Най-големият Role Play Форум в България
Добре дошли в All Serials!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга, аниме, манга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук Вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!

Здравей, страннико, добре дошъл в Мистик Айланд!


You are not connected. Please login or register

Най-големият Role Play Форум в България » Мистик Айланд - Role Play Зона » Мистик Айланд » Калеа » Крайбрежната ивица

Крайбрежната ивица

Иди на страница : 1, 2  Next

Go down  Съобщение [Страница 1 от 2]

Шон Уайт

avatar
Админ
Админ
[You must be registered and logged in to see this image.]





[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]

Шон Уайт

avatar
Админ
Админ
Калеа - какъв приказен град само! Заобиколен от трите си страни от непроходими планини, най-лесният достъп до него беше по море. Един от най-древните и красиви градове в Мистик Айлънд определено не беше за всеки. От векове само подбрани същества имаха правото да го населяват. Един от тях беше и Шон - мистично същество от расата беншира, приел човешки образ и навици. Тук те не му трябваха особено, но все пак решил да ги използва за да не привлича излишно внимание върху себе си. От край време Шон живееше в хармония със себе си и заобикалящият го свят, тук в това малко, но също толкова и опасно градче. Както обикновенно сутринта му започна с голяма доза кафе и задължителната разходка по крайбрежието. Шон облече спортния си клин, сложи шортите отгоре и небрежно взе една от многото тениски предназначена за едно от любимите му хобита. След около десетина минути той вече беше на плажа. Сутрешният бриз мигновенно развя русите му къдрици - колко много обичаше това той. Беше ранна пролет и все още можеше да се усетят студените фронтове, които идваха на талази от морето. Вълните разбиваха гребените си в скалите по плажа, а шумът от това отекваше надалеч. Всички тези неща бяха в унисон с душевното състояние на Шон, тук той беше намерил истински мир и спокойствие - беше постигнал нирвана. След няколко обиколки на плажа, Шон забеляза неясна фигура в далечина. Някой друг беше дошъл в този ранен час на любимито му място. С бавни крачки той се запъти към загадъчната личност..





[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]

Зоуи Редбърд

avatar
ВИП
ВИП
Рядко напусках родния си град, но когато го направех избирах дестинации, които си заслужаваха да се видят. Именно такава дестинация беше Калеа. Преди само бях чувала за този град, носеха се какви ли не истории, коя от коя по-интересна, точно затова с най-добрата ми приятелка бяхме решили да го посетим.
Наехме си невероятна малка къщичка близо до крайбрежието и днес беше първият ни ден в града. По принцип Стиви спеше до много късно, но аз имах навика да излизам рано от вкъщи, за да побягам, точно по този начин успявах да поддържам форма и когато разбрах, че къщичката е близо до морето се зарадвах много. Точно затова се събудих, както обикновенно, рано сутринта, облякох спортните дрехи, които бях взела със себе си и излязох тихо, внимавайки да не събудя приятелката си.
Не мога да отрека, че града беше изключително красив, гледката беше невероятна и всичко беше толкова тихо и спокойно. Разбира се, не очаквах да видя много хора толкова рано сутринта, но се радвах на спокойствието. След като се уморих достатъчно стигнах до едно място на плажа, което беше усамотено и идеално за почивка. Малко след като бях седнала видях, че едно момче се приближава към мен. Обърнах се назад, за да проверя дали зад мен няма някого и дали той не отива към него, но мястото беше напълно безлюдно. След като се приближи достатъчно, го огледах и се зачудих какво ли иска от мен..
- Добро утро! - поздравих,защото все пак са ме учили да бъда учтива - Не очаквах да видя някого толкова рано сутринта. Какво ви води насам?

Шон Уайт

avatar
Админ
Админ
Приближил се достатъчно близо, Шон установи, че неясната преди фигура всъщност е на някакво момиче. Тя беше средна на ръст с черти, по нищо неразличаващи я от обикновенните хора. Явно появата му я беше смутила, защото тя се обръщаше нервно встрани и назад, сякаш очаквайки да види някой друг там. Мълчанието беше нарушено именно от нея, когато двамата вече бяха на разстояние от няколко метра. Тя поздрави, но думите излезли от устата и определено не звучаха възторжено. След пауза от няколко секунди момичето изрази очудването си от неочакваната среща на друг, толкова рано през деня. На престореният поздрав Шон, даже не отговори. Любезниченето му се струваше напълно излишно. Все пак обаче, той реши да и даде отговор на последвалия въпрос.
- Всяка сутрин от години наред идвам на плажа за сутрешната ми тренировка, а и съм чувал, че въздухът по това време е полезен. Думите излизаха от устата му равномерно и с мек тембър, но същевременно можеше да се долови и някаква студенина в тях. Шон реши, че трябва на свой ред да попита, какво е довело момичето в този град, на плажа, точно в този момент.
- Ами Вие? Със сигурност не сте от тук, защото ви виждам за първи път. Какво Ви води в Калеа? Надявам се знаете, че този град не е за всеки и може да бъде опасен за чужденците. - Последните му слова бяха с леко насмешлив тон, а след тях пусна и едвам забележима ехидна усмивка.





[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]

Зоуи Редбърд

avatar
ВИП
ВИП
След като момчето даде отговор на въпроса ми ме попита с леко груб тон какво ме води в Калеа, защото градът можел да бъде опасен за чужденците. Стана ми ясно, че той не е от най-приятните хора за разговор сутрин, но реших да отговоря на въпросите му.
- Ами Вие защо си мислите, че познавате всеки един жител на Калеа? Може просто никога да не сме се засичали, все пак градът не е толкова малък. - отговорих с въпрос, поддържайки неговия тон. Реших, че няма нужда да му се обяснявам какво правя в града и защо съм на плажа толкова рано сутринта, все пак беше просто непознат.
Не харесвах хора, които си мислеха, че знаят всичко, а пък и аз се бях опитала да се държа мило, но тонът на господина никак не ми хареса. Може би му бях откраднала мястото за почивка и затова беше толкова намръщен, но това не го извиняваше.
След като бях видяла колко спокоен е този град, той по никакъв начин не можеше да ме убеди, че това място е опасно. Може би външността лъжеше, кой знае... Единственото лошо нещо, което бях видяла досега в Калеа беше настроението на това момче.

Шон Уайт

avatar
Админ
Админ
На предходните въпроси, тя отговори троснато. Това определено беше очаквана реакция, тъй като Шон подходи леко агресивно към нея. Нещото, което го подразни особено много беше, че тя се опита да го заблуди с приказки от рода на това, че градът не е малък и не може всеки да се познава с всеки. Всъщност той отдавна вече беше запознат с тайните на града и жителите му - подробност, която реши да и спести най-малкото, защото не и влизаше в работата.
- Повярвай ми, ако беше от тук, отдавна да бяхме се засекли някъде из околността. - Шон изостави официалните маниери и заговори на пряка форма.
- Е, може да се представиш поне. - Изрече Шон, докато беше приклекнал и ронеше шепа мокър пясък небрежно. Макар и да не го показваше, вътрешно неочакваната среща на чужд човек го заинтригува най-малкото, защото подобни ситуации бяха рядкост. Той не изчака отговор и тръгна в посоката от която беше дошъл. Единствено се обърна леко през рамо и "хвърли" подканващ поглед към момичето да го последва.





[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]

Зоуи Редбърд

avatar
ВИП
ВИП
Той каза, че сме щели да се засечем все някъде, как ли пък не. След това ме подкани да се представя, което ме накара да се замисля. Реших да оправдая грубото му отношение с това, че все още е рано, а почти никой не е в настроение сутрин.
Момчето не изчака да разбере името ми и тръгна нанякъде. Това ме стъписа за момент, защото не разбрах какво се случи, но той се обърна и ми направи знак да го последвам. Трябваше ли да тръгна след него? Какво пък толкова? Все пак бях любопитна и реших да го направя.
- Казвам се Зоуи. - отговорих го, след като го настигнах - Ами ти,страннико? - попитах на свой ред.
По принцип винаги бях готова за нови запознанства, но някак си имах усещането, че това момче ще ми навлече проблеми.

Шон Уайт

avatar
Админ
Админ
Точно както беше предвидил, девойката го последва без да се замисли. В такива моменти хората винаги вземаха инстинктивни решения, без да се замислят за евентуалните последици от действията им. Отговорът и на въпроса за името също не закъсня. "Зоуи" - какво хубаво име само. Всъщност самата тя беше хубава - на ръст беше почти колкото Шон с руса коса и добре поддържано тяло. Обръщението "страннико" никак не му се понрави. За около секунда лицето му придоби мрачна гримаса, която обаче съумя да разкара бързо.
- Името ми е Шон. - В момента в който изрече тези думи погледите им се пресякоха. Зоуи имаше прекрасни очи. Толкова дълбоки и загадъчни, сякаш може да се загубиш в тях. Шон изпита рязка нужда да притежава тези очи. Те определено щяха да бъдат "черешката" в колекцията му. Вятърът продължаваше да брули все така силно, а кичурите коса развявайки се на всички посоки вече бяха достатъчно изнервящи. Шон бръкна в единия от джобовете на шортите си и извади оранжаво ластиче с което небрежно върза косата си на опашка.
- Сама ли си тук госпожице? - Тактично подпита той за да придобие представа, дали още някой не знае за присъствието и на плажа.





[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]

Зоуи Редбърд

avatar
ВИП
ВИП
След като научих името му, някак си се поотпуснах, но бързо осъзнах, че съм в непознат град, с непазнато момче и не трябва да прибързвам с преценката си.
Следващият му въпрос ме убеди да не се отпускам в компанията му и да внимавам какво споделям.
- Не съм сама, разбира се. - послъгах, защото реално приятелката ми спеше дълбоко в къщата, която бяхме наели и нямаше представа къде съм. Може би щеше да е хубаво да и оставя поне бележка, но уви.
- Накъде отиваме всъщност? - реших да попитам, все пак, преди да предприема друго действие.

Шон Уайт

avatar
Админ
Админ
Определено нещо я притесняваше - израженията и го доказваха напълно. От несигурно, до съвсем леко уверено и обратното. Въпросът за това, дали е сама тотално подкрепи тези съмнения. Тя отговори с най-естествения възможен отговор. Каза, че не е сама въпреки, че всичко сочеше точно обратното. Дори и да имаше истина в думите и, точно сега в този момент беше наистина сама. Може би навярно някой я чакаше някъде, но е пределно ясно, че си нямаше и на идея къде е и какво прави сега.
- Знаеш ли, точно в самият край на плажа вълните са образували пещера. Говори се, че там има съкровища, но малко хора имат достатъчно кураж за да се убедят в това. Знаеш как е - легенди за прокълнато злато и отмъстителни души на пирати. Шон успя да съчини привлекателна история на бързо - той беше много добър в това. След това се усмихна и добави:
- Не те е страх от подобни истории, нали?





[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]

Зоуи Редбърд

avatar
ВИП
ВИП
Разбира се, че не ме беше страх. Но пещера? С момче, което познавам от около 15 минути? Някак си не ми харесваше цялата тази история.
А пък и прокълнато злато? Кой в днешно време вярваше на тези неща?
- Сериозно? Злато и пирати? - попитах, повдигайки вежда.
Имаше нещо в това момче, което ме караше да не му се доверявам, но в същото време ме караше да изгарям от любопитство - още едно мое качество, което не беше точно качество.
- И какво? Страх те е да отидеш сам до тази пещера и реши да се запознаеш с мен, за да ти помогна да се пребориш със страховете си? - пошегувах се и се засмях. Може би след тези мои думи му беше станало ясно, че някак си историята му не ми се струва убедителна.
- Хайде де, чувала съм какво ли не за този град, но това ми се струва нелепо.Можеше да се постараеш повече! - отново се усмихнах, очаквайки признанието му, че наистина си е съчинил всичко това. - Ако толкова искаш компания за разходка, можеше просто да попиташ.
Наистина се носеха какви ли не истории, но това не означаваше, че вярвам на всичко, което чуя.

Шон Уайт

avatar
Админ
Админ
Реакцията и на бързо скалъпената история изненада Шон. Вместо да ахне от интерес, тя я прие с насмешка и за нещо напълно несериозно, и нереалистично. За негова жалост трябваше да има точно противоположния ефект, но не винаги нещата се случват, така както искаме. Освен това, шансовете даже бяха обърнати срещу него. Изкара го страхливец, който умишлено се е запознал с нея за да се пребори със някакви лични страхове. Единственото умишлено нещо беше целта му да достигнат това място. Малкото разказче, служеше само за параван и то явно твърде нескопосан.
- Добре де, успя да ме хванеш тук. Дори и да е имало нещо ценно, или опасно, отдавна вече го няма. А що се отнася до страх, не би следвало да имам такъв към това място, след като ходя редовно там. След тези негови думи, нямаше как да не се забележи усмивката и от постигнатото разобличение. Въпреки, че го хвана в измама, не личеше тя да е изгубила желание да продължат към пещерата. Планът не беше тотално пропаднал.
- Може би трябваше да го направя по скучния начин и просто да те поканя. Та, имаш ли желание за едно малко приключение, или те е страх? - момчето подхвърли тези думи шеговите за да се опита да замаже провала с глупавата история, а и да поразчупи ледовете.





[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]

Зоуи Редбърд

avatar
ВИП
ВИП
Както очаквах бях права, че историята му е измислица.
- Скучния начин определено звучи доста по-привлекателно. - отговорих и погледнах телефона си. Все още беше доста рано и вероятно Стиви още спеше, което значеше, че имах още свободно време. Но нещо ме накара да се замисля... до колко това беше добра идея? Водих битка със здравия си разум в продължение на няколко минути и накрая любопитството ми победи. Кога ли щеше да настъпи денят, в който това щеше да ми изиграе лоша шега? Дано този ден да не е днес и първоначалният ми инстинкт да е бил грешен.
- Ще дойда с теб, но след около час се прибирам, да знаеш! - казах и се усмихнах. Нещо в него му караше да искам да науча повече и това, може би, беше грешка.

Шон Уайт

avatar
Админ
Админ
До някъде беше съвсем нормално да хване лъжата, както и се случи, но пък момиче да предпочита стандартна покана за по-специална разходка си беше цяло чудо. Явно не си падаше по изчанчени неща. Докато се колебаеше, тя погледна телефона си няколко пъти. Може би искаше да съобщи на някого къде отива, или да се допита, дали въобще да се довери на някого срещнат само преди минути. Шон изпита желание да надникне в телефона и. Това обаче само щеше да обърка нещо, или да я разубеди, затова задържа това дребно, но досадно желание и реши просто да изчака. Колебанието и продължи около 2-3 минути, но положителният отговор си струваше чакането.
- О, значи все пак се нави! Повярвай ми, няма да останеш разочарована. Ето, че всичко се нареждаше перфектно. Нямаше как момчето да скрие задоволоствието си от постигнатия резултат.
- Не се притеснявай, след час ще си пиеш кафето у дома.- ..Дали обаче щеше да се случи точно така. Вече бяха наближили мястото, защото пред тях се разкриха високи отвесни скали, под които яростно се разбиваха вълните.





[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]

Зоуи Редбърд

avatar
ВИП
ВИП
Това, че се съгласих, очевидно зарадва Шон, което ми направи добро впечатление. Защо вечно се съмнявах в хората? Може би просто е искал компания и е открил такава в моето лице. Все пак вече се бях съгласила и не ми оставаше друго, освен да му се доверя.
Той обеща, че след час ще се прибера, което ме успокои.
Вървяхме в мълчание известно време, докато явно наближихме мястото, на което искаше да ме заведе. Разбрах това просто, защото пътят свършваше. В края му имаше високи скали, под които се разбиваха вълните. Трябваше да призная, че беше красиво. Обичах морето още от малка и винаги ме е успокоявало и макар и да изглеждаше неспокойно, аз му се радвах.
- Е, какво е това мистично място? - наруших тишината и се вгледах в лицето му за някакъв знак.

Шон Уайт

avatar
Админ
Админ
- Това място се е образувало по естествен начин преди хиляди години. Дори и днес продължава да променя облика си. Това, че е трудно достъпно, а и страхът, който донякъде предизвиква в хората са му помогнали да се запази от човешкия фактор и до днес. - Шон разпалено и разказваше за древната пещера. Тъкмо, когато приключи с информацията, те вече бяха пред входа и. Той представляваше дупка с размерите на улична шахта - едър човек трудно би преминал през него, а надоло имаше само непрогледен мрак. Шон ловко се промуши през дупката и подаде ръка към Зоуи.
- Дръж се за мен и внимавай къде стъпваш. Спускането през отворът траеше около 30 секунди. Разстоянието не беше много, но пък тъмнината пречеше на бързото придвижване. Те се озоваха в галерията - тя беше не по-голяма от размерите на детска площадка. В края и се беше образувал нещо като басейн в който водата имаше цвета на топаз - кристално чиста. В галерията беше доста студено и влажно. Кожата на Шон настръхна за момент от рязката промяна в температурата спрямо времето навън.
- Е какво мислиш? - Хвърли предизвикателен поглед към момичето.





[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]

Зоуи Редбърд

avatar
ВИП
ВИП
Шон накратко ми разказа за пещерата и докато се усетя вече бяхме пред входа и. Е, трудно можеш да разбереш, че това е вход ако не го знаеш, защото имаше една доста тясна дупка, в която ме съмняваше някой да влезе по собствено желание, защото единственото, което се виждаше беше мрак. Точно това ме накара да се разколебая, но когато Шон вече беше минал първи и ме чакаше с протегната ръка ме накара да забравя за съмненията.
Спускането беше кратко, но както и очаквах вътре беше адски тъмно. Сега щеше да бъде удобен момент да се превърна в котка и да използвам по-развитото си зрение, но как ли щеше да реагира Шон когато ръката ми, която все още държеше се превърне в лапа? Забравих за желанието си и се опитах да привикна с тъмнината. Другото неприятно нещо беше температурата, докато навън беше топло, то тук беше доста по-хладно, но и това беше нещо, с което можеше да се привикне.
Озовахме се на място, което беше доста красива част от пещерата. Имаше басейн с кристално чиста вода, в която ми се прииска да поплувам, общо взето беше нещо, което не можеш да видиш всеки ден.
Момчето ме попита за мнението ми.
- Доста е красиво тук. - отговорът ми се забави с няколко секунди, защото бях заета да опознавам мястото. Наистина успя да ме впечатли и не разбирах защо хората се страхуваха да идват тук. Не виждах нищо страшно, а просто място идеално за усамотение и релакс. Може би, ако живеех в този град, щях да идвам тук редовно.
- Защо ли хората се страхуват да идват тук? - изказах мислите си на глас. - Изпускат много...

Шон Уайт

avatar
Админ
Админ
По изражението и се четеше удивлението, което това място предизвика у нея. Първото впечатление на всеки с когото Шон е бил на това място, винаги беше сходно. Смесица от възхищение и преклонение пред това природно богатство съпътстваха всеки усмелил се да достигне до него. Най-накрая след няколко секунди, които изглеждаха с продължителността на часове, тя възкликна, че е очарована от красотата на пещерата.
- Не бих те довел тук, ако не беше красиво. Шон изрече тези думи кимайки към естествено формиралото се басейнче. Там се бяха появили пасаж от дребни разноцветни рибки.Момент след това Зоуи изрази любопитство защо хората се страхуват и избягват това прекрасно място. Според нея всеки пропуснал да посети пещерата определено е загубил. Шон не отговори веднага. Той се приближи до басейна, внимателно събу маратонките, нави клина си до колене и седна на ръба, потапяйки краката си във водата.
- Говори се за свирепо създание отнемащо очите на всеки дръзнал да дойде тук. - Започна той със спокоен и равен глас.
- Това по-скоро е градска легенда. Всеки град разполага с такива. Ти не се страхуваш, нали? Все пак съм тук с теб и не бих позволил да се случи нещо лошо на някой от нас. - Продължи той. Гледаше право към нея, а зелените му очи проблясваха леко в контраст сьс светлината излъчвана от водата.





[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]

Зоуи Редбърд

avatar
ВИП
ВИП
Създание отнемащо очите на всеки, който е стигнал до това красиво място? Прекалено беше хубаво тук, за да се случват такива неща. Разбира се, светът беше пълен с мистерии и всеки град имаше своите легенди. Странното беше, че хората вярваха на всичко, което чуят. Не отричах съществуването на митични същества, все пак и аз бях такова, но това не означаваше, че щом си различен задължително трябва да си лош към другите.
- Не се страхувам. - казах след кратка пауза. - Всеки град има своите мистерии и явно това място тук е една от тях.
Седнах до него, но без да потапям краката си във водата и се загледах в отражението си. Всичко изглеждаше като приказка, водата, пещерата като цяло. Цялото това спокойствие ме накара да се потопя в мисли. В друг момент може би нямаше да се съглася да тръгна нанякъде с непознат, но в момента изобщо не съжалявах за избора си. Все пак бях дошла в този град, за да го разгледам и да го опозная и това беше идеална възможност да видя и чуя нещо ново. А пък и трябваше да рискуваш поне понякога, за да имаш интересни истории за разказване.
- Всъщност като се замисля няма от какво да се страхувам... - казах и момчето ме погледна любопитно - ами, ти каза, че и преди си идвал тук и всичко ти е наред. Може би, това е измислено, за да стоят хората далеч от това място и да не го превърнат в поредната туристическа дестинация, с цел печелене на пари... което всъщност е доста добра идея, защото такива места е по-добре понякога да останат тайна. - поясних му какво съм имала предвид.
- Е, всички непознати ли водиш тук? - попитах след известно време.

Шон Уайт

avatar
Админ
Админ
Тя се позамисли и след кратка пауза каза, че не изпитва страх. По едва доловимото трептене в гласа и обаче се усети леко колебание. След това подкрепи теорията, че във всеки град се носят злокобни легенди. Дали те бяха плод на въображението на жителите им за да плашат децата си, или бяха съвсем истински, малко хора можеха да кажат с точност. Всичко е въпрос на гледна точка. Шон много добре знаеше, какво е  видяло това място и какво тепърва го очаква. Зоуи седна до него, но не потопи краката си. Можеше да не обича водата, или просто да не иска да се мокри в момента. Това вече беше без значение. След като се загледа във водата и по специално в отражението си момичето явно беше премислило страховете си, или по-точно липсата им в момента. Шон я погледна с любопитство, защото вече наистина нямаше и помен от нерешителност в думите и.
- Както виждаш съм цял. - Отговори той усмихнат. Харесе му и теорията и за това как всъщност тази легенда предпазва пещерата от превръщането и в туристическа атракция, или дори по-лошо - унищожението и.
- Може би във всяка приказка, или легенда има капчица истина.Той се обърна към нея и погледите им се пресякоха за по-дълго. Мигновенно го застигна чувството за притежание на тези красиви очи. Шон бръкна в джоба на шортите си - обикновенно там винаги се намираха интересни неща. Той обаче докосна нещо конкретно - малко джобно ножче, което не веднъж е влизало в употреба на това място. След няколко секунди извади ръката си в която имаше две ментови бонбончета. В същия момент тя го попита, дали води всички непознати тук.
- Не, само подбраните. Да те почерпя едно? - намигна и като протегна ръка към нея.





[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]

Зоуи Редбърд

avatar
ВИП
ВИП
Прав беше за това, че във всяка приказка или легенда има капчица истина, но реших да не задълбавам темата. Вече бях изказала мнението си по въпроса и нямаше да рискувам да стана досадна.
След малко той извади от джоба си две ментови бонбончета и ме почерпи. Замислих се за момент, но приех. Само да можеше да ме види майка ми сега: на непознато място, с момче което познавам от половин час и не стига това ами взимам и нещо от него. Точно нещата, които всеки родител учи детето си да не прави. Каква ирония.
Разопаковах бонбона и го сложих в устата си, след което легнах назад и се загледах в тавана на пещерата. Водата се отразяваше и всичко изглеждаше толкова вълшебно. Това място те караше да губиш представа за времето, да се изключиш от света и да се потопиш в него.
- За сега този град ми допада доста. - споделих мислите си. - Та, по какъв начин подбираш "жертвите" си? - върнах се на темата като направих въздушни кавички на думата "жертвите" и се усмихнах.

Шон Уайт

avatar
Админ
Админ
Зоуи се поколеба преди да вземе бонбоната, но все пак го стори. Като нищо може да си е помислила, че в нея има отрова, или някакво друго вещество, което може да и причини вреда.
- Това е просто ментово бонбонче. Не го гледай така сякаш е отровно. Шон бързо разви опаковката на другото и го лапна за да и покаже, че няма в какво да се съмнява. Все пак самата идея за отравяне на храна, или напитки отдавна беше остаряла и клиширана. Това явно я успокои, защото секунди по-късно се излегна назад и загледа в тавана, където се отразяваше водата от басейнчето. Наистина самата атмосфера беше някак магически излязла от някой приключенски роман в който героите бяха попаднали в друг свят. Той реши да последва примера и. Изглегна се назад обърнат към нея, като все още краката му се рееха във водата. Тя му сподели как градът и харесвал до момента и не съжалявала, че го е посетила.
- Радвам се да го чуя. Сега може да ми разкажеш нещо повече за себе си - от къде си, с какво се занимаваш и прочие? Компанията на това момиче му харесваше повече от всеки друг с когото е споделял това място. Имаше някаква загадъчна енергия, която строеше от нея. В този момент тя шеговито го попита как е подбирал "жертвите" си, които да доведе тук.
- Ами видял съм в тях нещо, което ми е допаднало и съм решил да им разкрия това готино място. Той се взираше в причината, поради която я беше довел тук. Дали обаче, не бяха станали повече. Бонбончето допълнително засилваше сладникавия вкус в устата на Шон от разговора с приятната събеседничка.





[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]

Зоуи Редбърд

avatar
ВИП
ВИП
Стана ми странно след като каза, че е видял нещо в мен, защото първоначално реших, че е просто поредния грубиянин. Явно се бях объркала, първото впечатление е най-важно, но не е всичко.
След това той поиска да му разкажа нещо за себе си. Замислих се каква част мога да разкрия, защото определено не обичах да говоря за себе си.
- Ами какво да ти кажа... родният ми град е Елетол, който е наистина невероятен. Той е точно в центъра на всичко и всичко в града е необичайно. - казах с усмивка, защото наистина обичах родния си град. - А конкретно за мен... ами наскоро завърших и в момента изкарвам прехраната си с различни професии. Досега не съм се задържала на едно място, но и до там ще стигна.
Реших, че това е напълно достатъчно и продължих да разглеждам пещерата с поглед.
- Ами ти? С какво се занимаваш?

Шон Уайт

avatar
Админ
Админ
Признанието за това, че Шон е видял нещо различно и интригуващо в нея я изненада, съдейки по учудената и физиономия. Той имаше за цел да го каже като комплимент, но сега не беше сигурен, дали тя го е приела по този начин. Ситуацията не беше толкова конфузна и тя
спокойно започна да разказва за себе си. Оказа се, че е от Елетол. Това беше доста необикновен град, намиращ се в центъра на Мистик Айлънд. Шон никога не беше ходил там, но знаеше, че това място не е за всеки - особено за хора.
- Никога не съм бил там. Съдейки по думите ти и нещата, които съм чувал преди, това наистина е едно специално място. Говори се, че необикновени същества го населяват. Това означаваше, че подозренията му се оправдаха и това момиче не беше просто нормален човек.
- Така да се каже, водиш номадски начин на живот. Сигурно ти е забавно всеки ден да те очаква нещо ново и различно. Аз не мога да се похваля с това - тук съм от цяла вечност. В действителност момчето отдавна не беше напускал границите на Калеа и начина на живот на Зоуи сега му се струваше привлекателен и събуждащ интерес. След като приключи, тя съответно пожела да научи нещо повече и за него.
- Ами аз от едно известно време водя заседнал начин на живот. Изградил съм си рутина всяка сутрин да спортувам на плажа, след това се занимавам със скучната си работа, а накрая на деня просто нямам сили за нищо повече от една бира в близкото заведение. Друго хоби ми е да колекционирам разни неща. Последното беше напълно ненужно, но някак се изплъзна от езика му. Сега тя можеше да прояви ненужен интерес към въпросното хоби и да го постави в нежелана ситуация.





[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]

Зоуи Редбърд

avatar
ВИП
ВИП
След като му казах за Елетол се оказа, че все пак знае какво горе-долу представлява градът ми, защото спомена, че го населяват необикновени същества. Разбира се, това беше вярно, но не казах нищо по въпроса, точно защото и аз бях едно от тези необикновени същества, а не бях сигурна дали ми се говори на тази тема. Не изключвах възможността Шон да е просто човек, но след като толкова спокойно вметна това за създанията в Елетол, вече бях сигурна, че няма как да е човек. Хората се плашеха от необикновеното и точно това ме накара да заключа, че не е един от тях. Какъв всъщност е той?
Разказа ми набързо за живота си. Направи ми впечатление, че и той спортува, понеже малко от скромния ми кръг от приятели тренираха. Интересът ми се събуди, когато каза, че колекционира разни неща?
- Като например какви неща? - попитах. - Майка ми има огромна колекция от всякакви сервизи, но не вярвам твоята да е нещо подобно. - засмях се.

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 2]

Иди на страница : 1, 2  Next

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите