепортирали надалеч от Мъртвата зона.
Щеше да е странно, ако това е място, познато на мен, защото не го разпознавах. Имаше къща пред нас, около нас растителността се появяваше постепенно, както и оградата около къщата, беше странно чувство. Дали Ярост бе направила магия, можех да гадая. След това отново я погледнах, изслушах я за това къде се намираме и отново я попитах:

- За Консулите ясно, интересно ми е повече за Война и Глад, другите двама конника, какво би ми споделила за тях през последните случки свързани с тях и дали са затворени някъде, защото съдя от това, което ми каза по-рано, за Война че е неизвестно неговото местоположение..

11Мъртвата зона Empty Re: Мъртвата зона 11/7/2018, 22:59

Fury

Fury
Ярост направи знак с ръка на Били да се приближи към къщата и ако иска да влязат вътре. А мястото на което те вече се намираха бе извън пределите на всичко. Това бе място което само и единствено Ярост можеше да достигне чрез нейната магия. Място което е извън времето и пространството.

-Намираме се в "нищото", на практика това е друго измерение , създадено от мен самата. Тук времето не тече и абсолютно никой не може да ме притисни или намери...освен... - не довърши това което щеше да каже. Най - вероятно се подразбираше освен кого.

-Тук мога да пресъздам каквото си пожелая с моята магия. За това което се сетя. Тук няма лимит. Аз съм създателят на това измерение. Всичко което виждаш е реално и може да бъде докоснато , изпито и изядено. Може да е магия , но реална магия. Единствено когато бъда убита, тогава това място ще бъде погубено.

След като Ярост каза това тя не изчака Били да направи първата крачка напред, заради това тя го направи. Отвори портичката която бе на оградата пред къщата , а след това навлезе вътре в двора на къщата. Из зад къщата изневиделица се появи странно създание. Наподобяваше на член от семейство котки. Бе голямо почти колкото тигър, но нямаше нищо общо със семейство котки. Това бе създание което не можеше да се види на Земята. Ярост се наведе и го погали. Изправи се и продължи да върви към входната врата на къщата. Хвана дръжката и бавно я натисна надолу. Вратата се отвори и пред Били се разкри доста уютна гледка. Къщата отвън изглеждаше малка, но вътре всъщност беше доста голяма. Имаше камина, пред камината килимче ,а зад килимчето диван. Отстрани на дивана имаше малка кръгла масичка с три крака и върху масичката имаше книга. В дясно се намираха стълбите за нагоре, но когато погледнеш отдолу те изглеждаха абсолютно безкрайни нагоре. Сестрите конници влязоха вътре в къщата,а след това червенокоската се настани на дивана и кръстоса крака.


-Глад...Глад всъщност е в тотална неизвестност. Никой не знае къде се намира той. Нека кажем, че той е най - лудият от всички ни. Най - бърз и най - много говорещ. Като дете на захарни бастунчета и близалки. - Замисли се какво точно да ѝ каже за Война. Пое си въздух и продължи:
-Война, той винаги е сериозният. Този който не държи нито на шеги и този който винаги разваля забавлението. Използва груба сила в повечето случаи. Също така казах, че съдбата му е неизвестна, а не самият той. Той е в плен на Консулите защото преди време. Време.. в което теб все още те е нямало той слезе на Земята и започна Апокалипсис. Всъщност не беше изцяло негова вината. Той просто се опита да спре войната между демони и ангели която бе възникнала на Земята, но с неговата появи се появиха и много ... МНОГО по - силни създания от демоничен и ангелски произход. Заради това в момента той излежава присъдата си окован в подземният свят.

Това беше доста дълга реч от страна на Ярост. Пое си дълбоко въздух , а след това бавно издиша за да ѝ се нормализира дишането.

-Ами ти? Как се чувстваш в новата си роля. Нещо да споделиш което те тревожи, или пък имаш още въпроси?

12Мъртвата зона Empty Re: Мъртвата зона 12/7/2018, 21:50

Death

Death
Всичко беше толкова красиво, а това че никой не може да нахлуе на това място, в самото "нищо" беше още по-добре, освен дадени същества, които все още не разбирах. А Ярост ги следваше сляпо, освен може би, докато не е тук. Все пак това място е създадено от нея, което значи че те много трудно биха го достъпили, но благодарение на това, че вече съм един от четирите конника можех, все пак ни свързваше нещо мистично.
Изненада ме, че тя все пак спомена, че ако бъде убита, което е малко вероятно, това място, нейното скрито място ще бъде разрушено. А това все пак нямаше как да стане, не знам колко добре са поддържали взаимоотношенията си старата Смърт и другите три конника, но аз като сегашната Смърт, не бих го позволила, все пак всеки умрял минава през мен. А аз от своя страна виждам толкова смърт през цялото време, както и преди, но преди поне бяха дадени хора, но сега виждах всичко и по-важното командвах другите жътвари. Ако някой от новото ми семейство е загазил, нямаше да го оставя да загине, дори и да развалях границата между това кой да умре или не.
Вече имаше нов ред, моя ред, той се спазваше от всички жътвари, включително и мен, като бивш жътвар, но нямаше да допусна някой от конниците да умре. Може би с това щях да ядосам "Консулите", но ако се съюзим със другите двама, имам вярата, че тази мистична сила "Консули" няма да сполучи за дълго, може да ни отнеме време, но то е на наша страна, докато аз съм тук.

- Спокойно Ярост, докато аз съм на тази позиция, никой от нас четиримата конници на Апокалипсиса ще умре. Дори и това да привлече вниманието на тези Консули към мен, това няма да ме спре. А между другото много готино местенце си си замислила, все пак всичко тука се случва чрез твоята фантазия, докато магията е просто допълнение. И все пак ми е интересно за това създание, как си го нарекла и какво е точно, щом не може да си види на Земята? - попитах я, а за Консулите бях категорична, нямаше да се предам пред тях.
Интересни неща за хора, които не познавах реално, поне като ги видих в бъдеще, надявах се, щях да не ми е баш непознато около тях, благодарение на Ярост. За Глад явно щеше да е най-трудно намирането му, но за Война вече мислех план за измъкване, той не е виновен за Апокалипсиса, който се е опитал да спре, но реално го е предизвикал... Та колкото и да ненавиждах старата Смърт, заради грешките му и заради това че е позволил да го контролират могъщи същества, но не по-могъщи от него, щях да направя подобно нещо, но не толкова лесно да се предам като него, прост трябваше да настоявам за моето. Трябваше да се свържа с "бившия" владетел на Ада, защото много добре знаех, че той вече не е на трона си, дори да е извън клетката си и да се договоря с него за Война, а какво ли щеше да иска той, там беше въпроса. Консулите нямаше да ме спрат тука, дори и Ярост да беше на тяхна страна..
- За Глад разбирам, но ако успеем да измъкнем Война, и него ще намерим. Трудната част е, както ти казваш, че той е в подземния свят за нещо, което е искал да спре и за което не е виновен... Все пак ни е брат, можем да го освободим, защото не се знае, през какво минава в момента и във всяка една минута, час, ден, в който ние седим безпомощни. - направих кратка пауза, усетих че Ярост отново ще намеси онези странни създания, но преди да го направи допълних. - И смятам да го измъкнем, дори и Консулите да са против това, все пак от думите ти съдя, че той не е виновен. Да ще е трудно, но ако порабим като отбор, какъвто сме и в момента, ще успеем да ги надвием и да освободим Война. Дори вече мисля и с кого да се свържа за по-скоро сделка... - замълчах, защото знаех че Ярост щеше да се усети за кой говоря..

ПС: Много интересно смесваш Supernatural и Darksiders хехе

13Мъртвата зона Empty Re: Мъртвата зона 13/7/2018, 00:12

Fury

Fury
Ярост седеше на дивана и внимателно слушаше как нейната сестра Смъртта размишлява над това което до сега знаеше и това което и бе казано от Ярост. Беше доста интересно да разбере как точно мисли  и какви са намеренията ѝ. Имаше доста интересни изгледи за всичко случващо се около нея и за нещата в които тя вече бе въвлечена, но по неволя.  Ярост потупа по дивна и създанието се качи горе. Ярост положи ръка върху главата му и започна да я мърда галейки го. След това последва и въпросът на Смъртта относно създанието. Ярост изви глава настрани и я погледна.

-Това създание е кръстоска между Фенрир от викингската митология и Химера от гръцката. Един ден просто се чудех как ли ще изглежда създание от този калибър и... ето го. То стои пред теб. Мисля ,че резултатът е доста сполучлив. Разбира се повече прилича на голяма котката от колкото на змия или орел  или голямо "куче" , но съм доволна !

Били отново започна да говори и Ярост замълча за да чуе какво още имаше да каже нейният събеседник. Хубавото бе ,че тя поне не беше от онези мълчеливите с които да се води разговор бе доста трудно и дори почти невъзможно. Също така го нямаше и онзи момент в които те мълчаха и гледаха в една точка без да обелят и дума. Ярост харесваше това качеството на Били.

-Нещата с Ярост седят по малко по - различен начин от колкото си ги представяш. Всъщност много голяма част от апокалипсиса е негова вина. А второто нещо е ,че той иска да си "излежи" присъдата. Не иска да бъде спасяван или освобождаван от никого.  - направи кратката пауза и продължи. - Също така е доста твърдоглав както вече сама може да прецениш. Опитах да го убедя да избягаме от това  място , но той не пожела да бъде спасен от мен или от когото и да е било то.

Ярост се изправи и се запъти към кухнята. Тя отиде до една стена , а след това протегна ръка и положи ръката на стената си. Мръдна я надясно и една плъзгаща врата се отвори, а зад нея бе кухнята. Сложи един чайник и билки вътре в него, а след това го сложи на котлона. Обърна се към Били с един такъв въпросителен поглед и я попита: - Чай? - Червенокоската сложи две чаши на масата в кухнята, а след това издърпа един стол и седна на него.

-Консулите не могат да бъдат достигнати. Вече ти казах Били. Ти не ги виждаш, но те те виждат. Ти не можеш да ги нараниш, но те могат. Ти не можеш да ги докоснеш, но те теб да. Каквото и да направиш е безсмислено. Старата Смърт бе оставен да бъде убит от братята Уинчестър защото той направи същото което се опитваш и да направиш ти. Да се бунтува срещу тях. -за момент запази мълчание и се сети за комплиментите които по - рано тя получи относно мястото.
-Благодаря ти, постарах се. Чувствай се като у дома си. Колкото до създанието.. то си няма порода нито вид. Просто се казва Зевс. Леко изтъркано, но винаги работи. Кратко, ясно и точно.


П.С: Старая се максимално. Извън форма съм, но се надявам да ти допада.

14Мъртвата зона Empty Re: Мъртвата зона 14/7/2018, 21:31

Death

Death
Били не разбираше причините на Война да не иска да бъде спасен, та ако бяхме двете с Ярост, нямаше да има никакъв проблем. А ако и Глад беше с нас, нямаше кой да ни спре, но явно Война е претърпял нещо, докато е бил "стартирал" Апокалипсиса. Да може би Бог е мислил всичко това да стане, а Война не е бил съгласен и за това се е пробвал да го спре, но не е успял навреме и е влязал в цикъла на създаването на Апокалипсиса. Но все пак Смърт не разбираше защо не иска да бъде спасен, може би се притеснява от Консулите..
Които от своя страна са недосегаеми от последните думи на Ярост. Няма нещо което да бъде недосегаемо в този свят, всяко нещо си има слабо място. Но да приемем думите на Ярост за сега. В бъдеще, ако по някакъв начин се пробват да ми се пречкат в работата, няма да го бъде това и ще има истински Апокалипсис, създаден от мен самата, защото най-много мразя някой да ми се пречка, да ми се бута в работата и да не мога да я завърша максимално бързо, без странични жертви. Младата Смърт се надяваше това да бъде като послание към Консулите, а дали те са го получили, нея не я интересуваше.

- Много интересно създание си направила Ярост, щом към нас е добро, това е най-важното, не че може реално да ни направи нещо, може да се каже, че сме недосегаеми поне докато сме близо една до друга. - казах, след като се загледах в създанието. Щом Ярост е доволна от създанието, нямам какво друго да кажа. Има си единствен истински приятел в живота, докато то съществува тука в измерението, което е създала моята сестра. Интересно беше на Били дали може да го призовава и навън, но по-скоро беше хубаво да е сама, за да го призове, защото хората и другите същества не се знаеха дали няма да го критикуват и след това да критикуват сестра ми, докато Яростта не си покаже яростта.
Ярост стана отиде до стената и си протегна ръката към нея, тогава стената изчезна настрани като плъзгаща се врата и пред тях се показа една нова стая, по-точно кухнята. Беше интересно как е направило всичко това, за да може да избяга от шума на "реалния" свят. Тука нямаше кой да и се пречка, да я изнервя допълнително, освен дадено нещо, за което бях престанала да мисля, след последните и думи за тях.
Смърт отиде със сестра си в кухнята и седна на един стол, докато Ярост бе решила да направи чай. Естествено ме и попита дали искам, но предварително сложи две чаши, можех да се възползвам от почивка малко от малко, а и все пак се чуствах като у дома си, което реално беше невъзможно, защото нямах реално дом, все още де.

- Щом и ти ще пиеш чай, наливай и на мене. - казал любезно, след което тя го и направи и си придърпа един стол и седна срещу мен. Отпих от чая, хареса ми като вкус, но аз реално не се нуждаех от питиета или храна, за да се поддържам, можех и без тях, както и без кислород и не можех и да се изморявам.
След което я погледнах в ръцете, не носеше своя пръстен. До колкото беше запозната, всеки един от коннцитие трябва да има такъв пръстен, като нейния, с него те се явяват видими в реалния свят, освен мен самата, аз можех да си избирам кога да съм видима или невидима за всички. Същот знаех и за това, че четирите пръстена близко един до друг се привличат и така могат да отворят клетката на Луцифер, но след като той е на свобода, е безсмислено да ги носим пръстените. Все пак аз можех и да се телепортирам вътре в клетката и да си изляза без проблем, може би единствено Бог можеше да се съревновава с моята сила. Единствено трябваше да си я усъвършенствам максимално, да науча какво точно мога да правя, да изуча какво е можел старата Смърт и не на последно място да се уча и от Ярост. Е тя не е Смърт, но поне можеше да ми покаже доста неща...

- А ако може да те попитам, сестричке, къде е твоя пръстен? Все пак всеки един от нас конниците трябва да има един. - след като и показах моя.
- След като старата Смърт е умрял, неговия пръстен е бил унищожен, но след като аз му взех мястото и работата, на ръката ми се появи този пръстен, което ме навява на мисълта, че дори и някой от нас да си отиде, съществото, което ще му заеме мястото, ще получи нов пръстен, каквото и да става...

ПС: Сори за късния отговор, малко тежка ми идва работата в последно време и нямам много време за почивка, камо ли за форума

15Мъртвата зона Empty Re: Мъртвата зона 14/7/2018, 23:56

Fury

Fury
Ярост проследи с поглед движенията на нейната сестра Били. Тя последва Ярост към кухнята, а след това си седна на един стол. След като чаят беше готов, ярост хвана чайника с голи ръце, а след това наля чай в двете чаши които бяха на масата. Масата изглеждаше като тази в хола. Бе кръгла с три крака, но беше доста по - голяма. Краката бяха извити и гравирани. Върху тях имаше разни символи и рисунки които бяха просто украшение. Тази на Ярост и на Били. След това сложи захар в средата на масата с една малка лъжичка в захарницата за да може да си сложат ако пожелаят захар. Ярост остави чайника от където го бе взела и отиде до мястото си. Тя седна, а след това видя,че Били пие от чая. Усмихна се лекичко. Харесваше ѝ компанията на Били. Отдавна не се бе чувствала толкова спокойно около някого, особено създание от калибъра на Били. Премести стола си напред както е седнала на него към масата,а след това положи ръце на масата. Тя обгърна чашата с горещият чай с ръце,а след това я вдигна внимателно и я поднесе към устата си, но не отпи, а започна да духа внимателно за да не излезе от чашата чай. Забеляза,че Били го пиеше направо така. Е беше повече от разбираемо. Смъртта не чувстваше студ или жега. Също така глад или жажда. Отпи съвсем леко от чая и много тихичко премлясна за да вкуси всяка билка от която бе съставен този чай. Остави внимателно чашата върху чинийката на която по рано си седеше и погледна към сестра си. Не след много дълго тя чу и въпросът на Били относно пръстена. В интерес на истината тя дори бе заправила за този пръстен. Не го бе използвала от ужасно много време, но все още беше на ръката ѝ, скрит. Ярост положи лявата си ръка върху дясната, а след това я пръсна надолу и пръстена се появи. Той през цялото време си седеше на ръката ѝ, но бе невидим защото според нея изглеждаше доста грозно.

-Просто не харесвам този аксесоар и заради това го крия. Ако бяха измислили нещо по - добре изглеждащо може би нямаше да се налага да го правя, но уви. От ужасно много време не го бях показвала или ползвала. Дори бях забравила за него. Чак когато ми спомена се сетих за пръстена. Изминаха няколко стотин години от както за последно видях това... - замълча опитвайки се да намери точната дума, но така и не успя. -Това грозно нещо.

Надигна отново чашата и духна както преди направи. Докато го правеше седеше и гледаше Били. Може би отстрани това изглеждаше малко странно, но тя не се усети как може да изглежда. Просто го правеше. Ярост наистина се наслаждаваше на този момент. От доста време бе сама, едва ли не като скитница. Просто обикаляше и вършеше това които ѝ бе възложено. Можеше да се каже, че действаше като наемник на Консулите. Отпи от чашата си която все още беше сравнително пълна. Остави я върху чашката и отново се появи лека усмивка на лицето ѝ

-Радвам се,че това бе моята мисия. Не очаквах да си ... такава каквато си. Старата Смърт бе леко надут и екцентрик. С него почти не говорех.


П.С Няма абсолютно никакъв проблем. Личният живот е много по - важен от един форум.

16Мъртвата зона Empty Re: Мъртвата зона 17/7/2018, 18:23

Death

Death
Ярост разкри пръстена си, все пак всеки от конниците трябва да има един и като четирите пръстена се съединят отваряха портите на клетката на Луцифер. Тя обаче от своя страна не и харесваше да го носи, за това го бе и прекрила. Моя пък беше доста странен, бял, какъвто беше и коня ми, явно белия цвят го свързват със смъртта, което от моя страна бих казала, че черния цвят или червения бие на смърт, но да си представим, че на Война повече му отива червения, значи черния щеше да е по-добрия избор.
- А пък за мен този пръстен е малко странен, в смисъл не виждам защо бялото да се приближава повече към смъртта, отколкото примерно черния цвят. Но за разлика от теб, не съм го прикрила, просто нямам много действия с ръцете, все пак видя по-рано в онази мрачна зона, как се справих със създанието. А и щом ми каза, че мога да го правя и от далеко, значи няма толкова смисъл. Но е хубаво да е на теб, прикрива те от външния свят, докато го носиш можеш да си невидими за простите хора и някои от по-слабите същества. - знаех го от личен опит, бях пробвала в началото, когато бях назначениа на тази позиция, махнах го и изведнъж съществата около мен започнаха да ме виждат. Е но само аз можех без да нося пръстена да бъда и невидима, в последствие го бях научила, но в първите ми крачки на Смърт, не знаех много неща.
След което ми сподели какъв е бил и старата Смърт, за съжаление знаех какво представлява шефа ми, да беше права, трудно се говореше с него. Но докато бях жътварка, бях една от милионите за него, а сега съм него, по-скоро на неговата длъжност и трябва да му оправям бъркотиите.

- Знам за старата Смърт, беше странен типаж, все пак ми беше шеф, раздаваше ни задачи на жътварите и ние просто си вършихме работата, бяхме ми като лична армия. И все пак си права, трудно се разговяра с него и зависеше от това дали на него му допада компанията или не, имаше се един вид за повече от Бог, дори не съм сигурна, дали не го е познавал и може би в далечното бъдеще, ако все още беше жив, можеше и да го убие. Все пак нашето оръжие, сърпа ни може да убие всяко едно същество във Вселената, дори и мен. За това го и прикрила, няма да направя същата грешка като неговата. За едно е прав Луцифер, хората са противни създания. А и не знам защо е вярвал на Сам и Дийн Уинчестър, все пак те му сложиха края... - след което направих пауза и отпих от чая, беше го направила добре, но като Смърт нямах вкус и не усещах до голяма степен различните съставки, беше от една страна кофти. С времето стария Смърт, явно е доловил нещо, Все пак помня как щеше да унищожи цял окръг, но не го направи, заради храната там. Беше странно същество наистина...
- Сестро, какви са ти обичайните мисии от тези Консули, явно доста често изпълняваш техни заповеди. Все пак нещата при теб бих казала са подредени, докато при мен трябва да оправям кашите на стария Смърт, за да мога да направя така че Баланса на вселената да се върне в начално положение, защото доста неща е променял и допринасял, бая добре е контролирал времето, но това пречи да си върша моята работа в момента... Надявам се такива проблеми ти да нямаш и няма как и да имаш, все пак ти си си първия конник Ярост. Всички сте първи, ти, Война и Глад, докато аз като втора, още ми е рано да влезна в отбора на звездите. - все пак четирите конника на Апокалипсиса нямаше почти кой да ни спре, и отбора си беше доста корав, дори напоследък да не е във форма, както съдя от думите на Ярост, Война иска да си излежи присъдата, а Глад си е в неизвестност. Тя се правеше задачите на Консулите, а аз оправях бъркотиите на стария Смърт.

ПС: Ако измислиш нещо ново като ддз продължение, давай ти си, на мен май си свършват идеите, а и нямах много идеи и в началото де хД

17Мъртвата зона Empty Re: Мъртвата зона 17/7/2018, 22:39

Fury

Fury
Ярост разбираше ,че били е все още твърде начинаеща за тази позиция. Щеше да ѝ отнеме твърде много време за да научи всичко онова което старият собственик на "титлата" Смърт знаеше и можеше. Способностите на една смърт бяха почти необятни. Ярост се усмихна и поклати глава в знак на несъгласие

-Смъртта не може да убие бог. Той е... беше дори по - древно създание от така наречният "Бог" Всички конници сме по - древни от самият него , освен теб. Но ние не сме достатъчно силни за да го победим дори когато сме и четиримата на едно и също място и се сражаваме с него. Той ще ни убие с едно щракване на пръстите си. Ние също се причисляваме към богове , но сме по - нисши създания от самият Бог , който е на върха на хранителната верига.

Ярост отпи от нейният си чай , а след това продължи с историите за Смъртта и още дребни детайли за които Били я бе попитала.

-Смъртта може да е най - силният от конниците , но това не го прави най - силният сред другите създания. Дори има и създания които не са "Бог" , но са по - силни от нас. Няма да изпадам в подробности. С времето ще разбереш всичко. Ние се появихме преди Бог. Беше тъмнина, и владееха само сенките , но това не ни пречеше да водим войни. Доста от нашите братя бяха убити , други се обърнаха срещу нас. Естествено ние от своя страна ги избухме и ето ни тук. Само ние четиримата... тримата. Извинявай , но ти не си оригиналната смърт и не си свидетел на всичките тези неща. -замълча за момент и чу следващия въпрос за Консулите. Ярост повдигна рамене и започна да говори относно тях.
-Ами те ми дават задачи , моята работа е аз да ги изпълня. Честно да си призная без тях щеше да е леко скучно. Идва ли щеше да има какво да правя. Когато те ми дават мисии се чувствам.. жива, чувствам се полезна. Все пак те не са толкова лоши колкото ти си мислиш, че са. Стига да не се бунтуваш и съпротивляваш те ще бъдат доста добри твои съюзници и ще изпълнят всяко твое желание и/или нужда. Но това определено не значи да ги следваш сляпо. - Заяви тя.

Ярост избута стола назад с помощта на краката си, а след това се изправи и отиде до Били. Погледна я и се усмихна.
-Е сестро мисля ,че тук приключихме. Време е да те оставя от там от където те взех.-
Ярост докосна рамото на Били и тя изчезна. Появи се отново точно там където стоеше преди да бъде пренесена в измерението на Ярост, но Ярост я нямаше там. Беше само Били.

P.S: Ами добре, но не знам точно по какво си падаш. Ако ми дадеш някаква бегла идея може да измисля нещо.

18Мъртвата зона Empty Re: Мъртвата зона 20/7/2018, 12:37

Death

Death
Значи евентуално все пак имаше и по-силни създания от нас. Някой можеха дори да имат и дарби, но бих казала че е нормално в днешния свят в който живеехме. Дори и да сме едни от най-древните същества ние четиримата, по-скоро те тримата, защото останалите са били избити или от тях или от някого другиго. Сигурно и за това са станали четирите конника на Апокалипсиса. Четири същества са избили толкова много други същества и по-важното били са задружни едно време, то и за това може да са получили своето наименование.
От друга страна Били знаеше че има и доста други божешства, от различни религии и тем подобни, но знаеше че стария Смърт може би е можел да убие този Бог, който "уж" ни е създал. Беше го казвал на братята Уинчестър, което от своя страна може и да го е казал, за да ги сплаши, за да знаят кой седи пред тях...

- Да, разбирам че има и други същества по-силни от нас, както и други божества, които могат да си мерят силите с този "Бог", както евентуално и ние, при положение, че аз съм нова на този пост и все още не съм се развила достатъчно и не съм опознала силата, която притежавам. - казах и, докато тя бе вече решана да ми отговори на въпроса ми за Консулите.
Изслушах я внимателно отново за тези Консули, Ярост се опита да ми каже един вид да не съм толкова срещу тях, но да не им вярвам и сляпо, което е най-важното. Но от последните събития с останалите три конника, я разбирах сестра ми като четвъртия конник, нямало е какво да прави, било и е скучно, все пак до обикаляш сама из този древен свят не е нещо, което да искаш, дори и да се водихме безсмъртни, без компания е разбираемо, все пак Глад не се знае къде е, може би в по-изостаналите селища на Земята, където да черпи своята сила. А за Война, щом е решил да си излежи присъдата, по едно или друго причина. И в последствие със загубата на своя четвърти брат, Смърт, и преди аз да се появя на хоризонта е разбираемо защо е решила да изпълнява техните заповеди, по-скоро задачи, все пак никой не може да и нарежда, та тя е Ярост, по-хубаво е да не я ядосват, че ако избухне биха следвали катастрофични неща за човечеството общо казано, все пак те обладават по-голямата част на тази планета.
- Права си, не го пожелавам на никого от всички тези "безсмъртни" същества да обикалят този планета сами. Остави скучното, то е разбираемо че покрай тези събития с миналия Смърт, с Война и с незнайното местоположение на Глад, ти оставаш съвсем сама тук. От друга страна можеш и да полудееш, е за нас конниците все можем да си намерим занимание, дали ще измъчваме някой или ще направим масови убийства, няма голямо значение, но е по-добре да не се стигат до такива крайности. За това поне те разбирам, защо си тръгнала да изпълняваш техните задачи, които са ти поставяли. - казах, след което Ярост избута стола си и спомена че е крайно време да се връщаме там откъдето дойдохме.
Беше наистина интересно да се запозная с един от другите конници на Апокалипсиса. Но щом е решила, че няма какво да правим тук в това измерение измислено от самата нея, значи няма какво да се прави. И докато си размишлявах на ум, Ярост ме докосна и след момент се озовах пак на онова мрачно място, усетих хилядите същества в сенките и мъглата, които отново се спотайвяха, след като ми усетиха аурата. Но нещо не ми се стори както трябва, Ярост я нямаше около мен, дали и е свършило свободното време, което можеше да ми отдели, или са и възложили нова задача, не знаех, но не я виждах около мен, можеби още стоеше в нейното измерение и след малко щеше да се появи при мен. Реших да я изчакам и да видя дали ще се върне при мен или просто ще намине да каже, какво е станало и дали ще остане още или ще замине на "пътешествие/задача". Били имаше много време на разположение, така че можеше и да я изчака без проблем.


ПС: Ами честно не знам, ппц не сме се уговаряли да е дълго рп, ама както казах от работата, малко ми секва мисленето за форума. Ето спрях да влизах и пак малко хора са онлайн хехе...

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите