Всичко беше толкова красиво, а това че никой не може да нахлуе на това място, в самото "нищо" беше още по-добре, освен дадени същества, които все още не разбирах. А Ярост ги следваше сляпо, освен може би, докато не е тук. Все пак това място е създадено от нея, което значи че те много трудно биха го достъпили, но благодарение на това, че вече съм един от четирите конника можех, все пак ни свързваше нещо мистично.
Изненада ме, че тя все пак спомена, че ако бъде убита, което е малко вероятно, това място, нейното скрито място ще бъде разрушено. А това все пак нямаше как да стане, не знам колко добре са поддържали взаимоотношенията си старата Смърт и другите три конника, но аз като сегашната Смърт, не бих го позволила, все пак всеки умрял минава през мен. А аз от своя страна виждам толкова смърт през цялото време, както и преди, но преди поне бяха дадени хора, но сега виждах всичко и по-важното командвах другите жътвари. Ако някой от новото ми семейство е загазил, нямаше да го оставя да загине, дори и да развалях границата между това кой да умре или не.
Вече имаше нов ред, моя ред, той се спазваше от всички жътвари, включително и мен, като бивш жътвар, но нямаше да допусна някой от конниците да умре. Може би с това щях да ядосам "Консулите", но ако се съюзим със другите двама, имам вярата, че тази мистична сила "Консули" няма да сполучи за дълго, може да ни отнеме време, но то е на наша страна, докато аз съм тук.
- Спокойно Ярост, докато аз съм на тази позиция, никой от нас четиримата конници на Апокалипсиса ще умре. Дори и това да привлече вниманието на тези Консули към мен, това няма да ме спре. А между другото много готино местенце си си замислила, все пак всичко тука се случва чрез твоята фантазия, докато магията е просто допълнение. И все пак ми е интересно за това създание, как си го нарекла и какво е точно, щом не може да си види на Земята? - попитах я, а за Консулите бях категорична, нямаше да се предам пред тях.
Интересни неща за хора, които не познавах реално, поне като ги видих в бъдеще, надявах се, щях да не ми е баш непознато около тях, благодарение на Ярост. За Глад явно щеше да е най-трудно намирането му, но за Война вече мислех план за измъкване, той не е виновен за Апокалипсиса, който се е опитал да спре, но реално го е предизвикал... Та колкото и да ненавиждах старата Смърт, заради грешките му и заради това че е позволил да го контролират могъщи същества, но не по-могъщи от него, щях да направя подобно нещо, но не толкова лесно да се предам като него, прост трябваше да настоявам за моето. Трябваше да се свържа с "бившия" владетел на Ада, защото много добре знаех, че той вече не е на трона си, дори да е извън клетката си и да се договоря с него за Война, а какво ли щеше да иска той, там беше въпроса. Консулите нямаше да ме спрат тука, дори и Ярост да беше на тяхна страна..
- За Глад разбирам, но ако успеем да измъкнем Война, и него ще намерим. Трудната част е, както ти казваш, че той е в подземния свят за нещо, което е искал да спре и за което не е виновен... Все пак ни е брат, можем да го освободим, защото не се знае, през какво минава в момента и във всяка една минута, час, ден, в който ние седим безпомощни. - направих кратка пауза, усетих че Ярост отново ще намеси онези странни създания, но преди да го направи допълних. - И смятам да го измъкнем, дори и Консулите да са против това, все пак от думите ти съдя, че той не е виновен. Да ще е трудно, но ако порабим като отбор, какъвто сме и в момента, ще успеем да ги надвием и да освободим Война. Дори вече мисля и с кого да се свържа за по-скоро сделка... - замълчах, защото знаех че Ярост щеше да се усети за кой говоря..
ПС: Много интересно смесваш Supernatural и Darksiders хехе