Най-големият Role Play Форум в България
Крайбрежната ивица - Page 2 Da10
Добре дошли в All Serials!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга, аниме, манга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук Вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!


Join the forum, it's quick and easy

Най-големият Role Play Форум в България
Крайбрежната ивица - Page 2 Da10
Добре дошли в All Serials!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга, аниме, манга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук Вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Най-големият Role Play Форум в България
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Здравей, страннико, добре дошъл в Мистик Айланд!


You are not connected. Please login or register

Крайбрежната ивица

Иди на страница : Previous  1, 2

Go down  Съобщение [Страница 2 от 2]

Шон Уайт

Шон Уайт
Админ
Админ
First topic message reminder :

[You must be registered and logged in to see this image.]


Зоуи Редбърд


ВИП
ВИП
След като му казах за Елетол се оказа, че все пак знае какво горе-долу представлява градът ми, защото спомена, че го населяват необикновени същества. Разбира се, това беше вярно, но не казах нищо по въпроса, точно защото и аз бях едно от тези необикновени същества, а не бях сигурна дали ми се говори на тази тема. Не изключвах възможността Шон да е просто човек, но след като толкова спокойно вметна това за създанията в Елетол, вече бях сигурна, че няма как да е човек. Хората се плашеха от необикновеното и точно това ме накара да заключа, че не е един от тях. Какъв всъщност е той?
Разказа ми набързо за живота си. Направи ми впечатление, че и той спортува, понеже малко от скромния ми кръг от приятели тренираха. Интересът ми се събуди, когато каза, че колекционира разни неща?
- Като например какви неща? - попитах. - Майка ми има огромна колекция от всякакви сервизи, но не вярвам твоята да е нещо подобно. - засмях се.

Шон Уайт

Шон Уайт
Админ
Админ
Ето, че гафът вече беше станал и думите, които Шон неволно изрече, предизвикаха интерес у Зоуи. Сега щеше да му се наложи да обясни по-подробно за хобито си.
- Ако, трябва да съм честен, колекционирам доста неща от различно естество. Някои от тях са сред най-разпространените за колекциониране, а именно автомобили. Привърженик съм на една определена марка на която симпатизирам от много отдавна. - момчето направи кратка пауза след която продължи:
- Това беше по-скучната част, която може би те е отегчила. Това, което може да ти се окаже по-интересно са артефактите свързани с историята и бита на Мистик Айлънд. Имам предмети, чието съществуване би ти се сторило измислица, или дори лъжа. Шон започна лека полека да и сервира информация относно хобито си. В колекцията му се открояваха брони и оръжия от древни племена и владетели населявали Мистик Айлънд.
- Истинската ми страст обаче са органичните неща. Разполагам с парчета от крила на етефали, зъби от морои и банши, и куп други артефакти. Със сигурност това щеше да я изненада, но отдавна и двамата знаеха, че не са обикновени хора.

Зоуи Редбърд

Зоуи Редбърд
ВИП
ВИП
Той започна да ми разказва за колекциите си и успя да ме остави наистина изненадана.Беше ми интересно това, че има неща, свързани с историята на Мистик Айлънд, но това което наистина ме остави без думи беше последната част от колекцията му, а именно нещата, събрани от различните раси.
Вече ми беше ясно, че той няма как да е човек и след като разбрах за хобито му се замислих още повече какъв може да е той? Всъщност не познавах всички раси изключително добре. Знаех за съществуването на някои, други говореха, че са просто мит, а имаше и трети, за които бях сигурна, че ги има.И все пак не бях напълно запозната с всички видове.
- Звучи интересно. - казах и се замислих, дали да задам следващия си въпрос или щеше да бъде прекалено неуместно. Все пак се реших да го направя, защото любопитството ми надделя. - Но има нещо друго, което ми е още по-интересно...Какъв всъщност си ти?
След този въпрос просто го погледнах в очите и се зачудих дали ще ме излъже или ще ми каже истината.

Шон Уайт

Шон Уайт
Админ
Админ
Хобито на Шон видимо стъписа момичето, защото за известно време тя загуби ума и дума и просто го наблюдаваше в недоумение. Разбира се имаше и хора, които още по-недоверчиво и със съмнение приемаха думите му относно това с което се занимава в свободното си време. В крайна сметката тя отговори доста примерено, че малкото му занимание звучи интересно. Всъщност самата тя си нямаше и на представа, колко вълнуващо беше всичко това. След кратка пауза и видимо колебание, любопитството в нея надделя и тя го попита какво представлява, защото беше ясно, че нормален човек не би се занимавал с нещо подобно.
- Не очаквах да събереш смелост и да ме попиташ открито. Затова и ще получих отговор, нещо като малка награда, която си заслужи. Шон се усмихна към момичето и продължи.
- Аз съм беншира, или иначе казано бог. Следвайки определени правила и използвайки древни забранени сили постигнах безсмъртие. Всяко нещо, както знаеш си има цена обаче. Част от нея заплащам именно на това място. Той отвърна погледа си към нея и двамата сега стояха един към друг вперили очи. Зелените му очи проблясваха лукаво от отражението на водата в басейна.
- Ти имаш нещо, което би ми послужило перфектно в бъдеще. Шон знаеше, че моментът за действие наближава, но все още изпитваше някакво чувство на колебание.

Зоуи Редбърд

Зоуи Редбърд
ВИП
ВИП
Беншира? Ето и една от расите, която си мислех, че е просто измислица. Явно не беше. Не ми остана време да се шокирам, защото Шон започна да говори как всичко си има цена. За какво ставаше въпрос? Мислех си, че просто си говорим... трябваше да се доверя на инстинкта си и да не тръгвам с него, но пустото любопитство...
Какво имах, което щеше да му послужи? Той каза, че колекционира органични неща, но какво можеше да вземе от мен?
Отстъпих назад и го погледнах в очите.
- И какво е това нещо? - попитах, отстъпвайки с още една крачка назад.
Бях сигурна, че имам предимство пред него, защото бях по-бърза, но той все още не предприемаше действие, а аз исках да разбера какво толкова иска от мен.

Шон Уайт

Шон Уайт
Админ
Админ
Дочутото започна да придобива смисъл за Зоуи. Тя успя да навърже информацията от разказите на Шон за опасността, която грози всеки дръзнал да посети това място, за неговия вид и тайното му хоби. Първото и действие беше интуитивно да направи няколко крачки назад, осъзнавайки ситуацията в която е попаднала. Вече беше узнала твърде много за да и се размине просто така. Разстоянието на което се намираше, навярно я успокояваше поне малко, но не беше гаранция, че ще и помогне особено, когато намеренията и да побегне, отдавна бяха разгадани от Шон.
- Въпросът ти е излишен. Подозирам, че много добре знаеш отговора. Това бяха последните думи на момчето, момент преди ловко да загребе вода от басейнчето и да я хвърли към лицето и. Първосигналната и реакция беше да се защити от летящата към нея струя, вдигайки ръце пред лицето си. Този момент на разсейване беше напълно достатъчен за него да се озове до нея. С едната си ръка Шон успя да сграбчи ръцете и за китките и да ги извърти зад кръста и. С другата вече беше извадил джобното ножче от джоба си и го допря до гърлото на паникьосаното момиче. Подобни сценарии се бяха развили многократно на това място и винаги изходът на събитията беше един и същ.
- Дай ми една причина да не отнема очите ти. След това настъпи тишина, сякаш времето беше спряло.

Зоуи Редбърд

Зоуи Редбърд
ВИП
ВИП
Всичко започна да ми става ясно. Беншира, безсмъртие, красивото място и чудовището, отнемащо очите на жертвите си. Разбрах, че това чудовище беше самият той. Все още не можех да го осъзная. Защо не се доверих на инстинкта си и просто не бях останала на плажа? Защо ми беше постоянно да се въвличам в неприятности?
Нямах време за размисли. Станалото вече беше факт и единственото, което можех да направя беше да се защитя.
Шон се наведе към басейнчето и хвърли вода към лицето ми. Инстинктивно вдигнах ръце и в този момент той успя да ме хване и да извърти ръцете ми зад кръста. Поиска да му дам една причина да не отнеме очите ми.
В този момент вложих всичките си мисли в това да успея да използвам дарбата си.Представих си как се превръщам в котка и точно това стана. Изведнъж Шон се оказа с ръце във въздуха, а в краката му имаше просто едно невинно коте. Преместих се на доста голямо разстояние от него и отново върнах човешкия си облик.
- Не мисля, че очите ми биха ти послужили за нещо. А и на мен ми стоят по-добре. - казах и се усмихнах подло насреща му.

Шон Уайт

Шон Уайт
Админ
Админ
Шон беше сигурен, че си е свършил работата перфектно и по план, когато беше изненадан така неприятно, че чак не помнеше от кога му се беше случвало нещо подобно. В един момент той държеше момичето със здрав захват от който беше немислимо да се измъкне, но в следващият, там беше останал само и единствено въздух. Колкото и добре да беше премислил нещата, те не включваха трансформацията на Зоуи в котка. Тя се отдалечи ловко на няколко метра от него и отново придоби човешки образ. Явно беше усвоила дарбата си достатъчно добре за да може дори и в такъв критичен момент да успее да я използва в своя полза и да се измъкне от неприятностите.
- Изненада ме приятно, малък Келвич.Шон имаше познания за тази раса обитаваща териториите на Елетол. Всъщност той трябваше да предвиди малкият фокус използван от нея, но дори и на най-добрите ловци им се случва да сгрешат. Успешното и бягство, и вдигна самочувствието и тя реши, че вече владее ситуацията.
- До сега не съм притежавал котешки очи. Мисля, че не е от значение как ще ми стоят, искам да усетя предимствата им пред човешките. Момчето беше решено поне на още един опит за придобиване на зрението и. Следващият и ход, вероятно беше да побягне към тесния изход на пещерата през който те минаха на влизане, затова без да губи и секунда повече Шон отскочи към изхода и замахна към скалата над пукнатината. Голямата сила, която притежаваше беше напълно достатъчна да начупи влажната скална маса. Няколко къса затрупаха изхода навън, правейки невъзможно излизането от там за момента.
- И сега ли ще сте толкова арогантна, госпожичке? - Сега единственият изход навън беше през малкото соленоводно басейнче, а котките не се славеха като добри плувци.

Зоуи Редбърд

Зоуи Редбърд
ВИП
ВИП
Шон остана изненадан от промяната ми, но не се отказваше от намеренията си. Той държеше да вземе очите ми, а това никак не ми харесваше.
След като успя да запуши единствения изход от пещерата останах без план, затворена тук с този, за когото бях убедена, че не може да ми стори нищо лошо.
- Дори и да успееш да вземеш очите ми, няма да знаеш как да ги използваш. За какво са ти?
Опитах се да спечеля време, за да огледам пещерата за евентуален изход. Проблемът беше, че такъв не виждах. Можех да мина през водата, но беше прекалено рисковано. Трябваше да измисля нещо и то бързо. В какво се забърках отново?
- Когато каза, че това място е обитавано от чудовище, което взима очите на жертвите си... не си представях, че това чудовище може да има толкова мила физиономия на пръв поглед. В последствие разбираш, че зад външния вид може да се крие някой, на когото му трябва ново хоби.
Осъзнавах, че нямам време за приказки, но това беше единствения начин да си спечеля още време. Имаше вариант да се покатеря по стената и да се опитам да избягам, но рискът да ме хване беше прекалено голям, защото и той беше бърз. Не ми оставаше нищо друго освен да се бия...

п.п. съжалявам за голямото забавяне Крайбрежната ивица - Page 2 471898

Шон Уайт

Шон Уайт
Админ
Админ
- Въпрос на време е да ги взема. Те ще са перлата на колекцията ми. Дори и реално да нямаше как да ги вкара в употреба, желанието на Шон да придобие тези очи беше неистово. В представите му те вече седяха под стъклен похлупак на централно място в една от залите му за "специални" вещи.
- Не е нужно да мога да ги използвам, след като ги искам достатъчно много и съм готов да ги взема насилствено от теб. Докато момичето все още беше в потрес от атаката и намеренията на Шон, в същото време се опитваше да спечели време и да намери изход от надвисналата я опасност. На пръв поглед такъв обаче липсваше. Имаше две възможности - да се опита да достигне до водата, където шансовете и не бяха никак големи, или да се опита да се защити със сила, което беше дори по-безумно според агресора. В опит да спечели бонус време Зоуи продължи да бръщолеви.
- Понякога чудовищата са сред нас и по нищо не могат да бъдат различени от обикновените хора. Би трябвало вече да знаеш това, все пак си в Мистик Айлънд, а що се отнася до хобито ми - не мисля да го сменям скоро. Момчето беше изключително доволно от постигнатия до момента резултат. Плячката беше притисната на тясно, без особени шансове за бягство и спасение.
- Достатъчно приказки! С бавни крачки той започна да скъсява разстоянието между двамата, като не я изпускаше от поглед. Специалните му очни умения му позволяваха да предвиди всяко едно нейно движение, стига тя да бъде в полезрението му.

Зоуи Редбърд

Зоуи Редбърд
ВИП
ВИП
Времето ми за приказки намаляваше и все по-бързо трябваше да измисля как да действам. Това не беше никак лесна задача, защото ситуацията далеч не беше в мой плюс. Нямах някакви способности, които да ми помогнат да преборя Шон, понеже, очевидно, той беше много по-силен, а и много по-голям от мен. Не можех да избягам от другаде освен през водата или да се покатеря по стената. И двата варианта не ми харесваха, но какво ми оставаше?
След като той започна да скъсява разстоянието помежду ни избрах стената, като по-безопасен за мен вариант.
- Е, съжалявам, но тези очи са си мои и ти няма да ги получиш! - казах му за последно и отново се превърнах в котка.
Веднага използвах бързината си, за да се покатеря колкото мога по-нагоре и да намеря изход. Бях сигурна, че ще успея.
Усетих ръката на Шон, която се протягаше към мен, но в този си вид аз бях по-бърза и пъргава от него, точно затова успях да се кача на високо.
Там където беше изхода беше останала дупка, достатъчно голяма, за да може едно коте да се провре през нея - точно на това се и надявах. Използвах момента и се измъкнах от там. Бързо намерих изхода и излязох на брега, погледнах няколко пъти назад, но Шон беше останал в собствения си капан. Разбира се, не изпусках възможността да се е измъкнал и да е по петите ми, затова забързах крачка.

Шон Уайт

Шон Уайт
Админ
Админ
Зоуи не се примиряваше с идеята да се раздели със зрението си и отчаяно търсеше изход от неприятната за нея ситуация. Шон вече беше опасно близо до нея и предвкусваше невъзможността, плячката му да реагира. Той обаче беше сгрешил, защото съдейки по прокрадващите се лъчи светлина, все още имаше миниатюрен изход там, където някога беше входът на пещерата. Това беше и последната възможност на момичето да се спаси. Тя отново се превърна в котка и с ловко движение се добра до стената. Това видимо изненада Шон и дори бързите му рефлекси не бяха достатъчни за да спре котката да излезе от периметъра му.
- Този път се измъкваш, но все някога късметът ти ще спре. Провикна се момчето яростно след животното, което вече се промъкваше през каманаците. Изключително рядко той не получаваше това, което иска и в този момент определено можеше да се прочете голямо разочарование по лицето му. Освен всичко, той трябваше да разчисти пещерата от хаоса в който се намираше в момента. Един по един масивните отчупили се късове при удара бяха пренаредени, а по-малките струпани в 1 ъгъл, където светлината почти не достигаше. След неочаквания провал и тежката работа по освобождението на изхода Шон се просна на земята, целият изпотен и разочарован. Той потъна в размисъл за няколко минути. Когато се почувства по-добре се изправи и скочи в басейнът от където плувайки излезе е бурните води отвъд скалите. Достигайки до брега вече беше изхабил прилично количество сили и бавно закрачи по плажната ивица, обратно към града.

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 2 от 2]

Иди на страница : Previous  1, 2

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите