Най-големият Role Play Форум в България
Добре дошли в All Serials!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга, аниме, манга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук Вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!

Здравей, страннико, добре дошъл в Мистик Айланд!


You are not connected. Please login or register

Най-големият Role Play Форум в България » Мистик Айланд - Role Play Зона » Мистик Айланд » Калеа » Изоставеното селище в гората

Изоставеното селище в гората

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

Медив

avatar
[You must be registered and logged in to see this image.]

Медив

avatar
Медив пристигна в Калеа малко след като премина през портала. Чувстваше се зле, дори по - зле от последния път в който беше използвал телепортиране. Напоследък се чувстваше зле дори след собствените си телепортации на по - къси разстояния.

Вечерта беше красива, както и градът със своите светлини. За магьосника беше рядкост да излиза извън Елетол и останалите градове му правеха силно впечатление. По улиците беше оживено. Хората бяха едновременно подобни на тези в неговия град но и същевременно много различни. Може би защото бяха съвсем други същества. Макар вечерната хладина да го ободряваше, Медив реши да си потърси по - набързо място за отсядане. Откри наблизо един мотел и отседна там. Очевидно имаше много посетители в града нпоследък и трудно се намираха свободни стаи. Той се задоволи с една евтина таванска стая, в която май имаше плъхове. На него не му направи впечатление, и преди бе живял с такива.
Вечерта премина в нощ, а нощта в ден. Магьосникът се наспа доколкото можа и стана рано. Беше си донесъл една дебела книга с информация за редки билки. Зачете се в информацията в нея.

Каква все пак бе целта на идването му тук? Засраменият исполин бе живял в изолация, скривайки присъствието си и странейки от хората. Изпитваше апатия към това какво ще се случи с него в бъдеще. Но в последно време усещаше твърде голямо физическо и спихическо изтощение. Сякаш магическите му сили го напускаха. Апатията му се разсея леко, защото губейки силите си, сякаш губеше много. Не бе свикнал да бъде обикновен и явно това подсъзнателно не му допадаше. Освен това вероятно щеше да умре. Сега търсеше вариант за подобряване на състоянието си. Не се знае в какво се беше вкопчил, за да иска да запази себе си. Ако просто оставеше нещата така всички проблеми щяха да изчезнат.
В книгата имаше едно разстение - мощна и много рядка билка, която можеше да укрепи магическите сили на съществата. Намираше се само в Калеа и беше турдна за откриване. Медив отвори записките си - беше направил дълго проучване относно възможното и местоположение и сега оставаше само да свърши работата за която бе дошъл. Изчерпа допълнително количество магия в това проучване.

През  следобед той излезе и потегли към горите. Ако беше изчислил правилно местоположението, щеше да му отнеме към два часа. Някъде през половината път се натъкна на нещо странно. Пътуваше из гората, когато усети някаква много странна енергия наблизо. Отклони се леко от пътя си и откри някаква купчина от изоставени къщички. Беше странно защото бяха закътани в гората, изоставени и изключително плашещи. А енергията им...в целия си дълъг живот Медив рядко бе усещал нещо подобно. Любопитсвтото го надви и влезе в една от тях. Вътре цялата беше изрисувана с някакви символи, пентаграми и всякакви подобни неща. Не бяха по частта на магьосника, защото бяха свързани със религия може би ? И останалите няколко къшички бяха в подобно състояние. Според Медив някой бе направил грешката да призове нещо много опасно на това място. А какво бе станало по - нататък не се знае. Магьосникът не усещаше страх, но нещо определено го депресираше. Да не се окаже, че любопитството все пак убило котката. Забравяйки за какво бе тръгнал, той продължи да разглежда символите.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Луцифер

avatar
Админ
Админ
ПС: тцтц бъгна ми се първия пост хаха



Последната промяна е направена от Луцифер на 11/6/2018, 21:30; мнението е било променяно общо 1 път

Луцифер

avatar
Админ
Админ
Преди няколко години, Луцифер беше се заселил в едно селце в околията на Калеа. Но никой не го знаеше като дявола, а като човек на име Джак. За някой би му се сторило странно, самия Дявол, да се разхожда в човешко тяло и да бъде сред хора, малко неуместно, но като създател на демоните, беше длъжен да разбере кой не следва заповедите му... Бяха минали няколко месеца, без злополуки в селцето, когато накрая един от демоните се беше появил и бе подмамил един от жителите да убие собственото си семейство, разбира се човечецът беше арестуван, но явно демона не си беше свършил работата, защото човека започнал да говори за расата на демоните - Ракшаса и че демон го е примамил да извърши всичко това... При което по-голямата част от селцето го мислили за луд, докато по-старите жители, които били не просто хора, а мириани... По принцип селето никога не е било враждебна зона, до този момент, когато разбрали че вече не можели да се крият, заради демоните... В крайна сметка Луцифер, все още дегезиран като простия Джак, решава да повярва на човека, не защото искал да му помогне, а заради демона, за да го накаже или просто да го убие..
Дълго умувал как да го направи, без да разберат за истинското му име в свръхестествения свят, защото всеки би бягал от него, смъртен или някакво друго същество... Навсякъде всявал ужас и смърт, но успял някрая да се направи на по-тъп човек и никой не го разбрал.. Минали още няколко месеца и в следствие от този случай с човека избил семейството си, станали още такива неприятни за простия човек случай, при които мирианите дори не били замесени, а това влияело лошо за тях, защото някои от по-старите обикновени жители на селото били за тях по-късна вечеря, все пак всеки ги знаел като канибали...
Луцифер, т.е. Джак, бая разпитвал, докато накрая не бил отвлякан от мирианите, е всъщност той се е оставил в случай, че демона е при тях... Опитали да го сплашат, като му показали какво би му се случило, а за показ били довели, човека от първия случай в селото, който бил избил семейството си, зя тяхно съжаление, Луцифер се зарадвал... И след няколко дни, никой не бил чул повече за това семейство от мириани... Било му писнало да се преструва на човек и ги бил избил, поне така се водили, след като не били намерени труповете им.. Всъщност реално ги бил избил, но вселил в техните тела нови демони, които създал, за да следват другия демон...
След като и те не могли да го открият, нрава на Луцифер не издържал и една късна вечер, докато всички били заспали, той избил цялото село, включително новите демони, които бил създал и някои хора, които не подозирали съвсем нищо и по късмет или съдба и самия демон, който  го разигравал няколко години... Но оцелели няклоко човека, които от своя страна почнали да изучават всякакви символи, за да прогонят злото от селото им. Но за Луцифер, за един от четирите архангела, които единственото нещо което може да ги убие е архангелското острие, което може би не съществува вече... Къщите били изрисувани, но и това не спряло дявола.. След една година бил изчистил всичко, като кръв и тела, оставил просто рисунките на простите хора по стените на къщите, пентаграмите и изреченията написани на стените... Единствено оставил заклинание, което било, че ако дойде някой в селото той ще го усети.. През годините никой не посещавал това село и в последствие то станало изоставено..
След няклоко години, в днешно време, Луци усети, че някой влиза в това селце, при което решил да види, дали това е поредния демон или е някой прост човек, когото можел да изплаши.. Оо дори беше и уцелил къщата, в която пишело на една от стените "Не вярвай на Джак", явно беше момента, в който Джак щеше да се възроди отново за няколко дни...
Докато съществото оглеждало символите, Луцифер се телепортирал зад него на 5 метра разстояние, без да окаже своето местоположение на създанието пред него и просто му прочел част от мислите, чрез които разбрал, че той не е просто човек, а магьосник - исполин, което му се сторило странно, но не искал да си разваля забавата с четене на мисли... Обърнал се за момент назад и на стенета зад Луцифер бил надписа "Не вярвай на Джак", а до надписа имало крушка, която нямало как да свети след толкова дълго време, но за да бъде малко по-зловещо, решил да скруи номер... Обърнал се към исполина и казал:

- След толкова години не очаквах да имам гости, извинявам се за бъркотията, не съм очаквал да имам гости. - казах му, докато го казвах крушката до надписа светна, озари мен и самия надпис и преди да каже нещо, избързах и казах:
- Оо аз съм Джак, приятно ми е! - и се усмихнах дяволито..






Bite them! Poke them! Torture and gore them! Bug them! Tease them! Mess with their heads!
Score them! Gore them! Skin them and where them! Burn them! Grill them! Rattle their bones!


[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]

Bite them! Eat them! Torture and beat them! Maim them! Kill them! Cut off their heads!
Slay them! Flay them! Rip them and pull them! Dance on their graves cuz now they are Dead!


[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]
Spoiler:
[You must be registered and logged in to see this link.]

Медив

avatar
Прокара показалец по едната пентаграма и изтри съвсем малко от нея. Беше рисувано с нещо като въглен, но не точно. Също беше направено сякаш набързо. Магьосникът предположи, че може би са се страхували от нещо или някого, когато са ги рисували. Явно бяха символи за защита, имаше и някакви текстове, молитви може би. Честно казано тези неща не бяха изобщо в сферата на Медив и той не разбираше чак толкова много.  
Усети някакво присъствие, което се появи неочаквано. Все едно се телепортира. Не усети вмешателството в главата си, защото съществтото беше много силно. Достатъчно силно, за да може безпроблемно да прочете мислите на Пазителя без той да го усети. Така че Медив успя да усети само присъствието му. Беше много чувсвтвителен към аура, а точно тази нямаше как да се замаскира. Ако трябваше да опише аурата на съществото...беше нещо много странно. Нещо много черно, но запазило в себе си изящество.  Беше усещал нещо подобно в демоните, но те нямаха изящество. Това беше някой съвсем различен и непонятен за магьосника. Момент след като усети присъствието му, Медив чу и гласа му.  Извърна се и видя на пръв поглед нормален човек, с няколко сантиметра по – висок от него и с по – светла коса. Цялото му излъчване показваше, че не е обикновен човек, но със сигурност би заблудил другите обиикновени хора. Мъжът се извини за безпорядъка и се представи. Медив повдигна вежда, премествайки погледа си от новия си събеседник, към надписа зад него и после пак обратно.
- Явно последните Ви гости не са останали много доволни. – каза докато отново съзерцаваше надписа.
- Простете, не исках да навлизам в частна собственост, но мислех че е изоставено. А и мястото ми привлече вниманието, просто не можах да се сдържа. Казвам се Медив. – представи се, но все пак не вмъкна „приятно ми е“. Това щеше да е лицемерничене спрямо съществото пред него, а Медив не харесваше лицемерието.
След като мястото си имаше собственик, може би исполинът трябваше да си тръгне, но любопитството му растеше, още повече след като срещна този Джак.
- Тук ли живеете? – попита, макар че очевидно господинът не живееше тук, защото Медив щеше да го усети ако е наоколо. Въпреки желанието си да остане, Медив продължаваше да се чувства не на място. Все едно и мъжът и цялата околност изобщо не са от неговия свят. Което си беше и вярно.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Луцифер

avatar
Админ
Админ
Медив интересно име и доста рядко срещано, едно от първите, които беше срещал откакто бе излязал от клетката си. А любопитството му нарастна щом го попита дали е от тук, е ако беше едно време, щеше да му отговори подобаващо, но в момента Луцифер си нямаше място в света, все пак можеше да си прави каквото си иска, докато не се намери някой по-силен от него, по-скоро бог или подобен на бог... За съжаление в района на Калеа живееха доста такива, но това не го притесняваше, все пак беше Дявола, безкруполен стратег и доста лесно се разпалваше, но за сравнение на това в последните си дни се опитваше да е по-дружелюбен към всички същества.. Дори и ангелското му сияние да беше на максимум и не му пречеше да се разяри както бе правил преди със селцето, в което се намираше... Реших да му отговоря подобаващо:
- Ами преди време живях тук в селото, не в дадената къща, но тук бях... В последствие се случиха някои събития и селцето стана такова, каквото го виждаш в момента.  - с това се издадох, че съм доста по-стар, а видно изглеждах младок....
- Но интересното е, че прост човек не би открил това селце току-така, все пак бе запечато от велик магьосник преди време, но едва ли ще ми повярваш... В днешно време не се вярват на подобни неща, магьосници, демони и подобни свръхестествени същества. - това си беше истина, обикновените хора не мислеха за такива неща, а просто да оцелеят ден за ден, а точно това се нравеше на Луцифер и по принцип, той нямаше намерение да остава живи хора, все пак за да отмъсти, че го прокубиха от Рая, заради това че е изказал своето мнение спрямо хората, веднага бе изхвърлен, е точно за това щеше да си отмъсти.
- Мога да те разкарам из селцето, но разбирам, че щом си проникнал тук, не е било просто случайност, търсиш нещо, но дано да не е свързано със събитията за селото, което ме опасява само за едно... - че има шанс да е нещо като помощник на демона, заради когото Луцифер беше унищожил селото.. Но имаше и възможност да е нещо съвсем различно, което до някаква степен би го успокоило...






Bite them! Poke them! Torture and gore them! Bug them! Tease them! Mess with their heads!
Score them! Gore them! Skin them and where them! Burn them! Grill them! Rattle their bones!


[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]

Bite them! Eat them! Torture and beat them! Maim them! Kill them! Cut off their heads!
Slay them! Flay them! Rip them and pull them! Dance on their graves cuz now they are Dead!


[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]
Spoiler:
[You must be registered and logged in to see this link.]

Медив

avatar
Не беше сигурен дали ще отгховори на въпроса му.  Човекът или по – скоро съществото беше някак прекалено интересно за магьосника, заради това нямаше против да завърже разговор. Дали беше опасен вече е друг въпрос, но Медив вече бе загубил способността си да се страхува преди много, много време. Особено в последно време, когато просто нямаше какво да губи.
Джак беше или може би се стараеше да изглежда любезен, което не беше никак зле за Медив. В последните десет – двадесет години той почти не беше комуникирал с друго живо същество и може би донякъде бе загубил способността за комуникация. Надяваше се това да не си личи прекалено много.  И все пак мъжът отговори на въпроса, при това изчерпателно.  Очите на исполина добиха особен блясък, когато събеседникът му спомена, че над селцето е било направено заклинание от силен магьосник. Поредното доказателство, че силите му отслабваха със всеки изминал ден. Въобще не беше усетил, че тук е правено заклинание...Напук на размислите по – рано, за пръв път от много време, Медив изпита лек страх. Страх от непознатото, от живота без магията с която си свикнал и страхът от това, че когато силата не му достига да поддържа физическото си тяло младо, той ще остарее за не повече от месец и ще умре.  Бързо разкара мисълта и се залсуша какво казваше мъжът.
- Вярвам ти, защото мога да усетя енергията, аз съм исполин. – май до тук беше с „не вярвай на Джак“
- Истината е, че дойдох случайно. Усетих енергията от мястото от два километра и се отклоних от пътя си. Наистина търся нещо, но то е по – нататък в гората. - Медив повдигна с една ръка дебелата си книга с билки, която беше държал през цялото това време. Разговорът досега го навеждаше на мисълта, че Джак има много общо със станалото в селцето и ако магьосникът беше дошъл специално заради това, може би щеше да си има проблеми. В сегашното си състояние не можеше да си позволи много спречквания, защото щеше да ги загуби.
- Ще се радвам да ми покажеш селото. Изглежда недокоснато от години. - съгласи се с предложението и огледа за последно стаята, в която се намираха.
- Как изобщо има ток? - погледна отново премигващата лампа. Не искаше да се прави на тъп, но все още не знаеше доколко и какво въпроси е добре да задава.
- Все пак всеки си има тайни и като цяло не е моя работа...така че няма да задавам много въпроси. - каквато и дивотия да бе станала тук, Медив не бе в състояние да съди, защото и той имаше за какво да бъде съден. И той самият бе оставял руини след себе си. Не винаги би се радвал някой да си вре носа, та разбираше защо биха поставили заклинание.

Луцифер

avatar
Админ
Админ
Ясно магьосника не е свързан със спомените от миналото, тоест няма връзка с демона от преди години, което беше добре, нямаше да умре скоро, можеше и да остане приятел, кой не иска магьосник под ръка, хаха. След още малко размисли казах:
- Добре, притесненията, че си свързан с човека, не човек, по-скоро демона отговорен за станалото със селото, отпаднаха... - наблегнах доста над думата демон, защото исках да стане ясно, че станалото е заради демон.
След което той се съгласи да обиколим селото, добре че имах телепатия, освен че можех да чета мисли, можех да вкарвам и мисли или по-скоро видения в главата му, тоест можех да му покажа как е изглеждало селото преди всичко случило се, да види какъв рай е било тука, а заради един демон всичко е пропаднало.
След което ме попита, как изобщо има ток, интересен въпрос бих казал, но реших да го завържа, така че да не стане явно все още кой съм, на по-късен етап можеше и да се разкрия.

- Мисля, че няма какво да видиш много в селото, но както казах, мой близък познат исполин го омагьоса мястото, от същия човек научих и някой трик, два, които ще ти покажа през похода из селото. - след което млъкнах за момент и продължих:
- А за това как има ток, ами обясних ти за този мой познат исполин, не съм сигурен дали все още е сред живите, но той свързва селото със съществото, което може да навлезе в него, тоест по по-кратък начин, селото в момента е свързано с теб, спокойно не ти черпи от силите, просто тези електрически неща започват да се пробуждат бавно, заради теб, а премигането на лампата, което забеляза може да значи, че силата те напуска? - зададох го като лек въпрос, след което допълних:
- И разбира се можеш да питаш, както казах опасенията ми, че си свързан с точно този демон от миналото на селото ми отпаднаха, никой не знаеше неговите творения, освен мен, все пак аз го преследвах. - сигурно ще си помисли, че съм даден вид ловец на демони, което няма много смисъл, ако след време кажа кой съм, но се връзва с всичко до сега. Е все пак съм умел стратег. След което допълних малко за себе си:
- Накратко бих ти казал за мен, че се скарах със семейството си, изказах си моето мнение по даден въпрос, на братята ми и баща ми, това не им хареса и ме пропъдиха от дома ни, сега съм просто скитник на Мистик Айланд и на цялата земя. А Калеа е чудовато място, тук можеш да срещнещ доста същества, а ако си и безстрашен, като мен, можеш да оцелееш навсякъде. Но всеки има от какво да се бои, тоест какво да го спре или убие, еми поне за мен, бих казал, че единственото уръжие което може да ме убие е унищожено преди 2-3 века. - С това буквално му разкрих от части, че съм много стар като създание, а уръжието беше архангелското острие, което наистина вече не съществуваше, другото може би оръжие е оръжието на Смъртта, все пак то убива всичко, тоест няма какво да го спре...
Докато вървяхме по пътя, който беше вече на дупки, дворовете на къщурките бяха обсипани и скрити под трева, а дръвчетата и дървените къщи бяха започнали да изсъхват и рушат... Докато вярвахме продължих с кратко обяснение за символите, които видяхме в къщата:

- А онези странни рисунки на стените и символите и пентаграмите бяха, за да можем аз и другите заселници да прогоним, убием или поне да спрем демона, но нито едно от всичките тези неща не успя да го покори. - Е тука вече цитирах себе си, но трябваше да го навържа в историята и да не бъде толкова явно, като изкюлчим надписа над мен, ако беше малко по-умен, все пак е исполин можеше да сметне, че демона и искал хората да се обърнат срещу мен и за това са писали тези неща за мен. Но кой знае можеше и да не се хване..
Вървяхме и стигнахме до центъра, където имаше пейки, някои едвам се държаха, някои се бяха счупили, но имаше две-три, които изглеждаха все още здрави, запътих се към едната и седнах, приканих и гостенина ми Медив, като му казах:

- Седни моля, както ти казах, научил съм един-два трика от магьосника, запечатал селцето, бих ти ги показал, но трябва да се седнал със затворени очи... - все пак трябваше да вкарам част от моите спомени, преди всичко да стане зле в селото, и след като си отвори очите, да може да види със собствените си очи, какъв рай е било тука и после да сравни в днешно време какво може един демон да промени, само и само да не следва правилата...






Bite them! Poke them! Torture and gore them! Bug them! Tease them! Mess with their heads!
Score them! Gore them! Skin them and where them! Burn them! Grill them! Rattle their bones!


[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]

Bite them! Eat them! Torture and beat them! Maim them! Kill them! Cut off their heads!
Slay them! Flay them! Rip them and pull them! Dance on their graves cuz now they are Dead!


[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]
Spoiler:
[You must be registered and logged in to see this link.]

Медив

avatar
Явно мъжът се бе опасявал дали Медив не е свързан с демона, заради когото селото е станало така. Исполинът се досещаше, че може би става дума за демони по рисунките и заклинанията по стените, но след като го каза на глас, усети неприятна тръпка. По принцип изобщо не ги харесваше, заради станалото в миналото, но от друга...все още имаше частица от влиянието на Сарджерас в себе си. Винаги е имал слаба психика и лесно податлив ум заради това.
- Не се притеснявай, всъщност гледам да отбягвам демони. - отвърна набързо преди Джак да започне да говори отново. Реално не отбягваше само демоните, а и хората и всички останали. Може би сега за първи път говореше с някого спокойно, без да бъде обвиняван и сочен с пръст. Без да изпитва чак толкова голяма вина. Слушаше с интерес какво говори събеседника му, но когато спомена това за лампата, Медив не можа да изконтролира реакцията си и се ококори насреща му. Със сигурност не очакваше това да е отговора на идиотския му въпрос отпреди и го хвана неподготвен.
- Всъщност това е причината за пътуването ми в гората. - отвърна. Не искаше да показва колко точно от силата си е изгубил, но Джак вероятно имаше вече представа. Колкото повече стоеше в компанията му, толкова повече усещаше силата му и влиянието и. Ако отслабнеше още малко дори можеше да бъде погълнат, но това, която преди мислено беше нарекъл "изящество"сякаш му носеше спокойствие. Трудно отделяше мислите си от този контраст на добро и зло в съществото. Тъкмо когато мислеше за това, Джак му разказа малко от миналото си, но това породи още повече въпроси. Медив не искаше да си вре носа където не му е работа, но все пак нямаше как да не бъде любопитен. Не и когато усещаше тази смесена аура.
- Семейството ти звучи доста строго. Как ти е по - добре, с тях или без тях? - полюбопитства леко, защото той самият никога не е имал семейство. Грубо казано майка му беше спала с някого, само за да осигури следващия Пазител. Баща му вече едва ли беше жив, а майка му се беше отдалечила някъде, ако изобщо имаше сили да запази младостта си, а чрез нея и живота си. Нещо, което Медив също поддържаше всеки ден.
Докато вървяха, оглеждаше околните къщи. Всички бяха разбити от времето и природните стихии. Предмети все още бяха захвърлени. Имаше всичко, но не и хора. Джак го подкани да седнат на едни доста порутени от времето пейки. Медив прибра книгата в мешката си и седна, разклащайки скърцащата пейка. И двамата си бяха здрави мъже, доколко щеше да ги издържи горката пейка не се знаеше.
- Момент само. - исполинът докосна облегалката на пейката и след секунди от земята започнаха да се издигат корени с листенца по тях и да обгръщат караката на пейката и долната част на седалката. Беше достатъчно, за да я заздрави и без да се налага да разстава Джак, който вече се беше настанил. Медив се усмихна, защото скоро не си беше позволявал да прави магии. Това го успокояваше и му даваше някаква надежда за бъдещето. Седна, отпусна се и затвори очи. Знаеше, че за използването на телепатия чрез образи е добре и приемника да е леко концентриран, а най - малкото спокоен.
Наоколо не се чуваше нищо, но Джак вече беше започнал да предава спомените си в главата на Медив. Всичко започна с това, че тъмнината се превърна в светлина. Вече беше започнало да се стъмва, но в главата на магьосника картината изобразяваше ден. Някъде през лятото, защото хората разботеха в малките градинки около къщите си. Няколко деца се гонеха, чуваха се звуци от домашни кокошки и в селото цареше оживление. Доколкото виждаше по стила на обличане на хората, случката се разиграваше преди доста време. Джак обработваше мислите в главата на Медив толкова добре, че той можеше да чуе звуци и да усети аромати. Дори почти усещаше топлината на слънцето. Показа му още няколко неща* след което магьосникът отвори очи и всичко изчезна като мираж. Беше хладно, пусто, тъмно и разбито. Беше тъжно. Медив рядко изпитваше тъга, но това му повлия по някакъв начин. Чудеше се дали на Джак му е тъжно за разбития му дом. Дали блъфриаше за някои неща, или просто не казваше част от истината. По - скоро второто, защото обикновено Медив можеше да различава лъжата от истината.
- Било е доста хубаво. Дори аз бих живял тук, като изключим че предпочитам да живея на по - усамотени места. - чак сега усети колко му липсва кулата, в която живееше сам с тонове магически книги, предмети, духове и единствено с чирака си. Беше я напуснал още преди двадесетина години, защото тя принадлежеше на Пазителя, а той се издъни. Но така или иначе вече нямаше пазители, той беше последния, може би щеше да се върне някога. Ако доживееше разбира се.
*Ако имаш други неща наум ги допълни ^^

Луцифер

avatar
Админ
Админ
Медив успя да закърпи пейката на която седяхме, с магия, което не беше зле, все пак е едно доста старо място. За пръв път го виждах да прави магия. Усетих, че наистина не му остава много, можеше и да му загатна леко за помощ, тоест да го открехна, че може да го възстановя, тоест да го излекувам напълно, за силата нямаше как да му дам, но поне можех да му предам дълъг живот..
Показах му хубавата страна не селото, нямаше смисъл от това да му показвам как демона започна всичко с първите си стъпки, когато накара горкия човек да убие семейството си, превърна го в луд за повечето хора, което доведе до събуждането на мирианите и на техните подвизи срещу мен, неподозирайки нищо, все пак добре се бях дегизирал едно време. Спомените, които му предавах свършиха със една сянка, силует, едно черно същество, което нямаше видим образ, защото той, демона витаеше в околната среда, но след дълги години беше взел човешки образ, една от жертвите му, тоест човек, който беше починал, а той просто си беше откраднал тялото. Също и му загатнах още една фигура, в деня на унищожението на селото, поне за по-голямата част, все пак имаше оцелели, които след време искаха отмъщение, но не успяха да го получат, все пак ако бях обикновен ангел, тези пентаграми и символи щяха да ме спрат, но аз бях и все още съм един от четирите архангела, а това значи, че такива неща, като магии и подобни не ни действат, ако сме с пълни сили.
Та показах му отново една тъмна фигура, фона беше вечер, не се виждаше лицето или тялото, просто като сянка, стояща на този същия площад, където бяхме седнали с исполина. Тази сянка, аз, гледаше към една от къщите, бях разбрал в кой се беше вселил демона, но беше късно, бях избил повечето от населението на селцето. Гледах към къщата, всичко при нея беше тъмно, нищо не светеше, а аз бях леко ядосан, защото всякаш той се предаваше толкова лесно, или не подозираше, че го следях след толкова време. Когато се ядосвам, очите ми ставаха червени, тогава се разбираше кой съм наистина, нямаше човек или същество, което да ме познава като Джак, и в следващия момент при разбирането, че Джак не съществува, а Дявола е на негово място, всеки се плашеше, това че семейството ме пропъдиха и баща ми, Бог, създателя на всичко живо, ме прати долу на земята при съществата, които мразех толкова много и оспорвах решението му постоянно, беше най-лошото, защото той ме превърна в Дявола, аз не го исках, а това да си Дявола, за хората и другите същества означаваше да си лош и зъл, е аз си бях, но не произлиза всичкото лошо на света от мен, но никой не вярваше на това. Беше ми писнало да не ми вярвата, за това взех задачата в свои ръце. Не съм съгрешил, като създадох първия демон, Лилит, тя трябваше да докаже на Бог, че хората не са това, което той смята, но и това не сполучи, а аз все още бях отлъчен от Рая.
Сянката тръгна към къщата, а очите светеха в червено, от спомена можеше само да се видят очите как светеха, нищо повече. Можеше да придаде и леко динамичност към всичко това все пак, Медив можеше да си помисли, че това което му показвам е демона, е при първата сянка беше той, но втората, втората сянка беше различна.

- Сигурно видя доста красиви неща тук в селото, да имаше ги, всичко съществуваше, единственото което се понрави беше, че демона дойде баш тук и започна своето бавно избиване на селото. - спрях и се замислих какво да му отговоря на въпроса за семейството, реално ако нещо от миналото ми не беше станало така, можеше и да ми е добре с тях, но след всичкото случило се, отказвам се от тях, те ме превърнаха в нещото, от което всеки бяга и което всеки обвинява.
- За семейството ми, ако бяхя се развили в друга насока нещата, можеше и да ми е по-добре с тях, но след толкова дълги години, съм по-добре и без тях, а и си създадох семейство... - след което замълчах, не можеше да се каже точно семейство, това че съм техния създател, не означаваше, че ме почитат като баща, демоните - ракшасите. За повечето дори вече бях мит, все пак, след като бях вкаран в клетката ми, за повечето останах история.
- А за твоя проблем, може и да имам решение, но едва ли ще ти хареса. Като вид сделка е, но понеже това поражда мисли за демон, а ти не ги обичаш и гледаш да ги отбягваш, може и да не ти хареса наистина. Но ако се замислиш по-навътре в нещата, сделките не са създадени от демоните, а по-скоро от Дявола... Хахаха кой ли ще предположи че ще го кажа това, ако съществуваше Дявола, ще съществува и Бог, по-скоро силата, която е създала света, предпочитам да я наричам Бог, ако едното съществува, съществува и другото и в света няма да има толкова гадости и отмъщения и какво ли още не.. Какво мислиш дали съществуват подобни сили? - попитах го, трябваше да знам какво мисли, все пак ако се стигнеше до момента в който, сключим сделка и го излекувам, и му дам дълъг живот, би се усетил кой съм. Но исках да знам предварително какво мисли, за да разбера как би реагирал след повечето от нещата които вече се случиха..






Bite them! Poke them! Torture and gore them! Bug them! Tease them! Mess with their heads!
Score them! Gore them! Skin them and where them! Burn them! Grill them! Rattle their bones!


[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]

Bite them! Eat them! Torture and beat them! Maim them! Kill them! Cut off their heads!
Slay them! Flay them! Rip them and pull them! Dance on their graves cuz now they are Dead!


[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]
Spoiler:
[You must be registered and logged in to see this link.]

Медив

avatar
Преди да отвори очи "видя" и някакви тъмни сенки. Предполагаше, че са на две различни същества, защото очите на единия бяха много по - различни, по - отчетливи. Медив не бе виждал такива през живота си, никой от демоните, които бе срещал не е имал такива, само бледи подобия. Джак със сигурност не му показваше това случайно. Може би споменатият демон не бе единственият, който имаше пръст в станалото, все пак сенките бяха два. Със сигурност събеседникът му му поднасяше доста подсказки и за себе си и за случилото се, но не се знаеше дали исполинът щеше да ги свърже напълно.
Може би за пръв път Джак спомена каквто точно се беше случило тук на глас, тоест че хората са били избити. Причината все още не беше напълно ясна, но когато ракшаса бяха намесени, не винаги имаше солидна причина. Тези, които магьосникът бе срещал копнееха единствено за унищожение и сила, а този, който беше контролирал ума му го наричаха "враг на всичко живо". Но наоколо със сигурност имаше много по - силни демони и същества от Сарджерас.
Изслуша отговора на събеседника си за семейството. Разбираше какво има предвид, макар да не му се беше налагало да се занимава с роднини. По принцип гледаше да живее по принципа на това кое е правилно, опитваше се да бъде достоен за позицията си на Пазител, но точно заради това знаеше, че е важно понякога да се застъпваш и за себе си. Грешката която бе направил не бе никак малка, но понякога обвиняваше и околните, че го заклеймиха с лошото, което е направил, но не споменаха всичко хубаво преди това. Отговора на мъжът звучеше все едно просто си има жена и деца, но може би имаше друго впредвид. Някаква издайническа нотка в гласа му.
Джак му привлече вниманието, като каза че може да има решение за проблема му. Исполинът беше наясно, че вече се е разбрало доколко са му отслабнали силите и леко се засрами. Все пак според късмета си трябваше да срещне толкова силно съществто точно когато е започнал да се превръща в развалина  и да изглежда толкова жалък. Ако предишният Медив беше природна стихия, сегашния бе просто едно изсъхващо дърво на неплодородна земя. Събеседникът му придружи предложението си заедно с въпрос какво мисли за тези "библейски" както ги наричаше Медив тематики.
- Не че чак толкова не ги понасям, просто тези които срещнах последно преобърнаха света ми. Може да се каже, че заради тях съм в това състояние. - засмя се, макар да беше не на място. Знаеше, че Джак не е просто демон, ако той предложеше да му върне силите - беше способен да го направи. Не е като да се познаваха повече от час, но усещаше силата му. Но няма същество, което да ти свърши такава услуга без да иска нищо в замяна. А Медив се страхуваше какво би било това нещо. Все пак не ценеше живота си чак толкова. Вероятно и с това беше свързан следващия му въпрос. Донякъде беше хубаво, че питаше Медив за мнението му. Затова магьосникът знаеше, че мъжът каквото и да беше, не беше просто ракшаса. Тези, които бе срещал никога нямаше да попитат за мнение. Замисли се първоначално, защото май досега не беше размишлявал по тази тема. Животът му бе протекъл в съвсем друга насока - там, където имаше само магия, а демоните дойдоха по - късно.
- Би било надуто от моя страна да кажа, че не вярвам. Вярвам, че има такива сили, все пак в този свят има магия, наука, съживени трупове, расата беншира...- Медив много добре знаеше, че ставаше въпрос за този бог, който е един, а не за езическите богове беншира. Те също бяха много силни и вероятно бяха спомогнали за света в някои аспекти, но бе чувал и за Единствения.
- Виждал съм демони и се съгласявам с теб, че щом тях ги има трябва да има и Бог, разбира се и Дявол. Не искам да обидя тази света сила, но...доколкото знам Дявола ако го призовеш ще ти откликне, а Бог не...- не беше сигурен дали беше правилно да казва точно това. Не че малка прашинка във вселената като него ще тръгне да критикува самият Бог, но ако създадеш нещо се предполага, че трябва и да се грижиш за него или най - малкото да си понесеш последствията, когато то излезе извън контрол. Дори ако това означава да го унищожиш. А на земята доста неща излизаха извън контрол. А не беше чувал Бог да откликва на  хората в беда. Не и през времето, в което Медив съществуваше.
- Като цяло говоря малко неподготвен, защото не знам много за нещата в тази област. Сигурно ще си кажеш, че съм живял под скала и то донякъде си е така. - засмя се отново.
- Да не говорим, че не съм и религиозен и това прави познанията ми съвсем малки. Рядко съм излизал от Елетол и може да се каже, че съм срещал само демони и няколко етефала. Ти си първото по - различно същество което срещам и някак си съчетава аурата и на двете, но стократно.
Нямаше нужда да пита за неговото мнението относно темата, защото го беше разбрал по думите му. Медив би трябвало да бъде тъп, за да не се досети, че Джак имаше нещо общо с изброението раси или нещо подобно. Нещо, което може би е било там, когато светът е бил млад. Все пак трябваше да отговори и на предложението му. Независимо, че беше сделка нямаше как Медив да няма и леко желание в душата си. Лесния начин винаги изглежда най - приятен. Но пук пукаше ли му наистина какво ще стане с него, та да си усложнява живота.
- Благодаря ти за предложението, но мисля да пробвам първо моя начин - една много рядка билка, която вирее наоколо. Ако не стане или ще потърся теб или ще оставя нещата както са си. Живял съм петорно или повече на живота на нормален исполин, предполагам все някога трябва да дойде края.
Сведе поглед в краката си. Надяваше се да не е обидил събеседника си, но не бе изключено след време да опре и до помощта му все пак. Един вид знаеше къде да го намери благодарение на заклинанието тук в изоставеното селце.
- Все пак ми е любопитно...каква би била цената, която трябва да платя? Не си длъжен да отговаряш, но досега не ми е предлагана такава сделка. - Вдигна поглед от земята и погледна отново мъжът до себе си. Наоколо вече беше станало прекалено тъмно и скоро трудно щяха да се виждат. След като разбере отговорът вероятно щеше да направи още една лека магийка, която нямаше да му вземе много от силата.

Луцифер

avatar
Админ
Админ
Изслушах го внимателно, особено за това, че ракшаса с които се беше срещал са били ужасни, каквито са си по принцип и че заради тях и в това състояние, в което е в момента, да е все можех да му помогна, все пак някои демони не са това което бяха, след като напуснах Ада, а и през последните 10 000 години затворен в клетката, не можех да командвам аз парада и всеки се е смятал за шеф там долу, при измъчените души на простите хора и същества. Реално да си Дявол, означаваше много, а и е специална задача, защото гледаш и тормозиш душите на най-лошите хора и гледаш да не избягат от своите затвори. Задачата си е наистина отговорна, за това и Бог я посвети на мен, на любимия му син, който отпрати от Рая и заточи при хората на Земята.
Но дотук исполина беше прав, Бог, създателя на всичко, се беше оттеглил от трона си и беше оставил хората и съществата да се развиват по свое си и не му пречеше, това че скоро можеше да настъпи и края. Но това е малко по друга история, докато аз, Дявола да отзовавах се, докато можех, но след като ме вкараха в клетката, гледах света отвътре, как се разраства бавно по бавно и как хората спираха да вярват в митичното, а съществата се отделиха от хората, за да си живеят по техен си начин. Имаше вражди, имаше битки, а аз затворен си седях, гледах безучастен, а след като някой беше победен, винаги аз бях в устата на хората, защо този е загубил, защо се е прирастнало в битка или война.. Докато татко, Бог, си седеше горе на трона и гледаше с учудване как всичко се развива в грешната посока, както едно време аз му бях казал, че точно те хората ще доведат до края на това което той беше създал, но все пак не ме освобождаваше от клетката, и аз не го разбирах понякога..
След което спомена за ракшаса и за етефалите и че аурата ми се слива с двете раси, не лъжеше, но той може би не знаеше, че всъщност ракшаса преди време са били просто хора, но след моята намеса, еми промениха се доста и станаха по-лоши, промениха се и душите им, нямаше ги.

- Всъщност, щом не си религиозен, сигурно ще ти е интересно, да разбереше че ракшаса - демоните, преди време са били просто хора, нормални хора и след време с намесата на някои сили, някои вярват че е Дявола, други магията, се превръщат в тези изчадия на Ада. Аз нямам лично мнение кое от двете е. - все пак аз ги бях създал, много добре знаех, кое е вярното.
- Може да ти се стори налудничево, но според опита ми, едното от двете е станало, но може и двете, но наистина са били хора преди да се превърнат в демони. Източника не мога да си го кажа. - сведох и аз глава, все още нямаше как, малко по-късно щях да му покажа.
Но аз и не бях просто етафал, бях по-могъщ, бях архангел, в света съществуват четири такива същества и още две, които няма как да бъдат убити, оръжията са унищожени, а за другите две същества, татко и ... няма какво да ги събори, какво си поискат го създават, няма кой да ги командва, седят най-високо на веригата отгоре.
Започна вече да се стъмнява, когато той се отвори и спомена за тази билка, с която би пробвал да реши проблема си. Тогава се усетих, че може би заради това, демона от преди е дошъл точно в това село, защото е търсил тази билка, която аз знаех къде е, все пак докато бях все още в Рая, преди да бъда пропъден, аз я бях откраднал от Райската градина и я бях посял наблизо до селото, без да оставам следи никъде, не знам от къде Медив знаеше за нея, а демона още повече от къде той знаеше за нея, явно и имало кой да ме проследи и да види какво съм сътворил. А билката наистина можеше да го излекува, но нямаше да му върне магията, доколкото аз знаех от разказите на баща ми, но от него можех да очаквам всичко, така че може да е скрил нещо. В следващите минути, слънцето вече не се виждаше на хоризонта, а в околията лампите на площада където бяхме, бяха наистина стари, но не бяха нищо в сравнение с тези на хората, все пак канибалите, можеше да са човекоподобни, но имаха техника по-велика от тяхната. Лампите почнаха да светят леко, някои блещукаха, прекъсваха и пак засветеха.

Медив беше странен исполин, стоеше да мен, до нещо толкова могъщо, което сигурно подозираше какво съм, но беше спокоен от факта, че нещо може да му се случи. Това по принцип се забелязваше при съществата и хората, които нямат какво да губят в живота. Явно беше и време за втория му шанс.
- Медив.. - млъкнах, изправих се и го подканих да се изправи и той, при което той го направи и продължих разговора. - ... края ще настъпи за всички, ако както ти казваш и вярваш, че Бог, създателя на всичко, не откликва на молбите на съществата и хората. Има доста божества - беншири, които могат да бъдат като него, но защо да се грижат за създаденото от друг, след като те се грижат за собственото си създадено, в тези земи в Калеа, съществуват доста тикава Беншири. Да могъщи са, но никой не е сътворил, толкова различни раси като този Бог, за когото аз ти говоря. Дори съм сигурен и че никой не е създавал отделна раса от тях.
Поспрях за момент, защото по тази логика, която говорех, аз трябваше да се считам за бог, но съм паднал ангел.
Преди да се изправи, той ме попита и каква е цената на сделката, е всеки знае, че цената на сделката с Дявола е душата, но в момента се пробвах да живея нормално, бих казал, че ще има да ми връща услуга в бъдеще, както бях казал по-рано, кой не иска да ми исполин под ръка в трудни моменти. Е аз нямах трудни моменти, но какво ми струваше да имам приятел, винаги съм бил сам, дори когато създадох ракшаса, не запълниха нищо в душата ми. След което реших да направя нещо различно.

- В бъдеще ще имаш да ми връщаш услуга, само това, нищо друго не искам за сделката. - след което млъкнах и се загледах в лапмите, които блещукаха, реших и още нещо различно да сътворя.
Застанах пред него и го хванах го за рамото и преди да каже нещо, се телепортирахме, буквално до местоположението на билката. В далечината селцето все още се виждаше, а лампите светеха доста силно. Но аз виждах селцето, а той виждаше билката на земята, и около нея бяха порастнали още доста от нея. В момента, в който го бях хванал бях го излекувал напълно, плюс че и магията му се беше върнала, както го бях и замислил. Аз гледах селото, как свети отдалече, а той неподозиращ гледаше билката и сигурно му беше станало лошо от телепортацията, но след като му се бе възвърнала силата, може би не му беше чак толкова лошо.
Видях го как тръгна плахо към билката, сякаш не вярваше на това което вижда, спрях го и го попитах:

- Помниш ли когато бяхме в къщата и ти казах за лапмата, защо блещука. За момента ще искам да изгориш всяко нещо свързано с локацията на тази билка. Преди да я докоснеш, те предупреждавам, погледни натам, където аз гледам и виж какво ти изскача на хоризонта и помисли, заслужава ли си? - след което го изчаках да преосмисли нещата, все пак селото все още беше свързано към него и неговата магия, тоест трябваше да се досети, че всичко е минало, че е излекуван и да помисли дали си заслужава тази билка.
Тя за мен беше единственото нещо, с което си припомнях Рая, моя дом, дори и да вземе едно-две цветчета, струваше ли си, след като вече беше излекуван и възстановен напълно, а на мен не ми костваше нищо това действие.






Bite them! Poke them! Torture and gore them! Bug them! Tease them! Mess with their heads!
Score them! Gore them! Skin them and where them! Burn them! Grill them! Rattle their bones!


[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]

Bite them! Eat them! Torture and beat them! Maim them! Kill them! Cut off their heads!
Slay them! Flay them! Rip them and pull them! Dance on their graves cuz now they are Dead!


[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]
Spoiler:
[You must be registered and logged in to see this link.]

Медив

avatar
Имаше кратък период на мълчание, през него Медив просто се залуша в звуците от гората. Преди можеше да усети всички живи същества наоколо в определен радиус. Сега само можеше да ги чуе. И то слабо. Това му даде да разбере, че скоро ще започне да остарява. А за колко време ще се превърне в старец не беше ясно - месец, седмица а може би и ден. Не се бе замислял колко бързо се влушава състоянието му. А дори и не знаеше какво иска. Или за какво го прави. Нямаше абсолютно нищо останало в живота си.
След малко Джак отново заговори и Медив се разсея от размислите си. Започна да говори за демоните, произхода им и теориите относно това. Исполинът усещаше, че той знае отговора, но все още не го казва гласно. Беше му и ясно, че е тясно свързан с тези "среди". Говореше за тях, знаеше доста за тях, беше създание, с чиято сила не можеше да се мери никой, който Медив беше срещал досега. Изслуша го, в думите му имаше смисъл. Беше чувал за дявола, макар най - често хората около него да го използваха за ругаене. Вярваше, че Дяволът съществува, а същите тези хора просто не го бяха срещали и го приемаха за мит. Но доколкото знаеше той бе затворен някъде, Медив нямаше представа къде. Но едва ли беше просто мит. Просто човешките същества обичаха да отричат това, което е необяснимо или ги плаши.
Преди да успее да отговори каквото и да било, мъжът изрече името му и Медив го погледна в очите, защото звучеше сериозно. Изправиха се един след друг и нещата от там станаха твърде бързо, исполинът не успя да реагира на нищо от тях. Започна да говори и за расата беншира, в думите му имаше смисъл. Божествата се бяха грижили за земята в даден аспект, бяха създали някои раси, но християнският Бог беше нещо различно. Него никой не го беше срещал и от него се страхуваха много повече. Пророците носеха словата му, но се говореше че него го няма от много време. Медив беше чувал и етефали да се вайкат относно това. Медив нямаше как да съди, защото нямаше и понятие от тези неща.
В следващия момент Джак сложи ръка на рамото му и Медив моментално усети добре познатото чувство на преминаване през пространството. Като изключим повдигането в стомаха, се усещаше нещо като вятър, но не точно. Тялото ти за момент изгубва плътността си и пак я възвръща. Когато я възвърне, се намираш на желаното място. Мъжът му беше казал преди това, че единственото което ще иска за в бъдеще е някаква услуга. Портнаха се някъде по навътре в гората, но не много далеч от селцето. Медив дори не обърна внимание на бунтуващия се стомах, защото сякаш всяка клетка в него беше като нова. Белезите на започващото остаряване бяха изчезнали все едно никога не ги е имало. Няколкото бели кичура в хубавата му черна коса със сигурност бяха изчезнали, макар да не можеше да ги види. Леките бръчици по лицето също. Отслабналото му тяло се беше сдобило с нова сила, а магическата му мощ сякаш вреше. Но това, което бързо привлече вниманието му беше билката, за която беше изминал толкова път. Неусетно магьосникът пристъпки към нея без да вярва на очите си. Беше виждал нейна рисунка в книгата си, но тя беше черно бяла драсканица в сравнение с това как изглеждаше на живо. Приличаше повече на цвете с широки листенца, които буквално светеха. Беше бяла, но хвърляше сини отблясъци. Листенцата и все едно се движеха. Блясъкът се усили още повече, а Медив погледна Джак. Дали заради него билката издаваше такава светлина? Медив усещаше, че нещо я предизвикваше, нещо с което беше свързана. Не беше свързана с Медив, а нямаше никой друг наоколо освен Джак. С възвърнатите си сили, Медив усещаше още по - добре силната аура на съществото до себе си. Джак го спря и му проговори. Медив погледна в показаната му посока и видя селцето. Всички изгорели лампи светеха ярко, може би по - ярко отколкото някога са светили. Не се виждаше чак толкова добре, но на Медив му се струваше, че разрушенията, причинени от времето са се заличили и макар и изоставено, селцето сякаш беше реконструирано. Нямаше да се изненада от това, щом селцето беше свързано с магията на Медив. След като очеивдно му бе възтановена от Джак, тя беше голяма. Все пак не бе обикновен исполин, а Пазителят на Елетол. Е...след случките в миналото вече го наричаха последния пазител, но това е съвсем друг въпрос. А за селцето...може би щеше да се върне в обичайния си вид, когато Медив се махне. Не беше сигурен как работи заклинанието на предешния магьосник. Замисли се над казаното и погледна отново билката. Нямаше нужда от нея...а и беше хубава. Зачуди се как изобщо беше оцеляла, след като привлича толкова внимание. Може би светеше заради присъствието на Джак.
- Не мисля, че имам нужда от нея. Благодаря ти... - отвърна Медив. Досега всичко беше станало толкова бързо и толкова неочаквано, че това бяха първите думи, които обели. Един много бърз поглед на събеседникът му към растението накара Медив да събере две и две.
- По някакъв начин е важна за теб, нали? - попита. Нормално е да имаме дори малки неща със сантиментална стойност. Магьосникът се зарадва, че не я откъсна. Ако не беше спрял в селцето можеше да стане точно.
- Ти каза, че магьосник е направил така, че ти да разбереш когато някой влезне в селцето. Аз мога да направя така, че никой да не го намери, освен теб и мен. Нито него, нито билката. - докато говореше, Медив извади книгата си с билки от мешката и прелисти докато намери двете страници с информация, които го бяха довели тук. Откъсна ги, и те се станаха на прах в ръката му. В книгата все пак нямаше информация откъде е дошла билката, нито в някоя от другите книги на исполина.
- Ще бъдат скрито от всеки поглед и ако някой по - силен обикаля наоколо то просто ще смени местоположението си в друго измерение. Дори беншира няма да може да го проследи, защото няма да знае в кое от всички възможни измерения ше го изпрати заклинанието ми. Когато опасността премине, ще се върне, но само ти ще можеш да го виждаш. Заклинанията ми са крайни и не мисля, че в момента има исполин, който да може да ги развали. - не и когато беше в пълната си мощ, благодарение на Джак.
- За съжаление има още книги с информация за билката в библиотеките на Каразан. Това е кулата, в която живеех, когато бях Пазител. В момента никой няма достъп до тях, но ще пътувам, за да унищожа информацията. - спря за момент, поглеждайки отново изоставеното село. Ако Джак се съгласеше да направи ново заклинание, щеше да се наложи да премахне старото, но сега като го усещаше, едва ли нямаше да може да се справи.
- Аз...благодаря ти отново. Дължа ти живота си и може да ме търсиш при нужда. - не го каза гласно, но Медив беше лоялен. Джак можеше да очаква от него повече от една услуга. Дори да не познаваше все още истинската му същност, лоялността на исполина беше негова. Не е като да не е бил манипулиран от демони пред,така че тъмната част у него нямаше да го откаже от това. Дори да се наложеше да чиракува на Дявола (преносно казано тук). Не беше най - прекрасната и мечтана цел в живота, но единственото което в момента бе останало на Медив беше тази новоскрепена лоялност. Допреди десетина минути нямаше нищо.

Луцифер

avatar
Админ
Админ
Исполина му разказа, че има и други книги с информация за билката и обеща, че ще заличи информацията за билката. Е не че можеха да я намерят току-така. А това с измеренията можеше да се каже, че и в момента работи, защото все пак аз, Луцифер я сложих тук и без мен или някой друг от архангелите, не можеше да я намери лесно. Етафалите можеха, както и бенширите, но за тях щеше да и ме по-трудно, все пак архангелите бяхме свързани... След което реших да подскажа още малко за билката:
- Всъщност билката е просто плод на една магическа градина, може би тя, градината, е по-скоро като мит за теб... По-принцип е важна, заради тази същата градина.. Та може би си чувал за нея - Райската градина.. - след което го погледнах, за да видя изражението му, след като разбере че Рая съществува.
- И следователно Рая съществува.. - отново го погледнах. За простите хорица, щеше да звучи налудничево, както и за някои същества.
- Ако се сещаш за сянката с червените очи от спомените, които ти показах, то това е едно от най-силните същества живи наоколо и не знам от кога, но е излязло от клетката си, може би се досещаш кое е.. - цитирах себе си, може би малко прекалих с това че съм едно от най-силните, но за момента, докато бях на пълни сили, можеше и да се счита това за правилно... След което допълних:
- И това същество стои пред теб.. - след което надигнах поглед към него и го погледнах, като синити ми очи се преобразиха в червени очи. Дали щеше да се зашити и това което изпитваше към Джак, тази благодарност в какво ли щеше да се превърне, след като ме виждаше под друга форма, истинското ми аз..
- Вече разбираш защо беше надписа в къщата, където се срещнахме, защото аз съм Луцифер. За да хвана демона, който не следваше заповедите ми, имаше доста жертви, които искаха след време да ме заловят, за това бяха и пентаграмите и символите по стените, но на нас етефалите те не действат... - което си беше вярно, явно и те не са се били интересували достатъчно, явно са смятали Дявола за демон, е че им е създател е едно, но той не е ракшаса, а етефал.
След всичко случило се щеше да ми е интересно как ще реагира Медив, дори и с пълни сили, какво би направил в случая и дали ще остане толкова благодарен на мен или ще се опита да направи нещо различно.

П.С.: малко се забавих, ама работата малко ме натовари последните дни....






Bite them! Poke them! Torture and gore them! Bug them! Tease them! Mess with their heads!
Score them! Gore them! Skin them and where them! Burn them! Grill them! Rattle their bones!


[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]

Bite them! Eat them! Torture and beat them! Maim them! Kill them! Cut off their heads!
Slay them! Flay them! Rip them and pull them! Dance on their graves cuz now they are Dead!


[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]
Spoiler:
[You must be registered and logged in to see this link.]

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите